Европарламентът обсъжда дългосрочния бюджет на ЕС
Във вторник Европейският парламент изложи позицията си за преговорите с държавите членки относно основните параметри и структурата на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г., съобщиха от пресслужбата на парламента.
Бюджетът на ЕС за периода 2028–2034 г. трябва да се равнява на 1,27% от БНД на ЕС, като обслужването на дълга за фонда за възстановяване NextGenerationEU (0,11% от БНД) остава извън бюджетните тавани съгласно междинния доклад на Парламента, приет с 370 гласа „за", 201 гласа „против" и 84 гласа „въздържал се".
Членовете на ЕП предлагат увеличение с около 10% в сравнение с предложението на Комисията от юли 2025 г. Увеличението ще бъде разпределено равномерно между трите бюджетни функции в подкрепа на приоритетите на ЕС (с изключение на администрацията и агенциите) и ще смекчи инфлационния натиск.
Това представлява номинално увеличение със 175,11 млрд. евро (по постоянни цени от 2025 г.) или 197,30 млрд. евро (по текущи цени) в сравнение с предложението на Комисията, с изключение на погасяванията по инструмента NextGenerationEU. Като цяло парламентът предлага бюджет от 1,78 трилиона евро (по постоянни цени от 2025 г.) или 2,01 трилиона евро (по текущи цени) за финансиране на политическите приоритети и стратегическите цели на ЕС.
Евродепутатите подчертават, че следващият дългосрочен бюджет трябва да продължи да бъде инвестиционен инструмент в подкрепа на политиките на Съюза, гражданите, регионите, бизнеса и малките и средните предприятия (МСП), като същевременно да осигурява добавена стойност от ЕС спрямо националните разходи. Те са твърдо против ренационализацията, като отхвърлят подхода "à la carte" и предупреждават, че моделът на Комисията „план за всяка държава членка" би могъл да отслаби политиките на ЕС, да намали прозрачността и да създаде конкуренция между бенефициерите.
Отделно и по-голямо финансиране за ключови програми
Членовете на ЕП искат силни и подходящо финансирани политики – с ясно разпределени средства за политиките в рамките на националните и регионалните планове за партньорство, включително общата селскостопанска политика и политиката в областта на рибарството, както и за най-отдалечените региони, политиката на сближаване, Европейския социален фонд и вътрешните работи. Те също така подчертават, че регионалните и местните власти следва да участват пълноценно в планирането и изпълнението на програмите.
Членовете на ЕП приветстват предложението на Комисията за удвояване на финансирането за конкурентоспособността, отбраната, иновациите, цифровия и екологичния преход, инфраструктурата, здравеопазването, образованието и културата. Евродепутатите призовават за засилена подкрепа за ключови програми като Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК), „Хоризонт Европа", Механизма за свързване на Европа (МСЕ), „Еразъм+", „АгораЕС" и Механизма за гражданска защита на ЕС, както и за целево финансиране за програмата „ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) и свързаните с програма LIFE действия по линия на ЕФК.
Въпреки че подкрепят увеличаването на ресурсите за външна дейност, членовете на ЕП считат предложените средства за недостатъчни и призовават за по-голямо финансиране за разширяването, развитието, подкрепата за Украйна, многостранното сътрудничество и хуманитарната помощ.
Рискове за прозрачността и отчетността
Евродепутатите подчертават, че опростяването не трябва да подкопава прозрачността, отчетността или демократичния контрол. Те предупреждават, че широкото използване на финансиране, което не е свързано с разходи, би могло да възпрепятства правилното одитиране. В доклада също така се подчертава, че зачитането на ценностите на ЕС и спазването на върховенството на закона са предварителни условия за достъп до средствата на Съюза. Същевременно целта е да се избегне санкционирането на крайните получатели за нарушения на върховенството на закона от страна на техните правителства.
Приходна част
Евродепутатите потвърждават сериозния ангажимент на Парламента за въвеждане на нови собствени ресурси за погасяване на дълга по NextGenerationEU и за финансиране на бюджета. Те подкрепят предложения от Комисията подход на „кошницата" и подчертават, че със следващата МФР следва да бъдат приети нови източници на приходи, които да генерират около 60 милиарда евро годишно.
Ако някои предложения отпаднат, членовете на ЕП призовават да бъдат разгледани алтернативи, като например данък върху цифровите услуги, данък върху онлайн хазарта, разширяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) или данък върху капиталовите печалби от криптоактиви.