Какво показва оставката на британския финансов министър?
Влиятелният британски финансов министър Саджид Джавид подаде оставка заради разместванията в правителството, пише френският в. "Фигаро".
Промените в правителството не бяха "светивалентинско клане", както подсказа през декември Доминик Къмингс, сивият кардинал на Борис Джонсън, но няколко "загинали" имаше - и някои от тях са значими личности.
Британското правителство предпазливо се отказа от идеята за радикални промени след Брекзита, както искаше съветникът на премиера, но оставката на финансовия министър осуети тези планове. Саджид Джавид беше влиятелен министър и неговото оттегляне казва много за съотношението на силите на най-високото равнище на британската изпълнителна власт, отбелязва френското издание, цитирано от БТА.
В крайна сметка промените в правителството се оказаха исторически. Саджид Джавид стана първият министър на финансите от 1970 г. насам, който не успя да представи бюджет, отбелязва британският в. "Индипендънт".
Според изданието Джавид е бил прогонен от поста си "от един премиер, стремящ се да използва изборната си победа, за да спечели повече власт за себе си и за своя кабинет, който разчита повече на неизбрани съветници, отколкото на традиционните правителствени структури".
Промените в правителството се оказаха много важно събитие, макар и не по причините, които очаквахме, пише британският в. "Гардиън" в редакционна статия. Канцеларията на премиера влезе в директен сблъсък с най-влиятелното министерство - финансовото.
Джонсън и съветниците му очевидно бяха планирали това, като премиерът заяви пред Джавид, че иска много по-пряк контрол над решенията на финансовото министерство, включително нови министерски съветници, които да отговарят пряко пред Джонсън.
Джавид реши да се бори за автономията на своето министерство и загуби. Малко преди обяд той подаде оставка, ставайки финансовия министър с най-кратък мандат за последните 50 години, подчертава британското издание.
Една от аксиомите в британската политика гласи, че отношенията между премиера и финансовия министър са оста, върху която се изгражда правителството. Разбиването й само два месеца след изборна победа и по-малко от месец преди важен бюджет е проява или на безразсъдство, или на отчаяние. И двата случая показват, че има нещо гнило в центъра на сегашното британско консервативно правителство - въпросът е какво точно, отбелязва в. "Гардиън".
Един очевиден прочит на събитията е, че Джонсън и Доминик Къмингс искат пълен контрол над правителството и Джавид се е оказал прекалено независим. Сега премиерът има далеч по-малко опитен министър, когото може да притисне.
Друга възможност гласи, че канцеларията на премиера иска в бюджета да бъдат включени повече разходи, отколкото Джавид би позволил, грижейки се за икономиите и консервативната данъчна политика. Истината вероятно е в някаква смесица от двете. Ако следващият бюджет показва рязък отказ от икономиите, това ще има важни последствия.
Независимо от по-общата си стратегическа цел - ако изобщо има такава - Джонсън укрепи вече силния си контрол над правителството. Отстраняването на Джулиан Смит, първия наистина ефективен министър по въпросите на Северна Ирландия, беше особено дребнаво и вредно, особено в толкова деликатен момент за британско-ирландските отношения.
Това е шестото консервативно правителство от 2010 г. насам и то се отличава от всички други - това е правителство, въртящо се около един човек, Джонсън, и неговия сив кардинал - Къмингс. Вече няма фракции. Този премиер не е пръв сред равни, както някога се казваше за заемащите министърпредседателския пост. Джонсън е единственият притежаващ власт в един кабинет, който вече не се състои от министри, а от придворни, пише в. "Гардиън".
Консервативният британски в. "Телеграф" обаче не придава такова значение на ролята на Къмингс. Съветникът на премиера може да е участвал в подготвянето на оставката на Джавид, но в крайна сметка бившият финансов министър "се сблъска с железния юмрук на самия премиер", подчертава изданието. В крайна сметка ключовата оставка казва повече за амбициите на Джонсън, отколкото за дребнави съперничества.
Джонсън веднъж определи в частен разговор министерството на финансите като средоточие на силите, борещи се за оставане в ЕС и го обвини за всяване на страх от Брекзита, припомня в. "Телеграф".
Насърчаван от своя влиятелен помощник Доминик Къмингс, Джонсън иска да контролира икономическата политика и да насочи ресурси към северната и централна част на Англия, чиито гласоподаватели - традиционно гласуващи за Лейбъристката партия - го подкрепиха и помогнаха за идването на неговото правителство на власт, смята в. "Ню Йорк таймс". Тези маневри показват готовността на британския премиер да упражнява правомощията си, дори с риск да загуби своя финансов министър - както и влиянието на Къмингс в правителството.