Два "покойни" спътника се разминаха "на косъм" от сблъсък над САЩ
Два излезли от употреба спътника се разминаха "на косъм" от сблъсък, след като експерти предупредиха, че те могат да се ударят с комбинирана скорост от 53 000 километра в час, изхвърляйки в пространството хиляди отломки, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Спътниците - революционен международен космически телескоп и експериментален сателит на американските ВВС, носещи се в противоположни орбити и рискуващи да се ударят челно с висока скорост, "се разминаха без инцидент", отбелязва говорител на Американското космическо командване.
Пътищата на двата сателита са се пресекли малко преди полунощ по Гринуич в сряда на около 900 километра над град Питсбърг, САЩ, след като по-рано експерти предупредиха, че вероятността от сблъсък е между един и пет процента - висок риск според космическите стандарти.
Сблъсъците между големи сателити с изключително висока скорост, макар и редки, са опасни, тъй като отломките могат да унищожат или повредят активните спътници.
След подобен сблъсък през 2009 г. между активния комуникационен сателит Иридиум 33 и изведения от експлоатация руски сателит Космос 2251, хиляда фрагмента с големина над 10 сантиметра попаднаха в нискоземна орбита.
Космическият телескоп IRAS - съвместен проект на НАСА, Великобритания и Нидерландия, е изстрелян през 1983 г. Мисията му продължава само 10 месеца. Теглото на телескопа с размерите на камион, според данни на Европейската космическа агенция (ЕКА), е един тон.
Експерименталният сателит GGSE-4, изстрелян от американските ВВС през 1967 г., тежи едва 85 килограма. За сметка на това спътникът има необичайна форма - широк е само 60 сантиметра, но е дълъг 18 метра, и лети вертикално.
Ако двата сателита се бяха ударили, резултатът щеше да е 1000 отломки с големина над 10 сантиметра и над 12 000 фрагмента с големина над един сантиметър, отбелязват специалисти по астродинамика.
Сателитните оператори постоянно трябва да изчисляват риска от сблъсък с над 26 000 обекта, каталогизирани в нискоземна орбита, и редовно да коригират траекториите на спътниците, което в случая с "покойни" апарати е невъзможно.