Жената, която даде органите на сина си, е втората майка на дъщеря ми – подари й живот
Днес Йоана е пораснала 17-годишна девойка, която обича българска литература, иска да кандидатства криминалистика и мечтае да отиде в Дисниленд
В брой на “24 часа” от 9 ноември разказахме историята на 39-годишната Биляна Стършелова, която живее втори живот след трансплантация на черен дроб през 2006 г., както и на донора ѝ - 25-годишния Димитър, който изпада в мозъчна смърт след фатално падане у дома. С хуманния акт, който майката на Димитър прави - да дари органите му за нуждаещи се пациенти, двамата успяват да спасят няколко живота. Два от тях са на Биляна и кръвната ѝ близначка 4-годишната тогава Йоана Митова, с която делят един черен дроб. Днес разказваме и нейната история.
Кукла бебе е любим подарък, който много малки момиченца получават за рожден ден или от Дядо Коледа. Едно вече пораснало дете обаче помни ясно своята първа такава кукла, защото я получава, докато се възстановява от трансплантация на черен дроб в реанимацията на Правителствена болница.
Годината е 2006-а, а Йоана Митова е само на 4 години. Още е малко бебе, когато лекарите ѝ откриват здравословен проблем, застрашаващ живота ѝ.
“Беше на 2 месеца,
когато разбрахме, че
е с аномалия, която
уврежда черния дроб -
билярна цироза, и единственият начин да продължи да живее, беше трансплантация”, спомня си майка ѝ Албена Митова.
По това време обаче в България все още трансплантации на черен дроб не се правят. Вариантът е чужбина, за което обаче семейството трябва да събере 180 000 евро. Сумата е непосилна за тях и откриват дарителска сметка, с която успяват да съберат 50 000 лева.
Те обаче в крайна сметка отиват за дарения. Причината - Йоана е борец и с помощта на лекарите от “Пирогов” и специализираната детска болница “Проф. Иван Митев”, които успяват да стабилизират състоянието ѝ, осъществяването на жизненоважната трансплантация успява да се отложи известно време.
“Беше началото на юни 2006 г., когато по време на сън Йоана се събуди и каза, че ѝ се повръща. Беше много притеснително, когато видях, че тя всъщност повръща кръв. В болницата след това разбрахме, че това се дължало на кръвонасядания, които са се образували по хранопровода вследствие на заболяването ѝ. Състоянието ѝ тогава се влоши сериозно и въпреки стабилизирането след това лекарите казаха, че може би вече нямаме време за чакане. Затова и взехме решение, че ако се появи подходящ донор, ще я трансплантираме”, разказва майка ѝ Албена.
Към този момент у нас вече има направени няколко успешни трансплантации на черен дроб, първата от които е през 2004 г. на 7-месечната тогава Памела.
След престоя в болницата през юни чакането за семейството на Йоана започва. И приключва в късния следобед на 15 декември, когато получават очакваното обаждане, в което проф. Любомир Спасов, директорът на Правителствена болница, им съобщава, че се е появил подходящ донор.
Йоана е трансплантирана на 16 декември, а самата трансплантация продължава 12 часа.
“Това бяха най-тежките 12 часа. От една страна, защото трябваше да сме готови за всичко, а от друга, защото през цялото време вниманието ми беше насочено и към близките на донора, които осъзнавах колко много страдат”, спомня си Албена.
Кой е донорът на Йоана, Албена и семейството ѝ разбират по време на кампания за донорството преди години. Първа крачка към тях прави Албена, която им изпраща писмо, в което благодари за стореното дело.
Не след дълго
получава обаждане
от сестрата на
Димитър. Точно на
Великден.
“Чувах много усмихнат и лъчезарен човек отсреща. Чуваме се и до ден-днешен, но все още не сме се виждали. Нямам смелост за това. Изпитвам вина, защото осъзнавам тяхното нещастие, въпреки че сестрата на Митко никога не ме върна и за миг към трагедията им”, споделя Албена.
За майка му обаче казва с много благодарност: “Смятам и нея за майка на Йоана, защото не е въпросът в това само да създадеш един живот. Тя е тази, която подари живот на Йоана. Тя е тази, благодарение на която детето ми е живо.”
Днес Йоана е вече пораснала 17-годишна девойка. Тя е отлична ученичка, която обича българска литература, готви се да кандидатства криминалистика след 12-и клас и мечтае да посети Дисниленд. В списъка ѝ обаче са и места като Чернобил и Аушвиц.
Въпреки че е малка, Йоана има спомени за деня на самата трансплантация, както и за времето, в което се възстановява след това. Казва, че не се е страхувала, но когато си спомня за този период, се натъжава - “от всичко, което се е случило, и от това как са го приемали другите около мен, най-вече мама”.
А на семейството на донора си е повече от благодарна, защото знае колко ценен е животът.