Коя страница от "24 часа" е по-ценна от Диамантите за кръстника Найден Тодоров (Видео)
Коя е историята в "24 часа", с която се гордееш най-много? Този въпрос зададе водещата на "Събуди се" Марина Цекова на журналиста от "24 часа" Найден Тодоров, който гостува в студиото на Нова телевизия навръх 35-ата годишнина от излизането на първия брой на вестника.
"Може би ще кажеш Диамантените момичета", опита да познае водещата кое се кани да постави на първо място Найден Тодоров. "Тях ще поставя на второ място. За тях след малко. На първо място ще поставя друго. Него не съм го писал аз, него го написа съдбата. В "24 часа" аз срещнах жената на моя живот. А след това се появи и Данаил. Най-силното нещо за мен на страниците на "24 часа" не сме го писали нито аз, нито Дари, написаха го за нас. Излезе в броя от 31 декември 2022 г., защото на 30 декември 2022 г. се роди Данаил. И когато разгърнеш вестника, на първа страница стои голяма снимка на Пеле със заглавие "Сбогом на Краля", а на последна страница е своеобразното "добре дошъл на принца". С материала за раждането на сина ни - "Политиката" и "Спортът" родиха заедно красива новина - Данаил!". Тъй като Даринка Илиева е общински репортер в "24 часа", а аз - в спортния отдел. И като казвам, че 24 часа" е наше семейство, то наистина е така. Любовта към професията се превърна и в любов в живота. "24 часа" ми подари и смисъла на живота извън тази любов, която наричаме любов - журналистиката. Та това, написано в този брой, е най-ценното нещо за мен. Дари и Дани са най-голямото ми постижение", разказа Найден Тодоров, показвайки в студиото и самия вестник от края на декември 2022 г.
След това дойде време и за историята с "диамантените момичета". "Наричат те Кръстника, би ли разказал защо", попита водещата.
"Това е магията - и на професията, и на "24 часа". Виждайки тези момичета от ансамбъла по художествена гимнастика за първи път, видях магия и у тях. И трябваше да я опиша със сърцето си. Появиха се две страници в "24 часа" за "Диамантите от новия ансамбъл". За всички в България имаше едно и също общо определение за гимнастичките ни - "златните момичета", "златните момичета", "златните момичета". В тези страници помолих хората да не ги сравняват със "златните". Обясних защо са "диамантите". Или по-скоро - защо ще станат "диамантите", ако позволят да бъдат шлифовани от Весела Димитрова, Илиана Раева и всички други - родители, треньори, които също работят, но са по-невидими. Бях най-щастливият човек, първо, когато тези диамантчета започнаха да блестят. Когато татуираха по едно малко диамантче на ръцете си, а до него - олимпийските кръгове. А след това Кръстника беше наистина най-щастлив, когато бяхме заедно на олимпийските игри в Токио, а моите диамантени момичета, нашите диамантените момичета, диамантените момичета на България станаха първите олимпийски шампионки в историята на българската художествена гимнастика. Снимката ни заедно с олимпийските златни медали в Токио е безценна. А на момичетата съм подарил, разбира се, онези страници от 24 часа" от "кръщенето". И ето я силата на журналистиката - днес в цял свят ги наричат "диамантите". А всичко се роди от една статия за старта на кариерата на едни момичета, които подценяваха. А аз - човек, който просто усети извънземния им дух, го описа със сърцето си. И ето го - Кръсника", разказа Найден Тодоров.
Той разказа за силата на голямото семейство на "24 часа", но изтъкна и тази на уникалния отбор на спортния отдел. "Еди Папазян, Георги Банов, Коко Ботушаров, Явор Геронтиев и Симеон Демирев и останалите, с които сме работили преди това, наистина са се превърнали в мое второ семейство", каза той.
На въпрос дали в изминалите 18 г., откакто е в "24 часа", е имало изкушения да отиде да работи в друга голяма платформа, той отговори: "Изкушавали са ме. Не съм приемал. И съм правил правилния избор, както го правят 2,5 милиона българи днес - ако направя препратка към колекционерския брой на "24 часа" и аудиторията на цялата ни платформа. Горд съм със своя избор. И благодарен на всеки от вестника, който е допринесъл за моето развитие. Няма нещо на този момент, което да може да ме изкуши, да направя стъпка навън от моето второ семейство. Да - никога не казвай никога. Предложения - доста. Дори често. Но изборът за мен е правилният".
Найден Тодоров показ в студиото на Нова телевизия колекционерският брой за 35-ата годишнина на "24 часа" със заглавието "2,5 млн. българи гласуват правилно". "Тъй като е ден за размисъл, неко това заглавие не ви стряска. Не нарушаваме никакви правила. Това всъщност е аудиторията на цялата медийна платформа, която стои зад "24 часа". Когато учех "телевизионна журналистика" в Софийския университет, си казвах, че никога няма да работя във вестник... И вижте сега... Но всъщност аз не работя във вестник, работя в изключителна медийна платформа. А всъщност не работя, а живея любовта си. Живея с голямото семейство на "24 часа" и всички други наши издания", каза той.
Показа и аткрактивната последна страница на колекционерския брой, разказвайки за възможността всеки да стане част от тренда и да си направи бяла тениска с надпис - автентично заглавие от "24 часа".
Разкри и пожеланието от "24 часа" след 35-ата годишнина щастието да е първа новина за българина. Обясни как лодката от вестник на първа страница на колекционерския брой не е просто дизайн или плод на изкуствен интелект, а е направена "с ръчички" от самия него и дизайнерката Венета Гергова. А вътрешните страници на специалната обложка на колекционерския брой описват как трябва да се сгъват страниците (след като се прочетат), за да може всеки да си направи лодка. "Говорейки за щастието, какво по-голямо щастие от това да отделим по няколко минутки с децата си, за да направим лодка заедно. Дали ще я пуснем да плува или просто ще намерим причина да сме заедно, просто ще си подарим щастие. И в забързаното ни всекидневие, искаме просто да напомним, че щастието е някъде там и ние просто трябва да си го подаряваме", каза той.
На финала, попитан какво спортно събитие или успех би пожелал на сина си да види в България и съответно самият баща да отрази, Найден Тодоров отговори: "Искам да отразя щастието в очите на сина си, а те да гледат натам, накъдето той си избере. Ако той избере очите му да гледат към спорта и имаме щастието нещо красиво да се случи в България, аз отново ще съм най-щастливият човек. Но всъщност, накъдето и да погледне той, ако виждам щастието в очите му, това ще е най-голямото събитие в моя живот. Ние, спортните журналисти, не се ограничаваме само в спорта. Ние сме хора с широк кръгозор, гледаме навсякъде. Така предпочитам да разсъждавам и говорейки за сина си. Да не мечтая само в рамките на спорта. Ако изхождаме от актуални събития - да говорим дори за Луната, за Космоса... Да сме глобални, да гледаме и настрани, и нагоре, навсякъде. И синът ни с Дари да бъде усмихнат, добър човек".