Има ли любов от първото плъзване по екрана
Търсенето на перфектна половинка започнало във вестниците 300 г. преди приложенията за запознанства
Любовта някога започваше с поглед, който те хваща неподготвен, с усмивка през масата или с онзи неловък, но чаровен разговор в шумен бар. Днес първата искра се възпламенява пред екрана - в дигитални каталози от лица и от алгоритми, които решават кой е подходящ за нас. Така едно плъзване на пръста вляво или вдясно може да промени съдбата ни. Редица изследвания показват, че онлайн запознанствата вече не са екзотика, а основният терен, на който младите търсят връзки, внимание и близост.
Днешните приложения за запознанства изглеждат като продукт на модерната епоха, но всъщност са наследници на традиция, започнала преди повече от три века.
Всичко започва с персоналната реклама. Университетът “Кеймбридж” я дефинира като “обява, чрез която човек заявява желанието си, че търси партньор”. Персоналната реклама съществува от поне 300 години и през по-голямата част от времето се е помествала в най-актуалните вестници и списания, които са съществували в Западна Европа. Освен че тя е своеобразен прародител на съвременните приложения за запознанства, тя изиграва и основна роля за
залеза на уговорените бракове в западната култура
Смята се, че първата лична обява е била публикувана в британско издание на 19 юли 1695 г. През XVIII век повечето персонални реклами са били правени от мъже на възраст около 25 години, като акцентът в тях е бил поставен върху младостта и парите. На 23 април 1722 г. вестникът New England Courant в Бостън публикува следната обява: “Всяка млада дама, която желае да се омъжи за образован млад вдовец и разполага с петстотин или шестстотин лири, които да му предостави..., може да се отбие в заведението “Под стъкления фенер” на площад “Стийпъл”, където ще намери цялата подкрепа, която би могла да пожелае”.
Авторът ѝ е не кой да е, а 16-годишният Бенджамин Франклин, който години по-късно ще се превърне в един от бащите основатели на САЩ. Макар съвременните историци да са убедени, че това е била шега от страна на бъдещия държавник, тя е доказателство, че и по онова време този метод за запознанства е бил толкова разпространен, че хората са се шегували с него.
5 години по-късно в другия край на Британската империя през 1727 г. самотната английска девойка на име Хелън Морисън става първата жена, публикувала сериозна обява в рубриката за самотни хора. Тя била толкова отчаяна, че успяла да убеди редактора на вестник “Манчестър Уикли Джърнъл” да публикува малка персонална реклама, в която пишело, че тя търси мил човек, с когото да прекара остатъка от живота. Изненадващо девойката веднага получила отговор от самия кмет на града. Обаче вместо да я ощастливи с целувките си,
градоначалникът я изпратил в психиатрична клиника за четири седмици.
“Въпреки това персоналните реклами бързо се превърнали в нещо обичайно както за мъжете, така за жените. Известната новела на Хайнрих фон Клейст “Маркиза Фон О”, публикувана за пръв път през 1810 г. (за която Клейст твърди, че е “основана на истински случай”), започва с персонална реклама във вестник, пусната от “дама с безупречна репутация и майка на няколко добре възпитани деца”, в която се казва, “че без да знае причината, тя се е озовала в определена ситуация; че би искала бащата на детето, което очаква, да ѝ разкрие самоличността си; и че е решила, от съображения за семейството си, да се омъжи за него”, разказва историчката д-р Нога Ариха от Европейския университетски институт във Флоренция.
Още един човек, който се смята за основоположник на персоналната реклама е, 22-годишен мъж с инициали А.Б., който бил току-що пристигнал в Ню Йорк през далечтана 1778 г. Явно искал веднага да намери любовта, защото едно от първите неща, които решил да направи, било да да навести редакцията на Impartial Gazetteer - единствения седмичник в града по онова време, и да пусне обява, че си търси жена. А тя била: “Млад джентълмен с име и богатство, не по-възрастен от двадесет и две години, висок, едър и уважаван, търси мома или вдовица под 40 години, без физически увреждания и разполагаща с поне хиляда лири. Моля заинтересованите да оставят писмата си в печатницата на вестника. Обещавам, че ще отговоря навреме на всички”.
