Нов ред за парите в културата, за да стигне световно ниво, а директорите в нея да не са в политиката
Как да се финансират и категоризират държавните културни институти, така че да има достатъчно пари за “творчески продукти” на световно ниво - това ще трябва да опише министърът на културата в нова наредба. Това предвиждат промени в Закона за закрила на културата на ресорния министър Найден Тодоров, публикувани за обществено обсъждане.
Ако законът бъде приет от парламента, Министерството на културата ще има 12 месеца да създаде новите правила. Мотивите за това са, че настоящият модел на финансиране - делегиран бюджет плюс собствени приходи, осигурява “базова устойчивост на функциониране”, но ограничава финансовата автономия. Така културните институти нямат възможност за самостоятелно управление дори на средства, останали им от други програми. Така се пречи и на инвестициите, затова кабинетът настоява за нов по-гъвкав модел.
През 2025 г.
бюджетът за сценични изкуства е 209,6 млн. лв., като над 85% са за персонал
Останалите пари са за издръжка и творческа дейност, което е крайно недостатъчно.
За да бъдат конкурентни и в крак със съвременните световни тенденции както у нас, така и в чужбина, концертните зали и театрите би трябвало да представят утвърдени световни артисти и продукции, както е обяснено в мотивите към предложените законодателни промени. Това обаче е трудно постижимо при наличните ограничени финансови ресурси.
Проектът предвижда най-накрая да заработи е електронния регистър на професионалните артисти и специалисти в културата. По закон той би трябвало да е създаден от началото на 2025 г., но сега не е ясно какви данни точно трябва да се събират, така че да предлага надеждна информация.
Въвеждат се и няколко нови дефиниции - за специалист в сферата на културата, културен продукт, професионална дейност. Например професионален артист е “лице, което упражнява професионална дейност в областта на културата и/или изкуствата, свързана със създаване и/или изпълнение на културен продукт”. Допълва се и дефиницията за култура и се осъвременяват остарели определения.
Директорите в културата няма да могат да заемат ръководни длъжности в партии
Сега им е забранено да упражняват търговка дейност, както и да работят извън научните и културните среди.
103 са държавните културни институти, културните организации са 3445, а самоосигуряващите се в сферата са 4604 души към април 2023 г.
Със закона ще бъде променен и терминът “културно-историческо наследство”. Вече ще е ясно какво е “култура”, “културна организация”, “културно наследство” и “културни ценности/продукти”.