Уан Гуан за CGTN: Какво всъщност са „лагерите за превъзпитание" в Синдзян?
Какво се случва в „лагерите за превъзпитание" в Синдзян? „Кампания за религиозна репресия" ли е това или безпрецедентни усилия за дерадикализация?
Нямам всички отговори, но искам да разбера, затова се отправих към Синдзян, за да се срещна с някои участници в програмата.
Срещнахме се с 33-годишния художник Абулизикари Аобули, който усъвършенства уменията си в център за превъзпитание и сега работи в една галерия. Разговаряхме и с 30-годишната Юрегул Юсан, която работи в болничния сектор. Открихме и 26-годишната Рукия Якуп, която подобрява китайския си език и сега е агент на недвижими имоти. Видяхме и 23-годишната Халинур, която сега е касиер в ресторант.
Представител на местната власт ни каза, че всички хора до момента са напуснали образователния център.
Поглеждайки назад, може би си мислите, че по-голямата част от света е била против центровете за превъзпитание в Синдзян? Но, не!
Да, вярно е, че 22 западни държави и Япония написаха писма до ООН с критики срещу Китай, заради „лагерите" в Синдзян. Но 54 държави, повечето от които с преобладаващо мюсюлманско население, защитиха усилията на Китай в борбата с екстремизма в района, и похвалиха политиките за развитието на страната, както и „грижите, представени на мюсюлманските ѝ граждани".
Вероятно има защо.
Китай е построил поне 35 000 джамии, повече от Франция (2300), САЩ (2106) и Великобритания (1600) взети заедно. Китайските мюсюлмани разполагат с три пъти повече джамии на глава от населението, отколкото в западните държави. Въпреки това, съществуват и някои въпроси.
В много репортажи се посочва, че джамиите в Синдзян се разрушават в голям мащаб. Обаче Мамат Джума, имам в джамията Ид Ка в Кашгар ми каза, че е вярно, че някои джамии се разрушават в Синдзян, но само онези, които са на път да се срутят или са прекалено западнали. Постоянно се издигат нови джамии. По думите му, във всяко село, хората могат да посещават и се молят по всяко време в джамии.
Всичко е въпрос на перспектива. Много хора на Запад все още живеят с мита, че в Китай ислямофобията е истинска, докато тероризмът не е.
Разбирам това.
Работя в САЩ като репортер последните осем години и оценявам силата на западните описания, подчертаващи „етническата репресия", но подценяващи тероризма в Китай. Проблемът е, че това всъщност е прилагане на двоен стандарт.
Така например всеки път, когато разговарям с американски официални лица за терористичните атаки в Китай, те обикновено избягват да ги наричат тероризъм, докато не спомена атаката през 2014 г. на жп гарата в Кунмин.
В ексклузивно интервю през ноември 2014, попитах тогавашния съветник на президента по националната сигурност Сюзън Райс, как САЩ определят масовото убийство в гарата на Кунмин през март същата година, при което загинаха и бяха ранени над 100 души. Това беше един от редките случаи, в които високопоставен политик официално характеризира екстремистки атаки в Китай като „терористични".
При все това, западните медии не последваха примера. Сред топ 30-те репортажа за атаката в сградата на „Шарли Ебдо" през 2015 г, 25 използваха термина „терористична", докато за тази в Кунмин, само 2.
Проучване показва, че същата година по целия свят, за всеки изгубен при терористична атака живот на Запад е имало 665 репортажа, а за тези, несвързани със Запада, само 60.
Следващия път, ако някой ви каже, че Китай няма проблем с тероризма и единственият проблем там е ислямофобията, най-добре го питайте откъде разполага с тези данни.
Репортер Уан Гуан, CGTN, Кашгар, Синдзян