Жегата пречи на крави да се размножават, отслабват и дават по-малко мляко
Според СЗО избиването на животни било по-изгодно икономически от ваксиниране
Затоплянето удря не само посевите, но и животновъдството. Защото по-високите температури улесняват разпростаненението на преносителите на зарази по животните.
Преди 20 години в България не са се срещали някои насекоми, пренасящи заболявания. Тогава ги мислехме за екзотични, но днес са реалност, обяснява ветеринарният лекар Мартин Божков.
“Когато лятото и есента са изключително сухи и животните са на пасищни условия без допълнително подхранване, каквато е голяма част от животновъдството в Южна България, не получават необходимите количества храна и това ги прави изключително податливи на заболявания”, посочва ветеринарят.
От засушаването отслабвал не само имунитетът на животните, но се свивали и количествата мляко например. При месодайните животни имало застой от няколко месеца, а в някои случали дори намалявали теглото си.
“Високите температури за голяма част от животните носят по-голям риск от ниските. Една крава много по-лесно изкарва зимните температури, отколкото през лятото с над 30 градуса, когато животното използвало изключително много енергия да поддържа телесната си температура.
Високите температури се отразявали негативно и на размножаването при говедата и биволите. Заради жегите се стопирало образуването на яйцеклетки, няма овулация, няма разгонване при кравите. Заплождането е почти невъзможно. При мъжките животни нормалното функциониране на тестисите се затруднявало при високи температури.
“Неслучайно, когато осеменяваме с колеги през юли и август, се наблюдават най-ниските стойности”, дава пример Божков.
Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България, казва, че заради променящия се климат и все по-малко дъжд с колегите му вече вземат мерки, за да защитят животните си от влиянието на времето.
Една от тях е заимствана от САЩ - търсят се кръстоски на породи, които да издържат на високите температури. Така се появила породата “Брангус”.
Тя е резултат от кръстоска между “Брахмън” и “Ангус”. Първата се отглежда в Индия, защото е издръжлива на горещини, кожата е по-устойчива на насекоми, има гърбица, която напомня на камилската. Тя се използва за подобрител на европейската “Ангус”. “Брангус” се кръстосва с “Ангус”, за да се получат видове от “Ултраблек” или “Ултраред”.
“Започвайки с изкуственото осеменяване, постепенно се подготвяме за климатични промени. Така ще направим нашите животни по-резистентни към високите температури и векторно разпространимите заболявания, при запазване на високото качество на месото”, казва Чуканов.
Друг проблем, върху който животновъдите работят, е пълноценното използване на водата. “В България не я ценим много и поради това често се случва през лятото на места да има недостиг. Задържането на повърхностните води е посока, в която ще работим с колеги. Има доста стари сондажи, които при прочистване се доказва, че са живи. Рационалното използване на тази вода е като питейна за животните”, казва той.
Ветеринарите посочват още, че промяната в температурните условия ще принуди дивите животни да мигрират. А с тях да се пренасят и болести.
В същото време част от заболяванията не са посочени от Световната здравна органзиация като подлежащи на профилактика или лечение. За много от тях все още няма и препарати, с които да бъдат елиминирани - като например африканската чума по свинете.
Профилактиката била много важна, за да се опазят животните, но и тя невинаги можело да даде резултати. Преди три години например имало нодуларен дерматит, който се разпространява чрез комари, кърлежи и т.н.
Чумата при дребните преживни животни пък се предавала чрез директен контакт или пренасянето на механичен инвентар, който е бил в контакт с болни животни. Но успокоителното било, че за голяма част от заболяванията, пренасяни чрез насекоми, има ваксини.
Според Световната здравна организация ограничаването на разпространението на заболявания чрез избиване на животни било икономически по-изгодно в сравнение с прилагане на ваксини.
Ваксинацията трябва да се извършва ежегодно, а това щяло да струва много повече от например избиването на 2000 овце, чиято популация след това да бъде възстановена.
Животновъдите вече се обръщат към породи като “Брахмън”, издръжливи на новите условия, които околната среда предлага.