Ламбо - иконата на БСП, който я поправяше на всеки километър
Той пречупи партията да замени петолъчката с роза и да обяви курс към НАТО
БСП осиротя без Ламбо! Тези думи, изречени многократно в кулоарите на парламента в сряда от червени депутати, са най-показателни за отношението на партията към Стефан Данаилов. Едва ли БСП е имала някога друг така любим син, такъв авторитет, искрено предан ѝ, народен любимец.
И независимо кой е начело на столетницата вече 30 г., нейната икона бе Ламбо.
Едва на 27 г. става член на БКП. Годината е 1975. Посреща 10 ноември 1989 г. като партиен секретар в Народния театър и член на Ленинския районен комитет. Това му създава много проблеми в първите години на демокрацията, стои посочен с пръст в ъгъла, предават го приятели, защото не се “пребоядисва”, намаляват ролите. Тогава го спасяват италианските сериали, с които пак става звезда, и това, че се отдава на студентите в НАТФИЗ. Години по-късно споделя, че е влязъл в БКП не когато са го поканили, не заради това какво може да получи, а много по-късно - като вече реализиран актьор, направил някои от върховите си роли. “Влязох в социалистическата партия, защото осъзнавах с разума и сърцето си, че има какво да дам на хората”, казваше Ламбо. Остава верен на това до края.
Затова
го слушаха всички в
БСП - и тези, които
владеят “Позитано”,
и опозиционерите
Рядко се качваше на трибуната, но хванеше ли микрофона, значи наистина е имал какво да каже. И то така, че да вдигне на крака залата. Той бе този, който потушаваше скандалите. “Не сме важни ние, важна е партията”, скастряше другарите.
Обръщал е не един червен конгрес, не едно партийно решение. Като се започне от далечната 1990 г., когато на 39-ия си конгрес БСП смени символа си от петолъчка на роза. Тогавашният лидер Александър Лилов предлага промяната, делегатите я отхвърлят. На трибуната обаче се качва Ламбо и разказва как баща му е защитавал лявата идея, без да има дамгосана на гърдите си петолъчка. Че идеята е в сърцето му, пълно с червена като розата кръв. Емоционалната реч праща петолъчката в историята.
За втори път Ламбо се намесва съдбовно в решенията на БСП през 1997 г., за да обърне партията за НАТО. В онези години тя единствена е против членството на България в алианса, това е изключително болезнена за нея тема. Затова революционното предложение на лидера Георги Първанов да се гласува позиция в подкрепа на членството е на път да взриви 43-ия конгрес през май 1998 г. Но... на трибуната отново застава Ламбо и убеждава делегатите, че това е правилната позиция.
Беше много близък на Първанов, но не го последва в АБВ. Не изневери на червеното си сърце. Остана един от основните фактори в БСП и през следващите години. И коректив на лидера независимо от името му.
На конгреса през 2016 г. застана зад Корнелия Нинова, но я предупреди, че от лидерския стол “много лесно се пада”. Пожела ѝ да “прибира емоциите и много да внимава с обкръжението”. В последните 3 г. я подкрепяше, но и нито веднъж не ѝ спести критиките.
Близо година Данаилов бе единствен заместник на Нинова в БСП. А през юни, след загубата на евровота, когато тя подаде оставка, в емоционално слово пред медиите Ламбо я помоли да я оттегли.
“Не съм политик. Макар че е неудобно да го кажеш, като толкова години си бил в парламента, в ръководството на партията, министър. Но нямам самочувствие на политик.
Моето общуване
с хората не е като
политик, който говори
клиширани думи,
а всичко изхожда от това как ги усещам нещата, с моя си език, който не е политически”, каза Ламбо в откровено интервю за “24 часа” през 2014-а - тежката година, когато загуби жена си Мери. Винаги е имал поглед отстрани и пълното съзнание за всичко, което се случва. “Не всички сме катили в парламента”, се шегуваше.
Депутат в шест поредни парламента - от 39-ото НС насам. На почти всички избори е водил по две листи, като обикновено го пращаха в инфарктни за червените райони - в бастиона на ДПС Кърджали, в Пловдив, в Плевен (след отцепването на Румен Петков в АБВ), но винаги и в неговия софийски район. Бе министър на културата в кабинета “Станишев” на тройната коалиция.
През 2006 г. оглави инициативния комитет по издигането на Георги Първанов за втори мандат. Точно 10 г. по-късно прави същото и за Румен Радев. Самият Ламбо също е влизал в битка за “Дондуков” 2 - през 2011 г. беше кандидат за вицепрезидент на Ивайло Калфин, бяха инфарктно близо до Плевнелиев. Тогава другарите натискаха той да е титулярят в двойката, но отстъпиха след заплаха, че ще емигрира, защото не желае да жертва театъра заради политиката.
“Да бъдеш арбитър на политическата ни сцена, не само е чест, не е само признание за теб самия, а отговорност, себеотдаване и много, много ерудиция, която да ти дава право компетентно да вземаш решения за различни съдбовни въпроси за страната ни. На България може да се служи на много нива - стига да си честен и всеотдаен към народа си”, казва скромно Ламбо отново пред “24 часа” в едно от последните си интервюта в българския печат. Точно затова искрено го уважаваха политици от всички цветове.