Защо Румен Радев спечели изборите
50% шанс за успех е в пъти по-добре от 100% шанс за поредния провал
Четвъртък е, и мина достатъчно време да премине както политическото пиянство, така и политическият махмурлук. Ако изключим тежко зомбираните привърженици на тази или онази партийна централа, останалите трябва да погледнат обективно процесите дотук.
Всъщност, защо спечели Румен Радев? Защо успя да пренесе президентския си рейтинг и на партийния терен? Защо не се сбъднаха прогнозите на всички, които (твърде наивно според мен) го сравняваха с предишни случаи, в които президенти са се проваляли? Ами защото, както казват мъдрите спортни коментатори, „мач с мач не си приличат".
От сега мога да посоча глобалния „виновник" – разделението в обществото. Масово, всеобхватно, непримиримо и по всички въпроси.
Дали звездите за бившия държавен глава се подредиха добре, не знам, но причините се коренят още от пролетта на 2020 година, когато Радев излезе с вдигнатия юмрук. Тогава грубото и непривично за българина разделение, изразено чрез протестите, беше факт. То продължи да се задълбочава и се изрази в уникална поредица от избори, които не решаваха, а напротив, изостряха проблема особено в политически план.
При всеки нов предсрочен вот живеехме с усещането, че сме стигнали предела, че повече така не може, и че компромисите са за предпочитане пред упоритата и зловредна нетърпимост. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров. И затъването в безизходицата е само част от проблема. Другата част е провалът на лидерите, когато се опитаха да го спрат и се издъниха. Първо се мразим, после правим сглобка, попът ни благославя, караме от ден до пладне и после отново старата песен – започваме да се мразим, и то по-дълбоко от преди.
Ключовото убеждение сред хората при толкова много последователни провали е, че „тези, сегашните, просто не могат". Нито едните, нито другите. А няма и никаква надежда да се разберат, защото вече пробваха и не става. Става по-зле.
Тогава...тогава ни трябва някой, казва си избирателят, който дори да не е доказал, че може, не е доказал, че не може...Иначе казано – 50% шанс за успех е в пъти по-добре от 100% шанс за поредния провал.
Що се отнася до победата на Радев с абсолютно мнозинство, каквото рядко се е случвало в нашия политически живот – отговорът също не е сложен. Радев просто се оказа по вкуса на българина. Точно както през 2001-ва Царят и през 2009-а – Борисов. Често повтаряме, че нашенецът търси онзи, който да му реши проблемите, търси Спасителя. Търси твърдата ръка, мачото, решителния човек, на когото може да се опре, защото той самият не може да се оправи. Симеон не ловеше престъпници и не правеше коремни, но носеше огромния авторитет и автентичност на една отминала, но близка част от историята ни, обгърната в тайнственост.
Но най-вече преобладаващата част от избирателите осъзнаха простата истина – че с нашите балкански нрави и разбиране на политиката и след толкова проби-грешки е най-добре лидерът да си носи отговорността сам. Разбира се, това е кредото и на Борисов и затова той имаше три официални премиерски мандата, но след 2021 година нямаше как да продължи да го доказва.
Не на последно място зад успеха е внимателно дозираният популизъм на Радев. По принцип всеки политик малко или повече е популист, някои са печелили избори и власт дори с краен популизъм. Но Радев предложи на всекиго по нещо. Аз лично съм против подобно поведение, но ако експрезидентът беше взел едната или другата страна, самият той щеше да стане част от това разделение. Ключът тук е в идеята всеки извън двата враждуващи лагера – ГЕРБ-СДС vs ППДБ да намери повод да го подкрепи.
Парадоксалното в случая е, че докато основните играчи на статуквото, т.е. на досегашните парламентарни сили твърдяха, (в това число и аз), че с поведението си като президент Радев по-скоро разделя нацията, на тези избори, получавайки подкрепа от повече от половината избиратели, всъщност се явява обединител поне на техните очаквания. И е крайно време не само ППДБ, ГЕРБ, а и техните членове и симпатизанти да излязат от балона на личните си оценки на действителността и да признаят, че царят може и да не е гол, но понякога я кара и на дрипи.
Ето затова Радев спечели изборите.