Любомир Гетов: Милениалите са доброто поколение - знаят, че не може да има хубав живот в болно общество
В момента GenZ са екзотика. Но ако бизнесите не са готови да ги приемат в компаниите си, след 10 г. ще остареят като предложение на добавена стойност към клиентите си, каза още бизнесконсултантът
Още акценти от интервюто:
- Бейби бумърите най-силно приемат йерархията - израснали са в такова общество
- Смешно е, че партиите ползват канали за комуникация като билбордовете, които не са за поколението Z
- Ако човек иска да е авторитет и лидер на младите, първо трябва да приеме, че те са умни, кадърни и стойностни хора
- Много от хората, които преподават на джензитата, в момента се отнасят с пренебрежение към тях - младият човек го усеща и си казва: "Ами гледайте си работата, ако някой не ме уважава като човек, защо аз трябва да го уважавам, само защото е постигнал нещо в живота си?"
- На изборите на 19 април много партии заложиха лица от поколението Z в листите си, но според резултатите активността им бе сравнително ниска спрямо другите поколения. Защо не се стигна до масов вот на младите, г-н Гетов?
- Всъщност нито една партия не е мислила досега за поколението Z като потенциални избиратели. И не само за GenZ, а включително и за милениалите. Водил съм неофициални разговори с представители на партии и винаги отговорът им за това е бил: “Ами младите са непредсказуеми, трудно може да се стигне до тях като послания, ние си разчитаме на ядрото на основните ни гласоподаватели”.
Дълги години основната част от тези гласоподаватели бяха т.нар. бейби бумъри, тоест родените между 1945 и 1965 г., тук-там и от поколението Х (1965 - 1980 г.). Може би ПП-ДБ основно разчиташе на милениалите (1981 - 1996 г.) - хората, които работят в западни големи корпорации, учили са в чужбина или в елитни университети и училища у нас. От поколението Z бяха сложили пет лица на много симпатични млади хора по билбордовете. Но самите GenZ не гледат билбордове. Смешно е, че партиите използват комуникационни канали, които не са за това поколение.
- А партиите разбират ли реално какво вълнува младите - примерно жилища, доходи, образование, психологическо здраве, войни?
- Не. Аз имам дълбоко уважение към бейби бумърите като поколение, защото немалка част от тях са постигнали много. Има една българска приказка: “Ние се бъхтихме, за да е по-леко на младите". Но от гледна точка на политическия формат именно защото са водили тези битки, продължават наратива - да се борят за бедното население, за тези, които едва свързват двата края. Аз съм бизнес консултант от 16 години и обикалям цялата страна - никой не е мислил да решава и да разбира какви са проблемите на младите. Винаги се говори за пенсии, за социално слабите, за въглища, за дърва и подобни.
И младите хора не припознават политическите партии като свои субекти. Може би единствено ПП-ДБ се опитват нещо да правят в тази посока или “Възраждане” да се заиграват с националистическата идея с млади хора.
- Според вас GenZ политическо апатично поколение ли е, или просто не вярва на политическата система? Видяхме колко шумни бяха в TikTok покрай масовите протести през декември, но така и не оправдаха очакванията да отидат до урните.
- Ама тези очаквания кой ги е имал? Това трябва да се дефинира първо. Аз лично не съм имал такива очаквания. Моята дъщеря е на 21 г. Тогава тя също беше активна. Това е импулсивно поколение, което тогава се запали, постигна се нещо и оттам нататък тогава те си казаха едва ли не: “Ние си свършихме работата”. Преди всичко трябва да припознаеш за кого да гласуваш. Вижте как са разпределени гласовете на младите - като на техните родители. Защото много от тях попитаха родителите си: “Вие за кого ще гласувате, за да гласувам и аз за тях?”.
Никой не говори за проблемите на младите хора в България, защото демографската пирамида е на обратно - имаме повече възрастни хора. И неслучайно на партии като БСП това им изигра лоша шега. Идеята и визията дълги години да си лежи на кълката на основната аудитория дотам ги докара. Аз не съм политик, нито политолог, но наблюдавайки и говорейки всеки ден с различни хора, млади и възрастни в различни градове, мога да ви кажа, че социалистическата идея се припознава повече от младото поколение в момента. Една партия, която можеше наистина да е “модерна лява”, както се анонсираше, си проспа момента. И то защото политическите лидери спяха. Ние нямаме млади политически лидери. Трагедията е, че сега едни бейби бумъри предават властта на други бейби бумъри.
- Тоест то е властващото поколение в България?
- Да. Бейби бумърите са тръгнали да си връщат властта. Вижте и листите на Румен Радев - те са отвсякъде бейби бумърски. Аз не казвам, че това поколение се е изхабило политически, нито пък, че няма да свърши работа. Но ценностната му система е формирана през 50-те години на миналия век. Те са много кадърни, структурирани, могат да работят в екипи, геополитиката им е страст, но това е. За съжаление, все още в света ни управляват хора с брутално остарели виждания и виждаме докъде го докарват.
- Къде според вас се корени причината - защо не пускат кокала?
- Два са основните проблеми на цивилизацията ни в момента. Едното е трансфер на лидерство между поколенията и другото е трансфер на знания между поколенията. И те се задълбочават особено от гледна точка на политическата класа.
- Виждаме ли такава пропаст не само в политиката, но и в ежедневието? Какви са основните разлики между поколенията по отношение на работата, авторитета, лоялността? Кое поколение е най-склонно да приема йерархията и кое най-силно я отхвърля?
