"Либерасион": Либия е новата граница на амбициите на Ердоган
Ден след посещение в Тунис турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че през януари догодина парламентът ще гласува закон, позволяващ изпращането на войски в Триполи. За ислямисткия лидер това е начин да разшири сферата си на влияние и да окаже помощ на нестабилното либийско правителство на националното съгласие, пише френският в. "Либерасион".
Конфликтът в Либия е бил основна тема на разговорите между Ердоган и наскоро избрания президент на Тунис Каис Сайед, въпреки че официално те разговаряха за търговските отношения между двете страни. Премиерът на либийското правителство на националното съгласие Файез ел Сарадж се присъедини към срещата между президентите на Турция и Либия, отбелязва френското издание, предава БТА.
"Това, което се случва в Либия, може да засегне и съседни страни, затова дойдохме в Тунис", потвърди Ердоган на съвместна пресконференция с домакина. Той подчерта важната роля, която може да играе Тунис в гарантирането на евентуално прекратяване на огъня и връщане към политическия процес. Ердоган иска да получи логистичната подкрепа на Тунис за подготвяната военна намеса. Ако не може да убеди съседната на Либия страна да се присъедини към неговия лагер, турският президент иска да си гарантира поне доброжелателното й отношение.
Няколко тунизийски партии изразиха резервите си след посещението на турския президент, предупреждавайки, че включването в регионални съюзи ще навреди на националните интереси и на традицията й да заема неутрална позиция по подобни въпроси.
Лесно е да се разберат причините за политическата и военна намеса на Турция в Сирия, с която граничи - конфликтът в Сирия се усеща и на турска територия. Но намесата на Ердоган в далечна Либия може да предизвика учудване, отбелязва в. "Либерасион".
"Ние ще идем там, където ни канят", подчерта вчера Ердоган на среща на местни и регионални комитети на своята Партия на справедливостта и развитието. "Ще подкрепим с всички средства правителството в Триполи, което се бори срещу генерал превратаджия, подкрепян от арабски и европейски страни", добави той, визирайки маршал Халифа Хафтар. Амбициите на турския президент страната му да играе ролята на регионална сила в различните конфликти в арабско-мюсюлманския свят е една от водещите причини да подкрепя правителството на националното съгласие. Още повече, че водещите фигури в правителството в Триполи са с ислямистки убеждения. На 27 ноември Турция подписа с това правителство две важни споразумения - протокол за военно сътрудничество и договор за морските граници. Вторият от тях позволява на Анкара да предяви права над обширни райони на Средиземно море, богати на изкопаеми горива. Претенции към тях имат и Гърция, Египет, Кипър и Израел, припомня в. "Либерасион", като отбелязва, че недоволната Атина обяви в неделя, че на 2 януари ще подпише с Израел и Кипър проект за газопровод, конкуриращ турските проекти.
Газовата битка, в която Турция се включва чрез своя проект за намеса в Либия, ще има значително влияние върху бъдещето на Средиземноморието, подчертава в. "Либерасион".