Статията на "Ню Йорк Таймс" за децата в Синдзян - пълна с фалшива информация и предположения
Неотдавна в „Ню Йорк Таймс" бе публикувана статия, в която се твърди, че китайското правителство изпраща децата в Синдзян в пансиони, принудително ги отделя от родителите им, опитва се да замени майчиния им език с китайския и ги възпитава в патриотизъм.
Този репортаж е пълен с фалшива и напълно безпочвена информация, коментира "Радио Китай".
През юли 2019 г. журналисти от Китайската медийна група посетиха няколко училища в различни градове и села на Синдзян-уйгурския автономен район. Те със собствените си очи видяха, че децата там учат от учебници на китайски и уйгурски език. След часовете те свободно общуват помежду си и на двата езика.
Съгласно местната образователна политика учениците от първи до трети клас посещават училища в близост до домовете им. Те стигат до училище за не повече от половин час пеш. Децата от четвърти и пети клас имат право да посещават пансионни училища. Изказванията, че малките деца са принудително отделяни от родителите им, са напълно безпочвени. В статията на „Ню Йорк Таймс" се посочва, че наистина много семейства от отдалечените райони имат желание децата им да посещават пансионни училища.
Американският ежедневник обвинява китайското правителство, че се опитва да замени уйгурския с китайския език и да изкорени културата и обичаите на етническите групи. Но това не отговаря на реалните факти. По време на посещението си в Синдзян китайските журналисти видяха, че там в основните и средни училища се преподава на 7 езика. Програмите на местните радиа и телевизии се излъчват на 5 езика.
Китайският е официален език в Китай и е съвсем нормално децата в страната да го изучават. Защо западните медии считат това за нещо недопустимо в Синдзян? В САЩ също живеят различни етноси и ако те не владеят английски ще им бъде трудно да се интегрират в американското общество и да намерят работа.
Лъжата си остава лъжа. Китай не допуска нито един етнос да изостава в развитието си. В едно от селата в Синдзян журналист със собствените си очи видя как петгодишно дете и баба му пеят песни на уйгурски. Това е най-добрият пример за развитието на местната култура в Синдзян.