Римляните измислят елхата, Мартин Лутер я внася вкъщи
Ритуалите за Рождество – дело на езичници, писатели и “Кока-кола”
От киченето на дръвче до джинджифиловите сладки, от чорапа с подаръци до посещенията на Дядо Коледа, светът посреща Рождество Христово с множество традиции и ритуали. Но рядко се запитваме откъде идват те, кой ги е измислил - германците, кралица Виктория, “Кока-Кола”?
Всъщност много от тези празнични обреди са още от древни езически времена и през вековете са били впрегнати за нуждите на християнството, попкултурата и комерсиализираната Коледа, пише британският в. “Дейли телеграф”.
Идеята за коледното дръвче се корени в римски обичай от Античността, при който
украсявали с елхови
клонки храмовете на
празника Сатурналия,
почитащ бог Сатурн, от 17 до 23 декември по Юлианския календар.
Древните скандинавци пък засаждали череша или глог и издигали пирамиди от плодове и свещи. Смятало се, че вечнозелените дървета пазят от зли духове и болести. Украсявали с тях в деня на зимното слънцестоене – най-късия в годината, за да напомнят, че пролетта ще се върне.
Средновековните германски протестанти разнасяли по улиците Райско дърво на познанието, окичено с ябълки. Така отбелязвали Деня на Адам и Ева, който според църковните календари се падал на 24 декември.
Смята се, че първи в къщата е внесъл коледното дърво бащата на немската Реформация Мартин Лутер. Разхождайки се из гората, той бил така запленен от звездите, бляскащи между елховите клони, че взел едно дръвче у дома и го покрил със свещички, за да постигне този ефект.
По-късно германците започнали да декорират елхите с лакомства и стъклени топки. Тяхна идея са също сребърните гирлянди и лентички. Електрическите лампички са откритие на американците – въвежда ги телефонистът Ралф Морис през 1895 г.
През 30-те г. на XIX век елхата навлиза във Великобритания и съпругът на кралица Виктория - Албърт, внася тази германска традиция в Уиндзорския дворец. Кралското семейство се снима около нея, разпространявайки модата из лондонския елит, а после - и сред простолюдието.
Защо Дядо Коледа
е в червено
Мнозина смятат, че тази одежда на стареца с подаръците е плод на успешна реклама на “Кока-Кола” oт 30-те години на XX век. Там той е изрисуван в алено палто, обточено с бяла кожа, и с бутилка от напитката в ръка.
Но червеното и бялото всъщност идват още от предтечата на Дядо Коледа - свети Никола. Често епископът от град Мира е изобразяван с роба в червено и бяло. Историците припомнят обаче, че е рисуван в много различни цветове, а червените му дрехи са заимствани от Дядо Коледа през XIX век.
Свети Никола е изографисван в най-различни варианти – слаб, с интелектуално излъчване и дори страховит и плашещ.
Вярно е, че именно рекламата на “Кока-Кола” налага образа на дебелия, весел, белобрад старик, който днес всички познаваме.
Историята с комина
и чорапа с подаръци
също е свързана
със свети Никола
Свещеникът от IV век имал репутация на благодетел, който помага на бедните и обича децата. Легендата гласи, че той пуснал торбичка със злато през комина на сиромах, който нямал зестра за двете си дъщери. Щедрият дар паднал в чорап, закачен да се суши до огнището. Бащата открил кой е благодетелят, но светецът го помолил да не го издава. Мълвата обаче се разнесла и щом някой получел таен дар, вярвал, че е от св. Никола.
През XVI век в Северна Европа образът на щедрия светец бил изместен от друг, когото наричали Стария човек Коледа или татко Коледа. За първи път този образ се появява през 1616 г. в пиеса на английския ренесансов драматург Бен Джонсън. Там брадат старец влиза през комина вместо през вратата, откъдето според автора минавали езичници и зли духове. В пиесата
старикът има деца с
имена като Коледна
песен, Хаос, Скокльо,
Пай с месо, Кейкче и други коледни атрибути.
