За “Аскеер”: Какви истории разказват Явор Бахаров, Дарин Ангелов и Йордан Ръсин сами на сцената
Без специални костюми и декори, но бързо пленяват зрителите
Сами на сцената. Без много декори. Със слабо осветление. Така излизат в един от най-трудните жанрове - моноспектакъла, трима актьори. За час те превръщат сцената в пространство за лична изповед. И тримата - Дарин Ангелов, Йордан Ръсин и Явор Бахаров, за първи път тази година се осмелиха да изиграят моноспектакъл. И заслужено са номинирани за престижните награди “Аскеер”.
Отличията се дават от артисти за артисти за постижения в театралното изкуство за нови представления - от миналия май досега. По традиция церемонията е на 24 май в театър “Българска армия”, като тази година те ще бъдат връчени за 35-и път.
Тримата номинирани за категорията “Моноспектакъл” влизат в интересни роли. Героят на Дарин Ангелов се преобразява като жена, а зад решението му стои страхът да не бъде изпратен на фронта. Моноспектакълът се казва “Аз, която те обича” и е по текст на Яна Борисова, а режисьор е Димитър Коцев – Шошо. На сцената Дарин Ангелов излиза сам, но зад него на стената се прожектират видеа, в които участват Цветана Манева, Явор Милушев, Юлиан Вергов, Ана Пападопулу и Даниел Кукушев. Всъщност с този спектакъл Дарин Ангелов събра след 50 години отново заедно в театъра Цветана Манева и Явор Милушев.
Сюжетът се развива някъде в Европа в голям град. По време на война, без да е уточнено коя и между кои държави се случва, се свиква всеобща мобилизация на мъжете в държавата. За да не бъде пратен на фронта, главният герой Александър се преоблича като жена и заминава за друг град. Там заживява като Бела, чийто годеник е изпратен на фронта. С течение на времето той така се вживява в ролята си, че неусетно започва наистина да вярва, че измислицата е реалност. И така зрителите проследяват живота на “една млада жена”, която оцелява по свой начин в сблъсъка между любовта и страха. Бела започва да пише писма до любимия си на фронта, той започва да ѝ “отговаря” и лека-полека тя се влюбва в “годеника си”. Целият разказ е любовна история на фона на ужаса от войната.
Интересното е, че
Дарин Ангелов е имал идея
да създаде моноспектакъл
от около десетина години,
но не събирал смелост да я каже. “Трябваше като актьор да събера достатъчно самочувствие, за да мога да кажа: Може би съм готов да направя нещо голямо”, разказа актьорът пред “24 часа” покрай премиерата. “Извървях път дотук, натрупах актьорски арсенал, за да събера смелост и да кажа, че май вече мога да се осмеля да направя нещо свое”, обяснява Ангелов.
Образ на “подземния човек” изгражда актьорът Йордан Ръсин в първия си моноспектакъл. Съвсем доскоро зрителите го гледаха на малкия екран в сериала “Мамник” по БНТ, където той се превърна в любимец с героя си Камен Почекаин. Въпреки че епизодите вече свършиха, десетки фенове продължават да споделят миймове и шеги с образа на Ръсин. Някои правят тениски с негови колажи, други - видеа с най-силните му моменти от сериала.
На сцената обаче актьорът излиза без специални дрехи, само по тениска и панталони, в сценичния прочит на едно от най-провокативните произведения на Достоевски - “Записки от подземието”. Заглавието на моноспектакъла е леко променено - “Викове от подземието”, като се играе в Регионалния център за съвременни изкуства “Топлоцентрала”. Режисира го Стоян Радев.
“Ницше е писал, че в записките истината не се излага като философско разсъждение, а крещи от болка, защото само така истината може да се прояви. Затова и ние правим от текста представление – за да се случи, да се преживее, а не просто да се прочете”, казва режисьорът.
Героят на Ръсин - подземният
човек, стига до пълно
саморазобличаване,
признава крайното си несъгласие с уредения свят и неговите закони, като не спестява личната си вина и безсилие. Всъщност той започва спектакъла с гръб към публиката и си чете записки. Спектакълът използва формата на стендъп шоу. В него има хумор, но разнищва вътрешните конфликти на модерния човек - за самотата, отчуждението, страха от близост и разрушителната сила на собствените си мисли. Представлението превръща изповедта на героя в директен сблъсък със зрителите и поставя въпроси за свободата, морала и личната отговорност.
Сцената в пространство за лична изповед превръща и актьорът Явор Бахаров. Той се осмели да играе в първия си моноспектакъл, който се казва “Трима крале”, режисиран от Юлиян Петров.
Героят му говори за наследството, което човек получава, без да го е избирал, прекъснатите връзки между бащи и синове, както и сложните отношения между разочарование, обич и прошка. Пиесата поставя въпроса дали човек може да преодолее тежестта на миналото и да намери път отвъд него.
“Съвсем скоро се навършиха 14 години от смъртта на баща ми. И с времето разбрах, че човек започва истински да опознава родителите си едва след като ги изгуби… Тази мисъл стои и в сърцевината на спектакъла “Трима крале” - монодрама за отношенията между баща и син, за мълчанията, за неизказаното и за онези невидими нишки, които ни свързват дори отвъд времето. Посвещавам го на живите ни роднини - онези, които продължават да ни помагат и обичат въпреки всичко… На баща ми, там… На майка ми, тук…”, написа Бахаров в социалните мрежи преди премиерата.
Любопитно е, че
любимата му жена -
актрисата Рая Пеева,
е художник по костюмите
Тази година впрочем освен успешна за актьора в професионален план ще бъде и щастлива в личен - двамата с Рая очакват първото си дете.
А идеята за моноспектакъла всъщност дошла от колегата и приятел на Бахаров - Бойко Кръстанов. Преди малко повече от година той му подал текста и казал: “Абе май е за теб”.