Данъчната тотомилионерка от Кубрат осъди прокуратурата за над 80 000 лв.
Данъчната инспекторка от Националната агенция за приходите (НАП) във Варна Бехтие Османова осъди прокуратурата да ѝ плати над 80 000 лева обезщетения, след като делото за престъпление по служба срещу нея беше прекратено, съобщават от lex.bg.
Преди 6 години Османова и колегите ѝ Марияна Димитрова и Мирослав Нонев бяха задържани и първоначално прокуратурата обяви, че ще разследва търговия с влияние и пране на пари. Последваха обаче само обвинения в престъпления по служба, а разследването беше прекратено през 2015 г. Междувременно беше разпространена информация, че данъчните са били проверявани от инспектората на финансовото министерство заради прекалено висок стандарт на живот, след което пък стана ясно, че Османова е спечелила по-рано рекорден джакпот от тотото за 7 млн. лева, докато е работила в Кубрат.
След като прокуратурата не събра доказателства за престъпления по служба, Османова беше обвинена, че е разгласила ревизия на лидера на БСП във Варна Борислав Гуцанов, за което беше освободена от наказателна отговорност и глобена с 3000 лева.
Миналата година Османова заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като поиска близо 100 000 лева обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, свързани с незаконното обвинение в престъпление по служба, неполучените заплати за времето, в което е била отстранена от работа, както и за адвокатски разноски.
Делото вече приключи на две инстанции, като апелативният съд във Варна присъди на данъчната 40 000 лева само за незаконното обвинение в престъпление по служба. На първа инстанция окръжният съд беше оценил тези вреди на Османова само на 12 000 лева, но апелативните съдии са увеличили обезщетението с 28 000 лева, като в мотивите си изтъкват, че срещу нея са прилагани неправомерно и специални разузнавателни средства (СРС).
В решението на съда се казва още, че делото срещу служителите на НАП е отразявано подробно в медиите, а името на Османова е споменавано, като са изнасяни данни за личния ѝ живот и произхода на парите ѝ. В хода на разследването излязоха дори публикации по анонимна информация, че е платила 200 000 лева на безработен мъж от Кубрат, за да се сдобие с печелившия фиш. За да мотивира по-високото обезщетение, съдът е взел предвид и задържането за 72 часа, ограниченията, които Османова е претърпяла заради забраната да напуска страна, както и влошеното ѝ здравословно състояние. Съдебно-медицинска експертиза е потвърдила, че стресът от ареста е довел до „разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика“ и Османова e започнала да пие антидепресанти, което продължавало и до днес.
„Вещите лица сочат, че преживеният стрес се е трансформирал в дистрес, т.е. в декомпенсация, невъзможност на организма да мобилизира своите ресурси и да се адаптира успешно към външната среда, поради което и считат, че към настоящия момент въззивницата е с клинични симптоми на постравматично стресово разстройство, което състояние, въпреки провежданото медикаментозно лечение, създава психологически дискомфорт. В обясненията си в съдебно заседание вещите лица сочат още, че психичната травма е свързана преди всичко със събитията около задържането, престоя ѝ в ареста и повдигнатото обвинение, производството по което е прекратено, като наличието на друго повдигнато обвинение, за което ѝ е наложено административно наказание няма съществено значение в процеса на преработване на тази травма“, се казва в решението на съда. В него отделно е посочено, че става дума за обвинение за престъпление по служба, извършено от лице, което заема публична длъжност, а прокуратурата е обявила и имената на задържаните по делото.
За обезщетението за неполучени заплати от над 27 000 лева, което ѝ присъжда, съдът напомня, че към 2013 г., когато Османова е обвинена и отстранена от работа, изпълнителният директор на НАП е нямал друга възможност, защото е бил длъжен да я отстрани без право на преценка. След прекратяването на делото през 2015 г., тя е била възстановена на работа.
„Поради това и при незаконност на повдигнатите обвинения, именно прокуратурата е тази, която отговаря за претърпените от отстранения вреди, изразяващи се в неполученото за периода на отстраняване трудово възнаграждение“, мотивира се съдът.
Османова е претендирала и за адвокатски разноски в хода на разследването за над 15 000 лева, които магистратите са преценили като прекомерни и са ѝ присъдили 6600 лева. Отделно, прокуратурата е осъдена да ѝ плати още толкова за адвокат и по делото по ЗОДОВ, като общата сума за обезщетения надхвърля 80 000 лева.
Решението не е окончателно и прокуратурата може да го обжалва пред Върховния касационен съд.
Разследваната с Османова нейна колежка от НАП Марияна Димитрова също заведе дело срещу прокуратурата и миналата година то приключи окончателно и тя трябва да получи обезщетения за близо 100 000 лева.