Аристократите през XIX век също използвали лични обяви, като някои от тях били скандални по днешните разбирания. Обява от 1841 г. в Journal of Munich разказва за 70-годишен барон, който търси жена “между 16 и 20 години с добри зъби и малки крачета”.
В началото на викторианската епоха, през 1837 г., традицията на уговорените бракове започнала да замира. Вместо това памфлетите със съвети за ухажване все по-често насърчавали младите да сключват бракове, основани на любов и взаимна привързаност. Така персоналните реклами придобивали повече и повече популярност.
Подобно на профилите в днешните приложения за запознанства, несемейните хора от XIX и XX век посочвали в тях какъв тип връзка търсят, като “съпруг и верен спътник”, и най-добрите си качества, като “бизнесмен” и “вярващ в Бога”.
За първи път персоналните реклами се сблъскали с технологиите през 1964 г. Десетилетия преди ерата на изкуствения интелект се родила програмата TACT (“Техническо автоматизирано тестване за съвместимост”) в Ню Йорк. При нея потребителите били накарани да “разбият” персоналната си реклама на кратки отговори във въпросници, изготвени от психолог.
Информацията след това се прехвърляла на специални перфокарти, които били анализирани от TACT на компютър IBM 1401. Машината търсела социокултурни и психологични съвпадения в отговорите. При наличието на такива тя давала на потребителя данните от перфокартите на други хора, с които имал съвпадения в романтичен план. Цялата услуга коствала точно 5 долара. Идеята била на 25-годишния по онова време счетоводител Луис Алтфест, който привлича своя приятел и програмист Робърт Рос. Макар TACT да просъществува кратко, той полага технологичните основи на концепцията за “дигиталното сватосване”.
Възходът на интернет от средата до края на 90-те години създаде нов контекст за личните обяви с появата на сайта Match.com. Той стартира през април 1995 г. по идея на предприемача Гари Кремен. Платформата е пионер в използването на платени абонаменти и профили със снимки. Първоначално Кремен използвал плакати на пилони и рекламни трикове, за да привлече първите потребители в Сан Франциско. През 1999 г. сайтът е придобит от конгломерата IAC, което полага основите на бъдещата Match Group - днешния глобален лидер в индустрията за приложения за запознанства. Всичко това се случва по времето, когато Том Ханкс и Мег Райън се влюбиха онлайн във филма “Имаш поща” и така стана ясно, че интернет ще промени всеки аспект от живота ни завинаги - включително любовта и романтиката
До 2010 г. вече съществуваха различни сайтове за запознанства за всякаква сексуална ориентация, религия, раса и почти всяко хоби, което улесняваше намирането на точно това, което търсим. През 2002 г. списание Wired прогнозира: “След двадесет години идеята, че някой, който търси любов, няма да я намира онлайн, ще бъде глупава”.
Каквото и табу да бе останало от интернет ухажването, бързо отпадна през 2012 г. с появавата на приложението “Тиндър”. Приложението е създадено в технолабораторията Hatch Labs, като основните фигури зад него са Шон Рад и Джъстин Матийн. Вторият е сочен за човека, измислил името на приложението, за да подсили метафората за “запалването” на искрата на любовта (“тиндър” от английски се превежда като “подпалка”). Въпреки вътрешните скандали, които доведоха до оттеглянето на основателите му, приложението остава пазарен лидер. Към 2026 г. “Тиндър” има обща потребителска база от близо 75 млн. активни потребители месечно, запазвайки позицията си на най-печелившото приложение в сектора.
И “Тиндър” не е единственото приложение, в което младите се взират. Други известни играчи на пазара за запознанства са “Бъмбъл” и “Хиндж” . Първото приложение има около 50 млн. активни потребители, а второто - 30 млн.
