ЕК: България дава най-много пари за лекарства и болници, а липсва профилактика
Сърдечносъдовите заболявания като инсулти и инфаркти и онкологичните, сред които основно рак на белия дроб, на дебелото черво и на гърдата, са водещите причини за смърт у нас. В голяма степен те се дължат на разпространените сред българите вредни навици като тютюнопушене, употреба на алкохол и нездравословно хранене. И въпреки че средната продължителност на живот в България е нараснала с над 3 години през периода 2000-2017 г. - от 71,6 на 74,8, тя остава най-ниската в Европейския съюз.
Това са част от основните изводи в доклад на Европейската комисия за състоянието на здравеопазването в ЕС и в частност на България. Той бе представен официално в четвъртък от експерти на комисията и на Европейската обсерватория за здравни системи и политики, след като в края на ноември докладите за здравните профили на отделните държави от съюза бяха публикувани на сайта на комисията.
Сред основните акценти, които експертите отличиха като проблеми за страната ни, са слабо развитата профилактика на лечими заболявания, най-голям дял на директните плащания от джоба на пациентите, твърде големите разходи за лекарства, високият процент на хора, които имат проблем с достъпа до здравни грижи, неравномерното разпределение на лекари и твърде малкият дял на джипита сред тях.
Най-много от разходите за здравеопазване - 43%, отиват за лекарства и медицински изделия, на следващо място - 34% са за болници, а за доболнична помощ, или прегледи и изследвания при джипита и специалисти, са едва 2,6%.
“От 2010 г. досега има ръст на амбулаторните процедури, но те все още остават много под средното за ЕС”, каза Ани Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Не по-малък е проблемът, свързан с тютюнопушенето и нездравословните хранителни навици, най-вече сред децата.
“Общото ниво за България през 2014 г. по отношение на затлъстяването е било под средното за ЕС, но при децата едно на всеки 5 е било диагностицирано с такъв проблем”, обясни тя.
Процентът на възрастните пушачи в България е най-висок в ЕС, а по пушещи деца до 16 години ни бие само Италия. Сред тази група младежи, най-много пушат момичетата допълни още Шпрангер.
Между 10 и 14% от населението няма добър достъп до медицинска грижа, като тук влизат безработни, трайно неосигурени и хора от малцинствата.
Колебанията относно ваксините, дигиталната трансформация на здравеопазването, достъпността до здравно обслужване, разширяването на правомощията на здравните работници, включително фармацевти и медицински сестри, и достъпът до лекарства - това са 5-те основни предизвикателства, които стоят на дневен ред пред всички страни в ЕС, посочи и Филип Домански, анализатор на системите на здравеопазване в ЕК.
“Една от целите на Европейската комисия е не само да осигури достъп до добри и ефективни медикаменти, но и да създаде добър климат за работа на фармацевтичните компании. Миналата година установихме, че голяма част от активните съставки на много от лекарствата не се произвеждат в Европа и няма как да се справим в случай на криза, затова трябва да променим това”, обясни Домански.