Цеци Красимирова: Ще ни липсваш много, Царю
Втори ден Враца е в шок от внезапната смърт на майстора на късия разказ Марин Маринов, по-известен като Марин Царя, пише "Булнюз".
Снощи около 21.30 часа медиците в спешния център са обявили 57-годишния мъж за мъртъв. Неочакваната новина вцепени стотиците му приятели, които просто отказват да проумеят, че него вече го няма.
Марин Царя е чувствал болки в сърдечната област, но ги игнорирал. Привечер здравословното му състояние се влошило и съсед подал сигнал на тел. 112 за помощ. След постъпването му в болницата около час лекарите се борили за живота му, но без успех.
Оказало се, че масивен инфаркт не им е оставил шанс да спасят видния врачанин.
Смъртта на майстора на късия разказ почерни социалната мрежа. Стотици негови близки и познати изразяват своето разочарование и мъка от неговата кончина. Актьорът Борислав Борисов, Цеци Красимирова и Йоланта Крачунова са само малка част от лавината от постове с траурни думи за Марин Царя.
"Ще ни липсваш много, почивай в мира, Царю", написа Цеци Красимирова.
Ето един текстовете на Маринов:
СЛЕДОБЕДИТЕ НА ЕДИН МАРИН
Харесвам разходките в тихите следобеди около края на май и началото на юни. Дните в които нито сме изпратили пролетта, нито сме посрещнали лятото. Обичам да се разхождам в почти безлюдния град, да разглеждам пълните витрини на празните магазини, да вдишвам аромата на цъфнала липа и да издишвам тютюнев дим.
Да срещна приятели в някое кафене на чаша водка с които все по-често забравяме какво сме правили снощи, но добре помним какво сме правили преди тридесет години. Харесвам града си в които познавах половината от хората а другата половина познаваше мен. Така беше преди... Сега в центъра на Рим, Мадрид или Лондон ще срещна повече приятели отколкото пред неработещият Буркан или рухналата Сувенирна. Ако неволно някъде, докоснеш някой, ще чуеш: Леко бе, г'лей къде одиш...
В такъв един спокоен следобед, докато се разхождах по улица "Отнесени от вихъра", забелязах на отсрещната страна интересна русокоса девойка да стои на автобусната спирка и говори по телефона.
Облеклото, аксесоарите и маниерите ѝ провокираха любопитство в мен и реших да се престоря, че и аз ще пътувам. Пресякох улицата, но колкото повече се доближавах до нея, толкова повече се надявах автобуса ѝ да дойде по-скоро. Реймънд Чандлър има един лаф (цитирам по памет) - Гледаш я от сто метра и искаш да я видиш от пет метра.
Като я видиш от пет метра, искаш да я гледаш от сто метра. Е........ вече бях на пет метра от нея. Тя - перхидролено руса, с бежов кожен впит клин, сини обувки с висок ток марка "Christian Louboutin", зелена чанта - "Hilde Palladino", розово яке на "Valentino" и много къса блуза на "Versace" с огромно деколте. Не разпознах марката на часовника, защото блестеше на слънцето, а телефона беше по-голям от главата ѝ. Абе....... по-старите Врачани веднага биха се сетили за Тунчето. Запалих цигара, да се престоря на нервен човек който бърза, но тя така или иначе не ми обръщаше внимание. Знам, че този тип девойки не ползват градския транспорт а мускулести автомобили и шофьори, но явно човека с ланеца и Бавареца липсва днес. Вече бях на половина цигара, когато установих, че дрешките на Съществото са толкова оригинални, колкото зъбите на застаряваща Холивудска звезда. Целият този Ilienci style ме върна към mabe in China Beijing 2008.
Изведнъж черни облаци скриха слънцето и едри капки дъжд намокриха деня. И двамата се скрихме от дъжда в спирката а той така се усили, че по улицата се образуваха вадички. Пейката беше къса, за това седнах плътно в единия ѝ край. Очаквах дъжда да ни сближи, да ѝ предложа цигара, да поговорим за времето или за лошия градски транспорт, но Съществото вместо да седне, стъпи и се изправи върху пейката. Аз седях..... а тя стоеше на нея. Почувствах се като обран турист до Статуята на Свободата, която вместо факел, държи телефон. Ето го възмездието за любопитството ти - помислих си аз.