Макрон и Западните Балкани
ЕС поиска много от Северна Македония и Албания и те изпълниха всичко. Сега трябва да удържим на думата си и да започнем преговори за присъединяване с тези две страни, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч по повод 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена.
Повечето от членките на ЕС, начело с Германия, споделят мнението й. Президентът на Франция Еманюел Макрон бе единственият от лидерите на ЕС, който заяви, че съюзът първо трябва да се реформира, да реформира и процедурите за членство, и блокира започването на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания. Той обясни блокадата, която в случая с Албания бе подкрепена и от Дания и Холандия, с обяснението, че реформите не били извършени докрай. Това е факт, но все пак тук не ставаше въпрос за приемане в ЕС, а за определяне на дата за начало на дълги преговори.
Северна Македония изпълни критериите, поставени за да получи дата за начало на преговори - положи усилия да реши споровете със съседите си, напредна в реформите, внесе промени в конституцията си и дори смени името си, но не получи дата. Това доведе до оставка на премиера Зоран Заев и до предсрочни парламентарни избори на 12 април догодина, които той е много вероятно да загуби.
Макрон заяви, че вместо пълноправно членство, на страните от Западните Балкани може да бъде предложено привилегировано партньорство. Поучени от опита на Турция в това отношение, лидерите на тези страни заявиха, че европейската интеграция няма алтернатива.
Ветото на Макрон убива надеждите и мотивацията на шестте страни от Западните Балкани. Те губят вяра в ЕС като партньор, който държи на думата си и лесно могат да се преориентират към други партньори. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви веднага след ветото на Макрон, че "ще се погрижим сами за себе си" и дни по-късно Сърбия подписа споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз.
През юли Макрон бе на посещение в Сърбия, първото на френски президент в Белград за последните 18 години. Макрон не посети нито една друга страна в региона, което Белград възприе като послание, че тъкмо Сърбия е главният съюзник на Франция в тази част на Европа. Белградският вестник "Блиц" прогнозира, че Макрон ще заеме мястото на Ангела Меркел и ще се стреми да разшири влиянието си на Балканите.
Окрилен от Макрон, с негова индиректна или директна подкрепа, броени дни след ветото Вучич предложи на премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама трите страни да създадат "мини Шенген". Тримата подписаха декларация за сътрудничество по модела на Шенген, която предвижда свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги между тези три страни. С декларацията се призовават и други страни от региона да се присъединят с намерение да бъде създаден общ пазар от 18 милиона души.
Анализатори обаче виждат зад малкия Шенген намерение за създаването на нова Югославия, в която Сърбия да доминира. Проевропейски сили в Северна Македония видяха в това замяна за членство в ЕС и го отхвърлиха. Те изразиха недоволство, че Западните Балкани веднъж са изолирани като в гето, а сега ще бъдат "гетоизирани" още веднъж. Анализатори нарекоха това "Малък Шенген, голям капан".
Предложението доведе и до напрежение сред албанците. Косовските партии - и тези, които спечелиха изборите, и досега управлявалите, запитаха Еди Рама кой го е упълномощил да преговаря от тяхно име. Косовският президент Хашим Тачи заяви, че е отказал да присъства на срещата в Охрид за "мини Шенген", защото "Косово не желае да замени евроатлантическата си перспектива с каквато и да е регионална инициатива. Той посочи, че инициативата е "безсмислена", докато Сърбия и Босна и Херцеговина не признаят Косово.
Опитите да бъдат вкарани страните от Западните Балкани в регионални съюзи и де факто отдалечаването на европейската им перспектива води до празнина, която, както многократно бе предупреждавано, други ще се стремят да запълнят.
При още един провал и като знае, че скоро няма влезе в ЕС, Северна Македония може да се преориентира, първо в икономически план. Например да започне да задълбочава икономическо-търговските си отношения със страни извън ЕС - Русия, Китай, Турция, Саудитска Арабия. Както направи Сърбия, която на 25 октомври подписа договор за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, макар същевременно да продължи преговорите за присъединяване към ЕС.
Страните от Западните Балкани си дават сметка, че ЕС и НАТО са единственият външнополитически вариант, който гарантира сигурност и по-висока степен на благосъстояние на гражданите.
Сега Макрон спря тези страни по пътя им към ЕС и вместо стабилност, ЕС предизвиква нестабилност на Балканите. Ако те загубят вярата си в ЕС, има заплаха от възраждане на национализма и наблюдатели се опасяват дори от разгаряне на старите конфликти.
Не всичко обаче е загубено. ЕС ще се върне на въпроса за разширяването по време на срещата на високо равнище на Хърватското председателство на Съвета на ЕС през май догодина. Това е шанс нещата в региона да се отблокират и въпросът за разширяването отново да се върне сред приоритетите на ЕС, както беше по време на Българското председателство на Съвета на ЕС.