Майкъл за баща си Кърк Дъглас: За мен бе просто татко
Легендарният актьор почина на 103 години
“С огромна тъга моите братя и аз съобщаваме, че Кърк Дъглас ни напусна днес (5.II.), обяви Майкъл Дъглас в писмено изявление. - За света той беше легенда, актьор от златния век на филмите, но за мен и моите братя Джоел и Питър той беше просто татко. Приключвам с думите, които му казах на последния му рожден ден и което винаги ще си остане вярно: “Татко, толкова те обичам и съм толкова горд, че съм твой син”.
Достолепният актьор, носител на “Оскар” за цялостно творчество, угасна на 103 години. Кърк Дъглас е участвал в над 70 филма, сред които “Спартак”, “Пътеки на славата”, “Смелите са самотни”, “Шампион”. Той е на 17-о място в списъка на 100-те най-добри актьори за всички времена и един от двамата останали живи в този списък. Другият е Сидни Поатие.
Кърк Дъглас е дете на бедни еврейски емигранти от Беларус. Истинското му име е Исур. Сменя името си на Кърк Дъглас преди да се присъедини към военноморските сили на САЩ по време на Втората световна война. Работи десетки професии. Кърк Дъглас е различен от втръсналия герой любовник. Жилав и със запомнящо се лице - бърз поглед на леко присвити очи, гърбав нос, характерна трапчинка на брадичката. Той предизвиква асоциации с хора гладни и закалени, които искат на всяка цена да си проправят път нагоре по стълбата, за да вземат своето парче щастие от живота. И този герой се харесва. Освен това е писател и щедър дарител.
Холивудската легенда Кърк Дъглас:
Моето послание е: Никога,
никога не се предавайте
Никога няма да забравя срещата си с Кърк Дъглас. Като нещатен кореспондент на БТА отразявах за агенцията, а понякога и за някои наши всекидневници, вкл. в. “24 часа”, интересни събити.
През 2001 г. за филмовия фестивал “Берлинале” Кърк Дъглас кацна на старото берлинско летище “Темпелхоф” с частния си самолет. Актьорът беше придружен от своята втора съпруга Ан Байдънс. Едва оставил куфарите си в хотел “Четири сезона”, вече 84-годишният тогава актьор, прекарал само 3 г. по-рано тежък мозъчен удар, хукна по такъв тридневен маратон от срещи и прояви, на който едва ли би издържал и 18-годишен здравеняк.
И сега пред очите ми са достолепната холивудска звезда с вече изцяло бели коси, но запазил жив металния блясък в очите си, облечен в елегантен бежов балтон от кашмир и червен шал през врата, придружен от не по-малко бляскавата си съпруга - стилна, соанирана и младолика, въпреки също напредналата ѝ възраст (Ан Байдънс също навърши 100 г.) как влизат във фестивалното кино. Кърк Дъглас реагираше бързо и отговаряше точно и с чувство за хумор. Амбицирах се, проявих съобразителност и настойчивост.
- Играли сте много смели и доблестни герои или пък... негодници, но дали някога са ви предлагали роля на силно влюбен мъж, чиито чувства обаче не намират отклик у любимата жена?
- Моят живот е бил винаги достатъчно “прозрачен” , но сигурно в него, като при всеки човек, е имало и такива случаи - усмихна се Кърк Дъглас. - В киното обаче не мога да си спомня подобна роля. По принцип във всяка моя роля на екрана виждате и частица от мен. У всеки човек има добро и зло, няма само “бяло” или само “черно”. Такъв герой и на екрана би бил едностранчив, плакатен. Когато в даден филмов герой има част от мен самия, тогава мога да го изиграя най-убедително.
След мозъчния удар преди три години (б.а. - става дума за тежкия инсулт през 1998 г.) изобщо не можех да говоря. Именно тогава дойде и предложението за филма “Диаманти”. В него играя ролята на стар човек, който се преборва с болестта и страданието. Тази роля просто ми даде криле. Рекох си: “Аз също ще се справя и ще стана най-добрият актьор в света след прекаран удар!”. Моето послание към хората е: “Никога, никога не се предавайте!”
(Мисля, че не по-слаба воля и твърд характер проявява сега и вулканичният ни актьор Йосиф Сърчаджиев, който почти напълно е възстановил говори си и се изявява все по-успешно като театрален режисьор - б.а.).
- Работили сте в Холивуд с много и знаменити режисьори. Можете ли да наречете някого от тях свой “духовен баща”?
- Настина бях щастлив да работя с блестящи режисьори. Всеки един от тях се отличаваше със свой стил. Нямаха щампи. Например с легендарния и неповторим Били Уайлдър, започнал кариерата си от Берлин като репортер във всекидневник. Най-силно впечатление обаче ми е направил Винсент Минели. Този режисьор можеше да снима всичко- драма, комедия, мюзикъл. Два от нашите съвместни филми: “Лошият и красивата” и “Страст за живот” са сега в ретроспективата за мен на “Берлинале” Изключително талантлив беше Стенли Кубрик. Той започна своята кариера в киното именно с нашите “Пътища на славата”.Беше страхотен “техничар” в киното, но аз го намирам за малко студен. Едва от последния му филм преди да напусне този свят - “Широко затворени очи”, разбрах, че той може да бъде и... секси.
Моята мечта е обаче да се снимам някой ден във филм на Стивън Зодърбърг. Фантастична е неговата режисура в “Трафик”, където играят моят син Майкъл и снаха ми Катрин Зита- Джоунс. Впрочем много се радвам на Катрин, тя е чудесно момиче, жена за семейство. Радвам се, че и внучето ми (б.а.- тогава е било само на шест месеца) има типичната за клана “Дъглас” остра брадичка с трапчинка.
- Вашите далечни корени идват от Русия, по-точно от днешна Беларус. Имате ли там все още някакви далечни роднини, поддържате ли връзки с тях? Как именно станахте от Ишур Даниелович Демски Кърк Дъглас?
- Исур Даниелович би било чудесно име, ако исках да стана балетна звезда. За Бродуей или Холивуд то обаче не върши никаква работа. Опитах се преди години да открия в Русия мои роднини. Всичко обаче е изтрито. Може и да имам някъде там роднини, но не мога да ги намеря. Моите родители - руски евреи, са имали навремето куража и са предприели много смела стъпка да се преселят от Русия в САЩ. Аз съм роден в Ню Йорк през 1916 г. Семейството ми беше много бедно, понякога нямахме дори достатъчно храна. Аз обаче успях да уча - първо в гимназия, после и в колеж. Именно в страна като САЩ аз успях да “пробия”, да дам, каквото мога на света на киното и ето ме сега тук в Берлин, заслужил дори “Златната мечка”.