Двама велики колоездачи разделят Италия
- Югът се влюбва в католика Джино, Северът припознава по-модерния Фаусто
- Бартали Благочестивия спасява 800 евреи. Предотвратява гражданска война през 1948 г.
Освен с актуални емоции "Джиро д'Италия" пристига в България и с много истории. В тях има както дъх на спорт, така и на политика, а също и на италианска народопсихология. По време на "Джирото" е планиран един от набезите на сицилианския "Робин Худ" – гангстера Салваторе Джулиано, чиято банда ограбвала и отвличала богати сицилианци и нападала правителствени обекти, а после раздавала плячката на селяните. След една касапница с 11 убити обаче народната подкрепа за Джулиано силно намалява и властите стягат обръча си около него и съратниците му.
През 1949 г. е решено обиколката на Италия да започне от Палермо. Впоследствие се разнася слух, че Салваторе и хората му ще стрелят по колоната. Полицията утроява охраната и до кръвопролитие не се стига. Най-довереният човек на Джулиано обаче предава водача си и бившият амбулантен търговец е убит с два куршума едва на 27 г.
Безспорно една от най-драматичните истории, свързани с "Джирото", е за легендарното съперничество между двама изключителни колоездачи, заради които хората на Ботуша се разделят на два лагера.
Това се случва в навечерието на Втората световна война и продължава след нея. През втората половина на 30-те години на ХХ в. Джино Бартали е голямата звезда на италианското колоездене. Заради живота и кариерата си той получава прякора Благочестивия. Роден през 1914 г. в многолюдното семейство на тоскански земеделец, на 13 г. Джино започва да изкарва хляба си в работилница за велосипеди. На 21 г. получава лиценз за професионален колоездач и още през 1936 г. става шампион на Апенините на шосе. Същата и следващата година печели "Джиро д'Италия", а през 1938 г. – "Тур дьо Франс". След войната добавя по още една победа в тези две най-големи за времето си състезания: в "Джирото" през 1946 г. и в "Тура" - през 1948 г. Именно Бартали е този, който слага край на подмятанията, че италианските колоездачи са само за домашна употреба и не могат да печелят в чужбина.
Благочестивия печели многобройни фенове с уникалния си стил на каране. Когато е необходимо, той може да спечели с финален спринт, но голямата му сила са атаките в планината. Тосканецът използва специфична техника на смяна на предавките, която го прави непобедим (до появата на големия враг) във височинните етапи. Щом съперниците видят Джино да настройва скоростите на велосипеда по своя си начин, те вече знаят, че скоро той ще се изгуби от погледите им.
Освен като голям спортист Италия почита Бартали и като герой от съпротивата срещу Мусолини. Шампионът отказва да посвети победите си на Дучето, както правят много други. По-късно отказва да се бие за него. След войната се разбира, че Бартали е помогнал на около 800 евреи да избегнат депортация. Докато тренира, той изминава огромни разстояния, пренасяйки фалшиви документи за самоличност, скрити в рамката на велосипеда му. Тъй като той носел национална фланелка с изписаното си име, нито фашистката полиция, нито германските войски посмяват да го арестуват и да събудят народния гняв. След войната става ясно още, че Бартали не само е помагал, но дори е скрил еврейско семейство в мазето си. Заради всичко това през 2013 г. той е обявен за Праведник на света.
Победата на Бартали на "Тур дьо Франс" през 1948 г. е повече от спортен триумф. Според мнозина тя предотвратява гражданска война в Италия. Докато тече обиколката на Франция, в Рим тежко е ранен лидерът на италианската компартия Палмиро Толиати. След поражението във войната ситуацията в страната е напрегната, а с този атентат тя става направо взривоопасна. Поддръжниците на Толиати започват да окупират радиа и редакции на вестници, споровете в парламента прерастват в сбивания. Точно когато изглежда, че комунистите ще организират бунт, депутат връхлита в сградата и изкрещява: Бартали спечели "Тура", Бартали спечели "Тура"! Всички забравят разногласията и започват да се поздравяват и прегръщат. В същото време самият Толиати се събужда в болницата и първото нещо, което пита, е: Как върви "Турът"? След като научава добрата новина, той призовава сподвижниците си към спокойствие. Години по-късно известният политик Джулио Андреоти коментира случката така: "Да се каже, че гражданската война е предотвратена заради победа в "Тур дьо Франс", със сигурност е прекалено. Но е неоспоримо, че на 14 юли 1948 г., в деня на нападението над Толиати, триумфът на Бартали свали напрежението".
Както често се случва, Бог не оставя избраниците си без изпитания. През 1939 г. Бартали вече е голяма звезда, когато шефовете на отбора му "Леняно" водят млад талант – 19-годишно кльощаво момче на име Фаусто Копи. Той трябва да е помощник на Бартали в състезанията. От самото начало обаче младежът прави впечатление с изключителната си самоувереност и дързост и не се държи като останалите "слуги" в отборите.
