“Зелените” пари ще са 1/4 от бюджета на ЕС, дават ги първо на бедните региони. България може да вземе 6,2 млрд.
1 трилион евро ще мобилизира целият инвестиционен план на ЕК
Атомната енергия остава извън новия Фонд за справедлив преход
Работници във въглищната индустрия ще бъдат преквалифицирани
Държавите трябва да изготвят план за преструктуриране на икономиката си
Урсула фон дер Лайен иска първият европейски закон за климата да бъде приет до март 2020 г.
“Зелените” пари за енергиен преход в ЕС ще бъдат насочени основно към бедните региони с най-високи въглеродни емисии и зависимите от въглищата. Амбицията е да бъдат привлечени поне 1 трилион евро инвестиции през следващите 10 години като комбинация от частни и публични средства, включително една четвърт от бюджета на ЕС.
Това стана ясно, след като Еврокомисията най-накрая разкри как ще се финансира Европейският зелен пакт, за да се постигне целта Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г.
Пред Европарламента в Страсбург новата шефка на ЕК Урсула фон дер Лайен представи план за устойчиво инвестиране в Зелената сделка на Европа. Той трябва да мобилизира обществени ресурси и да стимулира включването на частни фондове чрез финансови инструменти на ЕС - в частност InvestEU, което да доведе до поне 1 трилион евро инвестиции и
ще отприщи
поток от зелени
инвестиции
“Предстои ни безпрецедентна трансформация. Тя ще бъде успешна само ако е справедлива и само ако е от полза за всички”, заяви първата жена, шеф на ЕК, пред евродепутатите във вторник.
Всички региони ще се нуждаят от финансиране и това е предвидено в плана на ЕК. Регионите, които са най-засегнати и имат най-голям брой хора, работещи във въглищната индустрия, добив на торф, нефт или шистов газ, ще бъдат с приоритет. За тях в рамките на инвестиционния план е създаден новият Механизъм за справедлив преход за мобилизиране на най-малко 100 милиарда евро за периода 2021-2027 г.
Допълнителен фактор за получаване на зелените пари ще е нивото на икономическо развитие, като по-бедните и изостанали части ще получат повече.
Очаква се България
да получи 458 млн.
евро по механизма
и 1,710 млрд. евро
по първия стълб
на плана. С тези пари се предполага, че ще бъдат мобилизирани 6,2 млрд. евро за страната ни за преход от въглища към зелена икономика, показва неофициална разбивка на ЕК, с която “24 часа” разполага.
Премиерът Бойко Борисов запозна през декември Урсула фон дер Лайен с енергийното производство в България и с плановете за следващите години, свързани с ядрената енергия и доставките на природен газ. Важно е да бъде дадено необходимото време, така че процесите да протекат плавно и
да не пострада
нито енергийният
микс, нито
миньорите
и другите работещи в сектора, коментира Бойко Борисов новата зелена сделка на ЕС в Брюксел веднага след като бе анонсирана през декември. “Успех е това, че в пакта за въглероден неутралитет, който означава нулеви емисии до 2050 г., всяка държава сама определя енергийния си микс”, заяви Борисов.
“Ние винаги сме поставяли здравето и чистотата на въздуха на първо място в своите програми, трябва да кажем какво е бъдещето на въглищата и какво ще се случи след 30 години”, добави българският премиер.
“Преходът към неутралност по отношение на климата ще изисква повече усилия от страна на гражданите, секторите и регионите, които разчитат в по-голяма степен на изкопаемите горива”, каза изпълнителният зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс.
Една членка на ЕС - Полша, засега отказва да се съгласи с текущия график, заявявайки, че се нуждае от повече финансиране от ЕС, за да се откаже от изкопаемите ресурси. В момента Полша произвежда около 80% от мощността си от въглища. Премиерът Матеуш Моравецки настоява на Полша да бъде разпределен “справедлив дял” от новия фонд.
Чешкият премиер Андрей Бабиш, чиято страна сега председателства Вишеградската четворка, коментира пред “Политико”, че
предложението
слага началото
на битка между
страните членки
Прага ще настоява достъп до парите да имат само държавите, които са най-силно засегнати от енергийния преход.