В световен мащаб към 2024 г. по данни на Visual Capitalist над
340 млн. души имат регистрации в приложения за запознанства
Според изследвания на Euromonitor International приблизително 10% от населението на Европа използва или е използвало такива услуги през 2024 г., а от worldmetric.org дори прогнозират, че 78% от потребителите на приложения за запознанства в Европа са на възраст между 18 и 34 години.
Учени обясняват възхода на дигиталната любов с това, че възможността перфектният партньор да е само на едно плъзване разстояние може да бъде неустоима.
“Мозъкът е готов да се пристрасти, особено когато става въпрос за любов”, казва Хелън Фишър, антрополог в института “Кинси” към Университета на Индиана. Според нея тези приложения “продават най-голямата награда в живота”.
Дори намерилите любовта в интернет не препоръчват приложенията за срещи
Приложенията за запознанства са разпространени и сред българските младежи, но малцина им се доверяват истински - най-често заради разочарования или измами. Въпреки това зад скептицизма понякога се крият и редки истории за истинска връзка. Такъв е случаят и на 24-годишната графична дизайнерка Радостина. Първоначално тя не възприемала приложенията за запознанства сериозно. Разказва, че чрез тях е излизала на една неуспешна среща, след което спряла да ги ползва за известно време. Нещата се променят, когато на 21 г. се мести във Франция. В чужда страна интернет се оказва лесен начин за социализиране и намиране на компания.
"Свалих си тиндър благодарение на един инстаграм тренд,
който гласеше: "Момичета, ако сте във Франция, сваляйте тиндър, вижте какви готини момчета има там", казва тя.
Радостина твърди, че първоначално не е търсела връзка, а по-скоро била любопитна да разгледа профилите на "готините момчета". Тя обаче попаднала на груби и често невъзпитани мъже, желаещи връзка за една вечер.
Въпреки лошия старт Радостина не се отказва и попада на 26-годишния Антоан. Само след няколко срещи двамата набързо разбрали, че са един за друг.
Независимо от успеха в личен план Радостина не препоръчва приложенията за запознанства като средство за намиране на сродната душа, според нея те са загуба на време.
23-годишният студент по финанси Мартин пък смята, че макар и да е рядко, е напълно възможно човек да намери любовта чрез технологиите. Според него живеем в епоха, в която запознаването на живо е много трудно. Убеден е, че особено младите жени биха възприели за странен някой потенциален ухажор, който ги доближи, без да ги познава. Опитът му с приложенията за запознанства е нееднозначен - имал е няколко връзки, но всичките били кратки. Той предупреждава, че в тези социални мрежи хората не показват истинското си аз и често лъжат.
"Започнах разговор с едно момиче. Споделяхме си всичко в продължение на седмици. Някъде на третата седмица се уговорихме да се видим на живо.
Най-фрапиращото беше, че се появи мъж",
разказва Мартин. Добавя, че случката го травмирала и след това спрял да ползва приложения за запознанства.
25-годишната Анета и нейната приятелка Станислава имат богат опит в приложенията за запознанства. За жалост, той се оказва лош. И те разказват, че са попадали предимно на несериозни момчета, чиято основна цел е свалка за една нощ.
"Тези социални мрежи карат хората да насилват взаимоотношенията помежду си. Създават в теб илюзията, че познаваш събеседника си, макар и да сте си писали само няколко дни, и изведнъж започваш да придобиваш прекалено големи очаквания за него. Мислиш си, че това е твоят човек. Но когато той несъмнено разбие създадената за него илюзия в съзнанието ти, идват болката и разочарованието", обяснява Станислава.
Според Анета, макар хората в приложенията за запознанства да създават своя идеален образ чрез обработени снимки и скъпи дрехи, е по-опасно, когато те лъжат за характера си. Споделя, че понякога мъжете, с които е излизала, са успявали за определен период да се държат по един определен изпипан начин, но след това постепенно са разкривали истинското си аз.
"Това може би невинаги е свързано с приложенията за срещи. И в истинския живот може да срещнеш някой, който те лъже или прикрива истинската си същност, но предполагам, че е по-вероятно това да се случи в мрежата", смята Анета.