Викторианските автори възпяват този герой в поезия и проза. В поемата на американеца Клемент Мур той лети от къща на къща в шейна, теглена от елени, и пълни чорапите.
Американският карикатурист Томас Наст пуска серия шаржове на Северния полюс и работилницата за играчки на Дядо Коледа, който гледа от голяма книга имената на добрите и лошите деца. Ето как от литературата и преданията са се оформили този магнетичен образ и обичаите, свързани с него. В православието чорапът е заместен от обувка, която децата оставят пред вратата и я намират пълна с дарове и бонбони.
Джинджифиловите
сладки и пуйката,
символични за коледната трапеза, също имат стари корени. Ранна форма на дъхавите бисквити са пекли още древните гърци и египтяни за религиозни обреди. В Европа от Близкия изток ги пренасят кръстоносците през XI век. Особено популярни стават през Средновековието, когато там масово навлизат подправките – джинджифил, канела, карамфил. Добавят им бадеми и сухи плодове. Първите коледни сладки пристигат в Америка през XVII век с холандски преселници.
В англосаксонската традиция пуйката неизменно присъства на трапезата през първия ден на Коледа. Говори се, че английският крал Хенри VIII първи преди пет столетия се е гостил с нея на празника и направил популярна сред аристокрацията тази птица, донесена от Америка. С появата на домашния хладилник преди един век пернатото навлиза масово в британските домове за Рождество.
Но пуйката, паят с месо и пудингът не са коледен символ за много народи в света, които имат други класически блюда: шведите – маринована херинга, италианците – пържена змиорка, мексиканците – вързопчета от царевични листа с месо тамалес, а ние – боб, сарми и ошав.
Декемврийският
календар с подаръци,
който у нас се продава като кутия с много вратички, зад които се крият шоколади, в католицизма и протестантството има религиозен смисъл. Той е свързан с адвентите – времето на очакване да пристигне Исус, предхождащо Рождество.
Това са 4 седмици до Коледа, чието начало се пада между 27 ноември и 3 декември, а краят – на 25 декември. Деца и възрастни броят тези дни, като отварят по една вратичка на специални коледни календари всеки ден и намират подаръчета.
Тази радост за малки и големи идва от Германия и датира от XIX век, когато протестантите са отбелязвали адвентите, палейки свещ или драскайки с тебешир чертички на стената. Първият дървен коледен календар е изработен ръчно през 1851 г., а в началото на XX век вече го печатат. През 1920 г. германецът Герхард Ланг слага вратички и крие лакомства в календарите, спомняйки си как по Коледа майка му давала да яде по една сладка на ден. По-късно календарите били изписвани с цитати от евангелията и зад вратичките криели библейски картинки.
През Втората световна война в Германия календарите изчезват заради дефицит на картон и забрана на нацистите да се печатат. След войната те се появяват отново под най-различни форми и с подаръчета, сред които козметика, малки играчки, шоколад и други лакомства. Та чак до днес, когато “Тифани” пусна календар за $ 112 000, зад чиито вратички се таят златни бижута с диаманти, сапфири, изумруди.
Целувката под
коледния имел
обещава любов и сватба
за британци и американци, но това растение има съмнително реноме. В древността с него са лекували менструални болки и чернодробни проблеми. Яли са червените му топчета, което всъщност предизвиква повръщане и колики, защото има отровна съставка.
Друидите са смятали имела за символ на живота, защото виреел дори през зимата, а скандинавците го тачели като символ на любов и приятелство. Не е ясно кога и кой свързва имела с Коледа, но през XVIII век британците вече кичат домовете си с него за празника. Смятало се за лош късмет, ако откажеш да се целунеш под бодливото растение. В “Записки на клуба “Пикуик” Чарлз Дикенс описва целувка на двама млади под имела и прочува този обичай.
Коледните картички пък се приписват на британския художник Джон Хорсли. През 1840 г. той прави семейна коледна рисунка на сър Хенри Коул, който не обича да пише поздрави и вместо тях я тиражира и разпраща на роднини и приятели.