Икономиката върви, но българите притеснени и ще спират големи харчове
55% от хората у нас се отказаха да купуват маркови стоки
Серия от данни за икономиката към март и април, които НСИ публикува в петък, показват, че промишленото производство, строителството, услугите и търговията отблязват немалки ръстове.
Независимо от това редовното изследване на потребителското доверие, също публикувано в петък, показва, че българинът като цяло е песимистично настроен към близкото бъдеще и въпреки че не очаква прекомерно засилване на инфлацията, предпочита да ограничи харчовете, особено за големи и скъпи неща. Изследване отпреди няколко дни показа, че заради високите цени 55% от хората се отказват да купуват маркови стоки, а 53% са ограничили силно пазаруването на храни, които не са от първостепенна важност като например захарни изделия и снаксове. Около 40% от българите са започнали да избягват органичните продукти и такива с екологична опаковка.
Секторът на услугите отбелязва 4,6% ръст в производството на месечна база през февруари и 6,3% на годишна. Най-голям е ръстът в IT услугите и в сферата на научните дейности и изследванията, но също така и в хотелиерските услуги и храненето, операциите с недвижими имоти и др.
Строителството също запазва възходящата си траектория поне до март, когато е отчетен ръст от 0,3% на месечна база и 7,7% на годишна. Промишленото производство за първи път от много време отбелязва през март ръст на годишна база от 4,8%, като само за един месец нарастването на продукцията е с 5,8%.
Търговията на дребно през март не само че не показва спад, както би могло да се очаква след случилото се в края на февруари с горивата, но оборотите на търговците точно тогава са се повишили с 2,1% на месечна база. Годишното нарастване е с 12,45 и е най-голямото сред всички страни-членки на ЕС, показва сравнението на Евростат.
През април обаче потребителското доверие на българина спада с 2,7 пункта спрямо предходното изследване през януари. Засилва се делът на хората, които смятат, че бюджетът на домакинствата им се влошава, поради което нагласите за купуване на скъпи неща като жилища, коли и ремонти намаляват. Тази тенденция обаче през първите три месеца на годината не се потвърждава, най-вече за имотите и автомобилите.
Ипотечните заеми нарастват със стъпка от средно 300 млн. евро всеки месец от началото на годината до март, показват данни на БНБ. Централната банка отчита, че през януари общата сума на заемите за жилище е била 17 млрд. евро, през февруари те вече са 17,299 млрд., а през март достигат 17,6 млрд. евро.
Общата сума на раздадените ипотеки от началото на годината показва силен старт на този пазар след приемането на еврото, като ръстът е близо 30% в сравнение със същия период на миналата година.
Само през април пък у нас са били продадени 18 028 леки автомобила, което е ръст от 4% на годишна база, сочат данни на МВР.