- Най-силно я приемат бейби бумърите. Те са израснали в йерархично общество. Техните родители са ги възпитавали в тази посока - по-възрастните трябва да се уважават, по-висшестоящият се уважава, шефът знае повече и т.н. Това не е лошо. Благодарение на тази ценностна система са изградили и запазили много големи компании. Но и в обществото има такива пропасти. Изборите просто хвърлят светлина върху социалната снимка.
Поколението Z най-малко припознава йерархичната структура. Много преподаватели в университети ми казват: “Ами те не припознават никого за авторитет и за лидер”. Ако човек иска да контактува, да общува, да води младите, да им е авторитет и лидер, първо трябва да приеме, че GenZ са умни, кадърни и стойностни хора. Много от хората, които преподават на джензитата, в момента се отнасят с пренебрежение към тях. Младият човек това го усеща и си казва: “Ами гледайте си работата, ако някой не ме уважава като човек, защо аз трябва да го уважавам, само защото е постигнал нещо в живота си? Той има аванс от 30 - 40 години”.
Но вече това не е предимство - колкото си по-млад, толкова повече имаш аванс в живота. Често имам обратна връзка от млади хора след мои лекции, предавания и статии и те ми казват: “Г-н Гетов, вие ни признавате за хора, но това е много рядко”.
Милениалите имат своята система както поколенческа, така и динамична. Динамичната ценностна система са целите в житейски план. При тях обикновено това са деца, семейство, жилище, работа - тоест неща, които при тях предстоят да се решават. За това също почти никой не говори.
- Те се позиционират точно по средата между стария аналогов свят и дигиталния.
- Да. Първото изцяло израснало в дигиталния свят поколение са GenZ. Милениалите са първите, които активно започнаха да ползват и да бъдат в дигиталния свят. Но това е поколение, което до голяма степен се обърна към големите корпорации и подредените компании. И първото, което иска обществото да бъде по-здраво. Те казват: “Аз не мога да имам хубаво семейство, хубав живот, да съм спокоен за бъдещето на своите деца, ако обществото е болно”. И всъщност това ще е поколението, което ще се опита да оправи нещата от гледна точка на корупция и съдебна система. Но те все още нямат власт. Властта все още се държи от по-възрастните, на които определено това нещо не им се удаде и едва ли ще им се удаде и за в бъдеще.
- Милениалите ли са най-недооценени в това положение?
- Със сигурност. За мен това е “доброто поколение” - те се стремят да правят неща, които да променят обществото. “Капачки за бъдеще" е много ярък пример в това отношение - типична милениалска инициатива и ценностна система, която поддържа хиляди хора все още активни в тази идея, и то години наред.
- И в бизнеса ли повечето конфликти са поколенчески?
- Да. И то ще се изостря по простата причина, че трансферът на лидерство между мениджмънта, трансферът на лидерство в собствениците на компаниите тепърва ще се случва. Тъй като бейби бумърите и ранните Х трябва да предадат на следващото поколение мениджъри и собственици. Но и това не се случва.
Представете си, в следващите 15 години в света 1 млрд. от поколението Z ще станат потребители и служители в компаниите. Да, в България не са много, но това е попълнението, което ще трябва да почне да работи. Когато водя една презентация в компания и в залата са 70-80 души, обикновено моля бумърите да вдигат ръка - 10-15 човека. От X вдигат 40. Милениалите - около 10, 15, 20. А когато помоля GenZ да вдигат ръка - с преки усилия един или двама. Тоест в момента те са екзотика, но след едни 5 или 10 г. те ще са 30 души. И фирмите, които не са готови да ги приемат в компаниите си, просто ще остаряват заедно с бизнеса си. Ще остаряват чисто като предложение на добавена стойност към клиентите си. В много компании сега маркетинговите стратегии са основно ориентирани към милениалите. Пускате телевизора и дават реклама на препарат за пране. Рекламира го семейство милениали. И това ще бъде още 5 до 7 години. След това вече ще трябва да се обърнем към GenZ. Но компаниите не са готови да работят с тях.
- Как ще изглежда България след 10 години, точно когато милениалите и джензитата започнат да доминират и в политиката, и в бизнеса, и в обществения живот?
- Много позитивно гледате на нещата. За съжаление, едва ли ще бъде след 10 години. Надявам се тогава наистина да има милениали, които ще са около 50 г. или над това вече да влизат в ролята на обществени и политически лидери. Ако в България ценностите на милениалите станат обществени, много от нещата ще се променят. Това е поколение, което не е толкова корумпирано, колкото предишните.
- Корумпирано като покварено?
- Не, корумпирано точно като вземане на подкупи. Аз го наблюдавам в компаниите. Там, където имаме поколение Х или бейби бумъри, в редица случаи са свикнали с контакти, лични връзки, някъде да се даде някой и друг лев. Милениалите ще намалят корупцията чисто от гледна точка на собственото си поведение. А то се тръгва оттам.
GenZ са изключително креативни и това поколение не трябва да се подценява. Скоро на една среща на “Ротари клуб” имаше презентация на 18 бизнес проекта на ученици от едно от училищата в Ловеч. 18! И се дискутираше кой от кой тия проекти са по-читави и се чудят кой да финансират. Те са социално ориентирани, иновативни, интересни, защото младите хора внасят своята ценностна система в бизнеса, а след 10 години ще говорим зa “Z икономика”.
CV
- Роден е през 1973 г. в София
- Сертифициран мениджмънт консултант
- Работил е 10 години в Централна Азия по проекти на Европейския съюз
- Автор на книгите "Колонката на Гетов", "Мистериозният Узбекистан" и "Пропастта между поколенията"