Бартали и Копи са пълни противоположности. Джино е роден в провинцията в семейство на земеделец, консервативен е и набожен. С отлична физика е и това му позволява да не е маниак на тема режим и дисциплина, дори пуши. За сметка на това Фаусто Копи се превръща в нещо като прототип на днешните колоездачи. С крехко телосложение, той спазва строг хранителен режим и си организира тежък тренировъчен график. За да издържи на него, често взема амфетамини, които по това време още не са забранени. Като цяло се държи светски и предизвикателно, с което става идол на индустриалния Север. Не на шега италианците се разделят на Coppiani contro Bartaliani.
Фаусто е роден през 1919 г. в областта Пиемонт също в многобройно семейство. Като момче е лош ученик и бяга от часове, за да кара раздрънкан велосипед.
На 13 г. напуска училище, за да помага в касапница. Чичо му купува първия бегач, с който на 15 г. печели дебютното си състезание. На 18 г. получава лиценз за полупрофесионалист. След това печели "Джирото" 5 пъти
(споделен рекорд с още велики колоездачи) – през 1940, 1947, 1949, 1952 и 1953 г., а "Тур дьо Франс" - 2 пъти - 1949 и 1952 г. Тези успехи му спечелват прозвището Il Campionissimo (Шампион на шампионите).
При наличието на двамата изключителни колоездачи Югът се влюбва в католика Джино, а Северът припознава по-модерния Фаусто. Така се оказва, че макар и съотборници, двамата всъщност започват да карат един срещу друг. Враждата между тях става легендарна и постепенно дори победата става по-маловажна пред това конкурентът да страда.
Войната избухва на първото им общо "Джиро". В един от етапите Бартали получава контузия, но въпреки това стиска зъби и продължава да кара. В този момент той е лидерът на "Леняно", но в същото време Фаусто не спира да атакува. Това поставя мениджъра на тима в трудна ситуация. Той иска да подкрепи Джино, но иска също и отборът да спечели. В крайна сметка дава знак на Фаусто да се развихри. Младежът не чака втора покана. Същия ден стига до второ място в генералното класиране, а не след дълго облича и розовото трико, което отличава водача в класирането на "Джирото". Цветът е избран в чест на вестник Gazzetta dello Sport, чийто журналист инициира първата обиколка на Италия през 1909 г. След като Копи отнема лидерството от Бартали, цяла Италия разбира, че вече има не един, а двама
шампиони на шампионите.
За разлика от Бартали, Копи отива на фронта, сражава се и дори е пленен в Северна Африка. След края на войната първата среща между двамата е на "Джирото" през 1946 г.. Копи вече е напуснал "Леняно" и се е присъединил към отбора "Бианки", което изстрелва съперничеството им в нова орбита – различни екипи и различни фирми за колела. Джино Бартали печели първото следвоенно издание на обиколката и отново си извоюва статут на жив бог.
Фаусто и Джино продължават да се гледат подозрително, да водят диаметрално различен начин на живот и видимо се стремят да се надминат. В този стремеж понякога предпочитат да попречат на съперника си да спечели, вместо самите те да станат първи. Преди световното първенство през 1948 г. двамата влизат в ожесточена фаза на взаимни обвинения и удари под кръста. Впоследствие в спомените си Бартали признава, че е бил обсебен от мисълта да намери доказателства, че Копи взема наркотици. Виждайки как положението ескалира, италианската федерация решава да дисквалифицира и двамата и да не ги включи в скуадрата за световния шампионат.
За разлика от Джино, който сключва брак през 1940 г. и е верен на жена си до смъртта през 2000 г., Фаусто Копи скандализира с личния си живот. Той също се жени, но има и доста демонстративна извънбрачна връзка с жена на име Джулия Окини. През 1955 г. двамата са осъдени за прелюбодеяние, което по това време е незаконно в Италия. Присъдите са условни, но скандалът разтърсва консервативна Италия и Копи е опозорен. Жена му Бруна Чамполини не се развежда с него, тъй като и това все още е забранено. След скандала кариерата на Копи запада. Към 1959 г. той вече е толкова зле физически, че организаторите на някои състезания намаляват дължината им, за да може бившият шампион да финишира.
Същата година властите в Буркина Фасо канят известни колоездачи, които да се състезават с местните. От Италия тръгват Копи и още един състезател. Двамата спят в стая, която е пълна с комари.
Впоследствие и двамата се разболяват от малария. Съотборникът оцелява, но Копи умира, тъй като лекарите първоначално решават, че е болен от бронхит. През 2002 г. се появява версия, че Копи може би е починал от наркотичен коктейл. Съдът започва разследване и поръчва тялото на Копи да се ексхумира и токсиколози да направят експертиза. В крайна сметка обаче ексхумацията не е направена, а разследването е спряно. Така мистерията около това трагично пътуване до Буркина Фасо най-вероятно завинаги ще бъде погребана под земята.
Но историята на легендарното противоборство на двамата велики колоездачи ще остане завинаги.