Луксозните жилища в Атина чупят рекорди от 12 000 евро за квадрат
Пазарът на недвижими имоти в Атина навлиза в нова вълна на интензивно строителство, като мащабни проекти стартират от северните предградия до Атинската ривиера. Интересът към жилищата остава висок не само за готови имоти, но и за апартаменти, които все още са в процес на изграждане.
Цените на луксозните нови жилища вече достигат между 6000 и 12 500 евро на квадратен метър, а в някои райони и повече. Успоредно с това експерти предупреждават, че жилищната криза за местното население се задълбочава, тъй като доходите на повечето домакинства трудно позволяват покупка на ново жилище.
В центъра на вниманието е проектът в Елинико, който е най-голямото градско преустройство в Гърция и едно от най-мащабните в Европа. След продажбата на първите 500 жилища, инвеститорът Lamda Development подготвя нова фаза с над 1100 апартамента и къщи в зоната „Малката Атина".
Нови проекти се развиват и в южните и северните части на столицата. Във квартал Вула започва изграждането на комплекса Apollo Hills на стойност около 200 милиона евро, реализиран от Henderson Park и Hines. В квартал Маруси пък бе представен проектът VORIA, включващ петзвезден хотел, ресторанти, конферентни зали и казино.
Според анализатори най-голямо остава търсенето на модерни и енергийно ефективни жилища с високо ниво на сигурност и допълнителни удобства. Сред купувачите са чуждестранни инвеститори, представители на гръцката диаспора и заможни гърци, както и хора, работещи дистанционно.
Интерес към гръцките имоти продължават да проявяват купувачи от Германия, Швейцария, Великобритания, САЩ и Австралия, тъй като Гърция остава по-достъпна спрямо други средиземноморски пазари.
След години на застой се наблюдава и засилен интерес към ваканционни и селски имоти в райони като Крит, крайбрежието между Игуменица и Превеза, както и части от Родос и Източно Егейско море.
Според специалисти строителният подем в Атина е знак за силен инвестиционен интерес, но поставя все по-сериозно въпроса за достъпността на жилищата за обикновените гърци.
Докато международните инвеститори виждат в Атина „новата перла на Средиземноморието", за средностатистическия грък столицата се превръща в мащеха и финансово недостъпно място за живот.
Атина се развива с бързи темпове, но икономическите ползи отиват предимно при големите строителни консорциуми и туризма, докато местното население е изправено пред фенолога „работещи бедни", хора, които имат постоянна работа, но не могат да си позволят приличен дом в родния си град.
Олигополизацията удря и местните строителни фирми. Малките и средни гръцки предприемачи не могат да се конкурират с международните консорциуми при покупката на земя. Цената на парцелите скочи толкова драстично, че само компании с достъп до евтин международен кредит или банкови субсидии могат да си позволят да строят. Това свива конкуренцията и оставя крайния купувач без реален избор.
Концентрацията на пазарна власт в ръцете на малък брой корпоративни гиганти е основният двигател, който превръща Атина в недостъпна територия за гърците.