Достъпът до зелените пари от фонда обаче няма да бъде автоматичен. “Държавите членки ще трябва да направят собствен план за преход за тези региони, който е съгласуван със съответния национален план и одобрен от комисията”, обясни Елиза Ферейра, комисар по регионалната политика на ЕС.
Ядрената енергия, която бе смятана за алтернатива на въглищата, обаче е “изключена” от новия фонд, уточни тя.
През декември лидерите на ЕС се споразумяха за целенасочени действия за постигане на неутралитет на климата до 2050 г. За да убедят Унгария и Чехия да подпишат, те също потвърдиха правото на държавите да решават своя енергиен микс, включително ядрената енергия.
Ферейра потвърди, че “никоя държава или регион” няма да бъдат изключени, но целта е да се съсредоточим върху областите, изправени пред най-сериозни предизвикателства.
“Мисля, че трябва да се концентрираме върху решаването на проблемите, а не върху широки компромиси”, каза еврокомисарката пред репортери.
Откъде
ще дойдат
зелените пари?
Механизмът ще има три основни източника на финансиране:
1. Фонд за справедлив преход, който ще получи средства от ЕС в размер на 7,5 млрд. евро.
Това има пряка връзка с предстоящите тежки дебати по Многогодишната финансова рамка (МФР), тъй като в нея се определят и вноските, които всяка страна ще прави в общия бюджет на ЕС за следващите 7 години.
Преговарящият екип от ЕП по МФР призова Фон дер Лайен да преработи предложението на ЕК за следващия дългосрочен бюджет на ЕС 2021-2027 г., като включи новите фондове.
Чрез фонда ще се предоставят предимно безвъзмездни средства на регионите. С тези средства ще се помогне за преквалифициране на работниците с нови умения за пазара на труда. Зелените пари могат да бъдат изразходвани и за “инвестиции в нови производствени дейности”, заявиха представители на ЕС в Страсбург.
Подкрепа ще получат стартиращите предприятия и инкубаторите, за да създадат нови икономически възможности в тези региони. С фонда ще се подкрепят и инвестициите в прехода към чиста енергия, например в областта на енергийната ефективност.
Правителствата ще трябва да се ангажират, че към всяко евро от Фонда за справедлив преход ще довнасят между 1 и 3 евро от своите средства за кохезионно финансиране, както и да осигуряват пари от националните си бюджети.
Повечето държави от Централна Европа не желаят да пренасочват кохезионни фондове, тъй като ги използват по други проекти. Страните - нетни вносители, пък не желаят да дават допълнителни средства в общата хазна.
По този начин ще се осигури финансиране в размер между 30 и 50 милиарда евро, което ще мобилизира още инвестиции.
2. Специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU за мобилизиране на инвестиции в размер до 45 милиарда евро.
По тази схема трябва да се привлекат частни инвестиции, включително в устойчива енергия и транспорт, които да са от полза за тези региони и да помогнат на техните икономики да намерят нови източници на растеж.
3. Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор с Европейската инвестиционна банка, подкрепен от бюджета на ЕС, за мобилизиране на инвестиции в размер на 25—30 милиарда евро.
От него може да се възползват например проекти за инвестиции в топлоснабдителни мрежи и саниране на сгради. Комисията ще представи законодателно предложение за създаването му през март 2020 г.
Зелената сделка цели да постигне въглероден неутралитет в ЕС до 2050 г. На срещата на върха в Париж през 2015 г. световните лидери се съгласиха да поддържат глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, в идеалния случай не повече от 1,5° до края на века. Според учените страните ще пропуснат и двете цели с голям запас, освен ако не бъдат предприети спешни и драстични мерки за намаляване на емисиите на парникови газове още сега.
“Европейският съюз не е построен за един ден. Екологизирането на Европа също няма да настъпи изведнъж”, заяви пред ЕП Валдис Домбровскис, зам.-председател на ЕК по въпросите на икономиката в интерес на хората.
Какво казват
природо-
защитниците?
Съществува безпокойство, че финансирането на прехода засега не включва конкретна дата за отказ от изкопаемите горива.
“Ако това финансиране наистина е предназначено за насърчаване на зелен преход, то трябва да бъде достъпно само за правителства, които са ангажирани с този преход и имат ясен план за изоставяне на въглищата. Ако искат парите, страни като Полша и Чехия ще трябва да докажат, че са сериозно ангажирани с климатичната извънредна ситуация”, коментира Себастиан Манг от “Грийнпийс” за ЕС.
