Защо изчезнаха училищните духови оркестри, защо децата не пеят?
- Специалисти в Пловдив: Вече е трудно да се намери кой да ръководи такъв състав и второ - инструментите са стари или отдавна бракувани
- В католически Раковски обаче хората държат на традициите и без училищните фанфари не минава нито едно събитие в града
- Карат 3-класници да правят музикален анализ и те намразват предмета "Музика"
Пременени като Ботеви четници, 20 малки фанфаристи от Раковски поведоха традиционното шествие на 11 май в Пловдив с химна "Върви, народе възродени".
След тях тръгнаха стотици ученици на Хуманитарната гимназия "Св. св. Кирил и Методий", дала на България имена като Иван Вазов, Пейо Яворов, Константин Стоилов, Андрей Ляпчев, Иван Гешов и безброй прославени ученици.
Малките фанфаристи задаваха ритъма и темпото на празничното шествие,
ръководени от Божидар Стрехин. И придаваха тържественост на събитието.
Няма ли в Пловдив фанфарни оркестри, че викаме на помощ състав от Раковски, питаха музиканти.
Оказа се, че в над 50-те училища във втория по големина град отдавна няма такива състави. Така е и на много места в страната. А навремето всяко учебно заведение разполагаше с духова музика.
"Престижно е едно училище да има оркестър. Но е трудно да се намери кой да го ръководи. Той трябва да е специалист по духови инструменти, а аз съм цигулар. Ако се намерят фанфари, тъй като отдавна са бракувани, а също и мераклии да свирят, те не могат да репетират по време на занятия, тъй като се чува по кабинетите и се разстройва учебният процес", обясни преподавател по музика.
Отделно все повече намалявали учителите по музика, тъй като хорариумът им бил голям, а заложените часове по този предмет - много малко, и те не можели да си направят норматива. Затова немалко завършили музикалната академия специализирали начална или предучилищна педагогика, за да си вържат часовете.
"Поддръжката на фанфарен оркестър изисква време, усилия и най-вече желание
от страна на училищното ръководство", казва Иван Даярски, който единствен в Пловдив ръководеше дълги години състава на СУ "Паисий Хилендарски". От една година се е преместил в ОУ "Кочо Честименски", където директорката Златка Алдженаби закупила чисто нови фанфари от Германия. Само единият от тях струвал 1500 евро. И изисквали специални грижи и пазене.
"Взех ги по проект и държа нашето училище да има оркестър", обясни пред "24 часа" Алдженаби. Но засега е единствена в Пловдив с изключение на Музикалното училище.
"Децата имат нужда от такава дейност. Не може само телефоните да са им в ръцете
Музиката обогатява духовно", смята Даярски.
На същото мнение е и колегата му от ОУ "Христо Смирненски" в Раковски Божидар Стрехин, който усилено се занимава с подготовката на своя училищен оркестър.
"Най-малките в него са третокласници, а най-големите - в VII клас. Имам и подготвителна група, защото съставът всяка година се попълва, след като големите отидат да учат в гимназии", разясни Стрехин. По думите му децата ходели на репетиции и участвали в тържества с голямо желание. Знаели да свирят над 20 песни. Сред тях са "Химн на Кирил и Методий", "Жив е той", "Аз съм българче", "Де е България".
"Тези песни ги възпитават в патриотизъм и ги вдъхновяват да обичат България.
Това не са песни еднодневки, а някои са над 100-годишни",
посочва Божидар Стрехин.
Всеизвестно е, че хората в католически Раковски открай време са общност и държат на традициите. Без училищния фанфарен оркестър не минава нито едно събитие в града. Участват дори в коледните и великденските празници със специален репертоар.
Например на Възкресение свирели "Каква приятна музика" и "Чест и слава", а на Рождество - "Тиха нощ", "Джингълбелс", "Радвайте се, племена".
Оркестърът в Раковски се поддържа по проект "Заедно в изкуствата и спорта". Музикантите имат три вида униформи според празника. Самото училищно ръководство в лицето на директора Нина Недева и заместника държали изключително на състава. Сега усилено
репетират за 24 май, когато начело на шествието пак ще застанат фанфаристите
Преди дни откриха с "Ода на радостта" фестивала на белия щъркел в Белозем. Участвали са в събития в Свищов и Банско.
Но не е само до липсата на училищни оркестри. От години прави впечатление, че по време на празнични шествия учениците не пеят, а просто вървят и си говорят помежду си.
Според преподаватели предметът "Музика" все повече се неглижира от подрастващи, родители, дори и от учители по общообразователни предмети. Специалността "Музикална педагогика", която подготвя кадрите за общообразователните училища, открай време е губеща.
"Поддържаме я едва-едва, но няма желаещи", посочи преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. По думите му
часовете по музика са сведени до минимум
А учебната програма била изключително сложно поднесена на децата.
"Мои близки ме помолиха да помогна на третокласник. Онемях, като видях, че на тази възраст им се поднася да знаят какво е музикални форми. Тази дисциплина се изучава в XI клас в музикалните училища и в академиите.
Как ще караш деца на 9 г. да правят музикален анализ на произведение", недоумява университетски преподавател. По думите му това отблъсква и отвращава подрастващите от предмета "Музика".
"Вместо да ги учат на песни, те ги мъчат със сложна теория от типа какъв характер има дадено произведение. Е, как искаме да пеят учениците", казва преподавател по пиано в Пловдивската музикална академия.
Учители също се оплакват, че учебният материал не е съобразен с възрастта на децата.
"9-годишно дете не знае къде се намира, ти му пробутваш музикални форми. Така ги осакатяват музикално. А както е известно, музиката е част от културата на една нация", обобщават специалисти.