В „Двореца” в Балчик отглеждат копринени буби за гайтани за дреха на кралица Мария
„Дреха на кралица Мария ще ушием в „Двореца" в Балчик. Това ще е и първата изработка във възстановената шивалня. Завършена е почти скицата на кралската одежда, подготвят се платовете и другите материали за изработката й", каза Мадлен Божилова, майстор-занаятчия от Своге, носител на званието „Живи човешки съкровища" на Министерството на културата под егидата ЮНЕСКО.
„Номинацията ми беше от читалището в Своге за изработка на народна носия от Кюстендил. Аз се занимавам с изработване на народни носии, направила съм и македонска крушевска, ихтиманска. Имам планове и за родопска. Изработвам носиите така, както са правени в миналото. Нищо не се добавя, работи се по старите техники. Имам много поръчки. Времето ми е заето до средата на 2027 г. Носиите се правят бавно, всичко се шие ръчно, платовете ги тъчем в ателието в Своге. Изработват се гайтани и шевици на кори", обяснява майсторката.
„Изкуши ме предизвикателството да ушия кралски тоалет. Това е връхна дреха и рокля под нея, бродирани ръчно. За целта отглеждаме в шивалнята копринени пашкули, от които ще извадим копринена нишка за бикмето и го изработим върху дрехата.
Пашкулите се родиха на 4 май, ядат листа от черници, развиват се добре, климатът на „Двореца" е подходящ за тях. Платът за дрехата е много фин вълнен, фабричен, ще го донесем от Виена. Одеждата ще бъде бяла. Този цвят е предпочитала кралица Мария за дрехите си показват много снимки", разказва Божилова..."Другата възстановка в шивалнята ще е на добруджанска носия, платовете за нея ще бъдат тъкани ръчно", добавя тя. Двете нови одежди трябва да бъдат завършени до 29 октомври.
Възстановената шивалня в културния център „Двореца" в Балчик, подредена както е изглеждала в миналото, представя за първи път в България възродени техники за изработка на носии, златен филигран и копринени тъкани. Пространството е възстановено максимално автентично и показва как в миналото са се изработвали дрехите. Сред експонатите е и стар стан на близо 300 години – един от последните запазени в България, с който се демонстрира как са се изработвали копринените гайтани.
„Всички тези техники – златен филигран, копринени гайтани, сърмени престилки, колани и тъкани от вълна или коприна с истинска златна и сребърна нишка – могат да се видят тук за първи път. В България повече от 100 години тези занаяти бяха забравени. Моята задача беше да ги възстановя, за да могат повече хора да се докоснат до тях и да видят как се изработват носии", каза още Божилова. Шивалнята е част от проекта „Конци на времето", реализиран с подкрепата на програма „Културно наследство" 2025 на националния фонд „Култура".