“За да бъде успешна европейската зелена сделка, цялото финансиране, включително от бюджета на ЕС, трябва да спре да подкрепя изкопаемите горива, ядрената енергия и други разрушителни индустрии”, добавя той.
“Зеленият пакт налага големи инвестиционни потребности, които ще се превърнат във възможности за инвестиции. Планът, който представяме днес и който цели да се мобилизират най-малко 1 трилион евро, ще зададе посоката и ще отприщи поток от зелени инвестиции”, каза Фон дер Лейен пред европейските депутати в Страсбург.
Какви са
следващите
стъпки?
В сряда членовете на ЕП гласуваха резолюция със своята позиция по финансирането на зелената сделка.
ЕС има за цел зелената сделка да бъде включена в първия европейски Закон за климата до март тази година, който трябва да определи условията за енергиен преход, да осигури предвидимост за инвеститорите и да гарантира, че преходът към въглероден неутралитет ще бъде необратим.
Лайтмотивът на комисията “Фон дер Лайен” е европейският зелен план, който бе представен за първи път на 11 декември 2019 г. Той предвижда реформи във всички сфери на икономиката чрез
49 мерки,
които целят
да намалят
значително
производството
на въглеродни
емисии
Сред тях са промяна на стандартите за въглеродни емисии от леките коли и микробусите, въвеждане на въглеродна такса за внос от трети страни, инициатива за реновиране на сгради за подобряване на енергийната им ефективност. Предвидени са още разширяване на мерките за биоразнообразие и на схемата за търговия с въглеродни емисии, насърчаване на енергията от вятър в открито море, разработване на технологии за декарбонизиране на индустрията, разнообразяване на енергийните източници.
Трите измерения на
плана за инвестиции
Фондът за справедлив преход е само малка част от представения във вторник план за инвестиции, който има три измерения:
- Финансиране — мобилизиране на най-малко 1 трилион евро устойчиви инвестиции през следващото десетилетие. Частното финансиране ще бъде стимулирано от по-големия от всякога досега дял от бюджета на ЕС, предназначен за разходи за действия в областта на климата и околната среда, като ключова роля ще има Европейската инвестиционна банка;
- Законодателни и други мерки — осигуряване на стимули за набавянето и пренасочването на публични и частни инвестиции. ЕС ще предостави инструменти за инвеститорите чрез насърчаване на екологосъобразното бюджетиране и възлагане на обществени поръчки, както и чрез разработването на начини за улесняване на процедурите за одобряване на държавните помощи за регионите в преход;
- Практическа помощ - ЕК ще окаже подкрепа на публичните органи и организаторите на проекти при планирането, изготвянето и изпълнението на устойчиви проекти.
Токът от въглища
в България е над 40%
от общото производство
България ще бъде една от държавите, която ще бъде подпомагана при зеления преход. Над 40, а в студени зими се стига и до 60% от производството на ток у нас е от въглищни централи.
На 15 януари в 18,27 ч товарът на системата беше 35,96% ток от АЕЦ “Козлодуй”, а 40,45 на сто - от въглищните централи.
Разчита се основно на големите мощности в басейна “Марица-изток” с трите централи. Държавната и най-голяма - “Марица-изток 2”, е с мощност 1620 мегавата. Другите две са американски -. “КонтурГлобал Марица-Изток 3” и “Ей И Ес Гълъбово Марица-изток 1”, съответно с 908 мегавата и 600 мегавата инсталирана мощност. И трите централи са с очистващи инсталации и са едни от най-чистите, но няма как да се избегне въглеродният диоксид.
На този етап и в близките години няма мощност, която да замени тези три големи въглищни централи.
Към момента американските централи имат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, а и НЕК им плаща емисиите въглероден диоксид. Държавната “Марица-изток 2” си ги купува сама и затова от две години е в тежко финансово състояние. Парите за квоти ѝ се отпускат като заем от Българския енергиен холдинг, за да могат да работят.
Министерството на енергетиката и правителството на България са за плавен преход от въглищната енергетика към зеленият ток, тъй като няма как, поне на този етап, тя да бъде заменена.
Затова България ще е една от страните, които ще настояват за инвестиции в зелена енергия. (24часа)