2 млрд. лева за 2 г., за да паднат загубите на вода под 50%
ВиК мрежата е от 60-те и 70-те години
Състоянието на ВиК сектора в България не е просто лошо, то е плашещо - 60,9% от водата се губят по мрежата, става ясно от последния доклад на КЕВР. Една от целите на започващите в момента проекти например не е водопроводните мрежи тотално да се подменят, а на всяко по-голямо отклонение поне да се постави водомер, защото сега повечето нямат. Така ще може да се установи къде са най-големите течове и усилията да се съсредоточат там.
Досегашните резултати от опитите за намаление на загубите на вода са повече от скромни. За последната година са се свили само с около 1 процентен пункт. А има дружества, които са увеличили загубите. (Виж таблицата).
През 2018 г. е имало общо 58 хиляди аварии по ВиК мрежите. КЕВР констатира, че пределно допустимата норма на всички тези пробиви е надмината в някои отношения до 4 пъти.
В същото време предстои в сектора да бъдат инвестирани буквално милиарди. Тази година бе отворена приоритетна ос “Води” на програма “Околна среда”. Интегрираните водни проекти, част от които започнаха през предния програмен период, и сега се довършват, както и проектите за развиване на нова и ремонт на съществуваща инфраструктура, са на обща стойност 1,8 млрд. лв. А заедно със собствените инвестиции на самите водни дружества сумата надхвърля 2 млрд. лв.
Всичко това трябва да стане от 2020 до 2022 г., а целта е една - процентът на загубената вода да падне под 50. Но
направените
инвестиции ще
повлекат след
себе си нови
поскъпвания
на водата. Което ще постави водния сектор в центъра на общественото внимание за години напред.
Засега усвояването на въпросните 2 млрд. все още е символично. А ако се погледнат отчетите за изпълнението, ще се види, че срещу повечето от тях има 0 лева реално усвоени пари. Единствените изключения са суми от под 1 милион лева във Видин, Перник и Ямбол. На повечето места тепърва предстои избор на проектанти, после на изпълнителите.
И относно управлението на дружествата има какво да се желае. В повече от половината сега собственици са общината и МРРБ. Язовирите доскоро бяха с най-различна собственост - общинска, държавна, на различни държавни търговски дружества, дадени на концесия. Лошото им управление и безстопанствеността сега си казват думата. От трета страна, вземането на вода се контролира от екоминистерството.
“Не сме застраховани от ситуация, в която изпадна Перник. Цялата мрежа е от 60-те години, коментира директорът на ВиК в Благоевград Росица Димитрова. Със собствени средства дружеството прави ремонти за около 2 млн. лв., а само за Благоевград са нужни около 100 млн. лв., а за областта - над 900 млн.
Според нея идеята на премиера Бойко Борисов за една държавна ВиК фирма е трудно реализуема. Можело да има окрупняване на териториален принцип.
Да има отделно министерство или агенция за ВиК дружествата е разумното решение, смята Даниел Събевски - шеф на ВиК в Ловеч. Според него състоянието на ловешкото дружество е задоволително. Но признава, че от 1800 км водопроводна мрежа са успели да подменят едва 100 км.
Ако ВиК дружествата преминат под шапката на едно държавно предприятие,
ресурсът им ще
се използва
по-ефикасно
Проблем е, че дружествата не са съпоставими, заяви главният инженер на ВиК в Пловдив Антон Гълъбов.
“Състоянието на мрежата в Пловдивска област е малко по-добро от средното за страната, но все още има много съоръжения от 60-те и 70-те години, които се амортизират в геометрична прогресия. Подмяната им не е по силите на отделното дружество”, твърди Гълъбов.
Според него Пловдив не е имал досега режим за водата, защото не разчита на повърхностен водоизточник, който може да пресъхне.
Градът се снабдява от 4 помпени станции с различен брой сондажи, разположени на двата бряга на река Марица. Част от питейната вода се осигурява от гравитачен източник в Храбрино.
В някои населени места от Асеновградския регион обаче при сухи лета се налага да ограничаваме потреблението, тъй като там водоизточниците са повърхностни. До режим може да се стигне и при липса на валежи през зимата, посочи Гълъбов.
“Не е лоша идея водоснабдителните дружества от цялата страна да са обединени в държавно предприятие”, смята шефът на ВиК във Враца Ангел Престойски. Но трябвало да се прецени дали това да стане чрез холдинг, агенция или друга форма.
Според шефа на ВиК в Бургас Тенев обаче
идеята за
обединение в
държавна фирма
не може да се
реализира,
защото водоснабдителната система е изграждана за отделни региони и всеки имал специфики като воден ресурс, инфраструктура и мощности. Сега единствено Бургас и Варна били с единна водоснабдителна система.
“Пред нас въпросът за обединение не стои. Няма опасност от воден режим в Монтана. В язовир “Среченска бара” има 10,78 млн. кубика вода при максимален обем 15,5 млн.”, заяви управителят на ВиК в града Валери Иванов. До 2021 г. ще бъдат инвестирани 4,8 млн. лева. Предприемали се мерки да се намалят загубите на вода, които са 70%.