Държавата не е платила едни 677 млн. евро към строителите, които са свършили работата
Основна част от дълговете са към компании, които поддържат
пътищата
Състоянието на публичните финанси е адекватно въпреки работата с удължителен бюджет и нарастващия дефицит. Това заяви бившият вече служебен финансов министър Георги Клисурски по време на изслушване в парламента ден преди новото правителство на “Прогресивна България” да встъпи в длъжност.
На другия ден наследилият го на поста финансов министър - вицепремиерът Гълъб Донев, измежду другите намерения каза и че започва ревизия, която да установи какви скрити неразплатени задължения на държавата към фирми има, за да се изчисли най-правилно каква е точно дупката в бюджета.
Без претенции, че става дума за цялата сума, “24 часа” установи, че до момента само на строителни фирми държавата дължи към 677,79 млн. евро. При това става дума за свършена работа, която е приета от възложителите, но по някаква причина разплащането се бави. Отделно трябва да се смятат задължения, които са възникнали по договори с дълъг период на изпълнение, който не се побира в рамките на една бюджетна година.
Част от задълженията са на Националната компания “Железопътна инфраструктура” - 13,6 млн. евро. С малки изключения става дума за
европейски програми, по които се модернизира
жп мрежата в страната
При най-големите проекти забавянето се дължи на обективна причина или поне такова е обяснението на НКЖИ.
По общинската инвестиционна програма също не са разплатени към 80 млн. евро, личи от електронната платформа, която показва на сайта на МРРБ в реално време докъде е стигнал всеки проект.
Обяснението на Клисурски за тези средства бе, че всъщност има голям напредък в разплащанията, тъй като при встъпването в длъжност на кабинета “Гюров” не са били платени 460 млн. евро и по-голямата част от тези дългове са се стопили едва в последните седмици и месеци.
Колкото до оставащите суми, които според Клисурски не са 80 млн., а 75 млн. евро, въпрос на съвсем кратко време е да бъдат преведени на изпълнителите, основната част от които са строителни фирми.
Не така обаче стои въпросът с най-голямата сума – тази, която трябва да се плати на пътностроителните фирми. Според справката, която Агенция “Пътна инфраструктура” предостави на “24 часа”, към 1 април
институцията дължи на компаниите общо
584 182 856 евро
Огромната част от тази сума – 481 858 767 евро, е за текущ ремонт и поддържане на пътната мрежа, 3,5 млн. евро са за извършени основни ремонти и отделно има 98,7 млн. евро за изградени нови пътища и магистрали. Всички тези пари трябва да се платят за работа, за която фирмата изпълнител е изпратила сертификат на АПИ, с който се удостоверява, че задачата е изпълнена. Но по различни начини тези сертификати не се признават или просто плащанията се бавят.
Договорите за текущ ремонт и поддръжка на пътищата винаги са предизвиквали драми. По принцип те се сключват за срок от 4 години и настоящите вече са към края си, а за някои области дори вече са изтекли. При поемането на поста регионалният министър Иван Шишков заяви, че една от първите задачи, които си е поставил, е да разработи изисквания към кандидатите в предстоящия конкурс за избор на фирми за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Само не е ясно кога ще се платят тези почти половин милиард евро.
Още служебното правителство установи, че основната част от сумата се натрупва през 2025-а и началото на 2026 г. от мащабни възлагания на дейности, като поне 10 от действащите договори се оказват с напълно изчерпан до края на 4-годишния период ресурс, предвиден за тях. Отделно е имало и по-стари задължения от около 168 млн. евро, за които се е стигнало до съдебни спорове и спогодби с част от фирмите.
Парите, освен че ще повлияят на оценката за дефицита, затрудняват работата на строителните фирми.
Всъщност скорошно изследване на БТПП показа, че
почти 1/5 от фирмите в България имат
забавени плащания от страна на държавата
Това на свой ред води до задлъжнялост, тъй като компаниите започват да бавят или спират да обслужват задълженията към партньорите си, подизпълнителите и доставчиците.
Същото изследване показа, че най-често нередовен платец са общините, които или не плащат, или плащат със закъснение задълженията си към строителни фирми, а също и за сметосъбиране или за ремонти.
Забавените плащания не се зануляват в края на годината, а се водят като просрочени задължения и се вписват в следващия бюджет, често и с наказателни лихви за забавата. Или се увеличават, защото част от договорите, по които не е платено, се индексират или предоговарят.