Населението се стопи с 500 хил., но чиновниците се раздуха с още 3000 (Графика)
Служители на еднакви позиции с разлика от 3-4 пъти в заплатите. Най-добре платени са директорите на дирекции с възнаграждения от 6383 лв.
Населението на България се топи с бързи темпове, като само за 5 г. е намаляло с около половин милион души. Противно на логиката обаче административният апарат не само не е намалял, а се е увеличил с над 3000 бройки между 2020 и 2025 г. Това показват данните от НСИ и от Доклада за състоянието на държавната администрация за миналата година.
И така, докато
през 2020 г. един чиновник е отговарял за 48 граждани, 5 г. по-късно той вече обслужва едва 44 души
Повече от нас има в скандинавските страни, но там администрацията не е регулатор и печат за документи, а управлява почти всичко. В Дания например на 35-40 граждани има 1 служител от администрацията. Вместо да има едно министерство в столицата, там има мощни местни администрации, които са близо до хората.
В Германия пък 150 граждани се обслужват от 1 чиновник, но това е само ядрото на администрацията, защо държавните служители там са много по-голям кръг от хора. В Естония около 100 граждани се падат на 1 чиновник. Естонците обаче са световен лидер в електронното управление. Почти 99% от услугите са онлайн, което позволява на държавата да работи с минимален брой хора “зад гише”. В съседна Румъния обаче около 60-70 граждани се падат на 1 чиновник.
Каква е картината у нас?
През 2020 г. основната щатна численост у нас е била 142 613 бройки, а 5 г. по-късно е 145 623 щатни бройки. (Виж инфографиката.) Наблюдава се и увеличение на заетите позиции, които от 131 463 през 2020 г. нарастват до 133 275 към края на миналата година. В същото време се отчита и ръст на свободните места в системата - докато през 2020 г. незаетите щатни бройки са били 11 150, пет години по-късно те вече достигат 12 348.
Внимание заслужава категорията на дългосрочно незаетите длъжности (свободни за повече от 6 месеца), които са по 5729 бройки и през 2020 г., и през 2025-а. От една страна, това показва
хроничен проблем
с попълването на определени позиции в администрацията заради ниско заплащане и високи изисквания. От друга страна обаче, нито едно работно място не е закрито, защото празните позиции генерират икономии във фонд “Работна заплата”, които по закон може
да се разпределят за допълнителни възнаграждения (бонуси към заплатите)
Едва 972 лв. се оказва разликата между най-високата заплата в администрацията, получавана от главните секретари, и основното възнаграждение на депутатите през миналата година. Докато през февруари 2025 г. народните представители са се разписвали за 7872 лв., максималната основна месечна заплата за главен секретар в централната администрация е била 6900 лв.
Най-високата заплата за директор на дирекция през 2025 г. пък е била 6383 лв. без бонусите Точно толкова е била и максималната на ръководителите на звена за вътрешен одит, както и на главните директори в министерствата. Минималното възнаграждение за главен секретар на административна структура вече е 3255 лв.
Голяма обаче остава ножицата между едно и също ниво в различни ведомства и особено между най-ниската и най-високата заплата за сходни позиции. Например при експертните длъжности държавен експерт
заплатите варират от 2173 до 5290 лв.,
а при старши експерт - от 1580 лв. до 4297 лв.
За най-ниските експертни нива като младши експерт минималното заплащане е 1320 лв., а за длъжност “изпълнител” стартовото възнаграждение е 1100 лв. Това е съвсем близо до минималната заплата в страната през миналата година - 1077 лв.
Още по-любопитното е, че през 2025 г. броят на реално заетите на държавна служба (със служебно правоотношение) достига 90 996 души. Това е увеличение с 3763 служители за петгодишния период. Тази категория включва не само служителите по Закона за държавния служител, но и тези по специалните закони за МВР, отбраната и дипломатическата служба. Тази група всъщност са чиновниците, чиито осигурителни вноски се поемат изцяло от държавата.
Още в първия ден на 52-ото НС от ДБ внесоха промени в Закона за администрацията. Предлагат от следващата година да започнат съкращения на държавната и общинската администрация с по 5%, така че
от 2030 г. тя да е с една пета по-малко
спрямо сега.
В управленската си програма “Прогресивна България” пък беше разписала, че приоритет ще са дигитализацията и въвеждането на изкуствен интелект в администрацията. Освен това ще предложат и “измерими цели, редовен мониторинг и публично отчитане на резултатите”.
Броят на електронните услуги е нараснал със забележителните 734 503 163, което е увеличение от над 130% за пет години.
Общият брой служители с право на пенсия към 31 декември миналата година е 4448. Реално прекратените правоотношения поради пенсиониране са за само 524 държавни служители, показва още докладът.
Всъщност най-трудно се намират кандидати за конкурсните длъжности в структурите, създадени с постановление на Министерския съвет (като Центъра за развитие на човешките ресурси и др.) – там общият брой на кандидатите за цялата 2025 г. е бил едва 87 души. Не така стоят нещата при министерствата и администрацията на Министерския съвет, където заявления за участие в конкурси са подали 11 189 души.
В администрацията жените са с 3879 повече от мъжете (68 577 жени срещу 64 698 мъже). Най-голям е делът на служителите на възраст между 40 и 49 г. – те заемат 44 211 от щатните бройки (33,51% от състава). Едва 7407 са най-младите служители в категорията до 29 г.
Над 66% от реално заетите служители (общо 133 692 души) са висшисти. Общо 44 407 служители са със средно образование, а с основно – 842.