КЗП: Край на двойния стандарт при храните
Двойният стандарт при храните, предлагани в България и в страните в Западна Европа, вече не се прилага. Това е установила Комисията за защита на потребителите при сравнителен анализ на храни и напитки, закупени от Гърция, Испания, Германия, Португалия,Унгария и аналозите им в България.
“Изключително важен извод е, че по линия безопасност на храните и напитките, няма никакво съмнение. Категорично се доказва, че храните са безопасни.
Ние виждаме, че понятието двоен стандарт придобива нова окраска, няма такъв по оста изток-запад”, коментира председателят на комисията Димитър Маргаритов.
Според него трябва да се работи повече за понятието “съществена разлика”.
Тъй като такава е установена при някои от изследваните храни, но това не означавало, че “разликите не могат да бъдат дефинирани като разлика в полза на чуждия продукт”, обясни Маргаритов.
Даде пример с шоколадов продукт, чието съдържание на протеин било по-високо, купен на българския пазар, отколкото същия десерт, но купен в чужбина.
“На въпроса: По-лоша храна ли ядем в България? Не, не ядем по-лоша храна, не пием по-лоши продукти”, каза той.
Трябвало да се въведе конкретна дефиниция в закона за него, каза той и обясни, че Европейската комисия работи по промяната.
Освен това производителите трябвало да описват на етикетите произхода на суровините, които са вложили.
“Например “грах балкански”, даде пример Маргаритов.
При консервите се получават различия, тъй като суровината - грахът, царевицата и т.н. може да са различни сортове.
“Обяснимо е защо има такова голямо разминаване. Няма как градчетата или зърната от царевица да са с едни и същи показатели”, казва Сергей Иванов.
Според него при храни от растителна продукция, трябва да се отбелязва и сортът.
В българската консерва с риба тон е установено, че има с 20% по-малко сол. Изследваният зехтин е идентичен, установил анализът.
Три вида алкохол, включени в тестовете, не са показали разлика нито в алкохолното съдържание, нито в това на метанола.
“Категорично тези напитки са с еднакво качество”, коментира Иванов.
При 11 тествани консерви се наблюдават съществени разлики, при 4 - минимални, а при трите спиртни - не се наблюдават различия.
Относно органолептиката, Иванов обясни, че трябват специалисти, които са преминали специални обучения. Такива в България имало само от лозаро-винарската камара.
Детски храни не са включени в изследването, тъй като не са установени идентичности при тези продукти, добави Маргаритов.