Те спасяват животи на косъм във въздуха
Как екипите на въздушните линейки излитат за минути, спестяват време и се борят за най-критичните пациенти
Човешкият живот е безценен. И един да спасим, е от изключителна важност. Това е водещото за капитан Здравко Илчев, един от пилотите на въздушните линейки.
В неговата работа секундите често решават нечий шанс за живот. Екипите на HEMS България живеят точно в този ритъм - между сигнала, излитането и битката за още един спасен.
Нямаме критерии за време, но е записано колкото е възможно по-бързо да се излети - обяснява пред “24 часа” кап. Илчев. - След като се подаде сигнал официално от Централата за спешна медицинска помощ, единият пилот остава да оформи документите, другият влиза в хеликоптера и започва подготовката на запуска.
Обикновено дежурният екип е от двама пилоти, анестезиолог и медицинска сестра
Те не работят сами - техническият състав се грижи хеликоптерът да е зареден и готов за излитане. Мисиите им са два вида: първични - когато реагират на мястото на инцидента, и вторични - т.нар. hospital to hospital трансфери.
Ние предварително сме подготвени за деня - знаем разпределение на въздушното пространство, метеорологична обстановка и какво може да ни очаква - обяснява пилотът капитан Иван Тошев. - И според сигнала сме готови между 3 и 5 минути да сме във въздуха.
Едно от най-важните неща, които пилотите трябва да спазват, е на каква височина летят. Причината е чисто физиологична - промяната в налягането влияе пряко на състоянието на пациента.
Най-важното нещо, което трябва да се съобразява, е вертикалната скорост - колко бързо изкачваме и колко бързо снижаваме. Съобразно състоянието на болния, на пострадалия медиците ни дават инструкции каква височина да изпълняваме. Процесът на изкачване и снижаване променя бързо налягането и дори здрави хора трудно понасят тези промени, но при болните това е от изключителна важност, пояснява капитан Здравко Илчев.
Докато пилотите управляват машината, медицинският екип води битка на другия фронт. Пациентът трябва да бъде много добре обезопасен и подсигурен, преди да го качим в хеликоптера - подчертава анестезиологичната сестра Мая Кръстева. - Това включва осигуряване на венозни и дихателни пътища. Трябва да бъде и мобилизиран много добре, ако има травма на врата или на крайниците. Работим със специални шини и вакуум матраци. Но рискът е постоянен. Влошаването на състоянието на пациента може да възникне всяка минута. Ако това се случи, се налага извънредно кацане и търсене на най-близката болница. За нас е важно времето, за което трябва да бъде направен транспортът до съответното лечебно заведение.
Апаратурата в хеликоптера дава възможност за пълен контрол на пациента
Тя ни позволява да осъществяваме мониторинг, който не се различава от този, който може да направим в едно интензивно отделение - добавя анестезиологът д-р Петър Кръстев. - Можем да следим кръвното, сатурацията, имаме непрекъснат ЕКГ мониторинг. Ако пациентът се нуждае от апаратна вентилация, можем да вадим и оттам своите изводи.
Пилотите летят внимателно, но понякога географията диктува условията. Качвали сме се и на 5000 фита, защото от Северна България в Южна трябва да се прескочи Балканът, казва Здравко Илчев.
Снижаването на хеликоптера най-често се налага при сериозни черепно-мозъчни травми, съчетани травми, при които има гърди и корем, обяснява Мая Кръстева.
Във въздуха обаче дебнат рискове. Ако погледнем с идеята, че нямаме технически проблем, рисковите моменти са, ако срещнем опасни метеорологични явления - отбелязва Илчев. - В това число силна турбуленция, особено в планината, когато имаме силен вятър във височина. Това значи, че ще има много силна турбуленция. Другите опасни фактори са срещане на гръмотевична буря, при което трябва да я заобиколим. В това положение трябва да се съобрази времето, защото продължаването на полета може да се окаже фатално за пациента.
За да се намали ефектът от турбуленцията, летят с по-малка скорост. При неблагоприятни условия не можем да изпълним мисията. Дори кацането може да се превърне в предизвикателство - при прясно навалял сняг например се вдига пелена и нищо не се вижда. Както и в пясък на плажа, допълва Иван Тошев.
Но те ще кръжат над мястото и ще намерят друго за кацане, защото смисълът на целия екип е един - да спасят повече хора и да им дадат шанс за качествен живот.
С нашия транспорт един пациент от Варна е в София за час и половина
- подчертава Иван Тошев. - А в бъдеще оказването на спешна въздушна помощ ще е възможно в рамките на 30 минути за всяка точка на България.
Според д-р Кръстев с медицинския въздушен транспорт всеки може да получи навременна грижа, независимо от локацията.
А за Мая Кръстева това е не просто работа, а мисия: ХЕМС е абсолютно задължителен за България, спестява време, намалява смъртността. И е много хубаво, че имаме въздушни линейки, да се чувстваме и горди, че сме избрани, че Господ ни е дал възможност да се докоснем до тази работа. Спестяваме много време. Ако един пациент от планината би могъл да слезе за 1-2 часа, с хеликоптера ще го превозим много по-бързо - става за 15-20 минути от мястото до болницата.
Мая Кръстева се надява да работят в екип с наземната медицинска помощ. За да се спаси още един живот...