1 млн. евро за Априлското въстание и почин 20.04. да стане национален празник (Обзор)
Просветният министър проф. Сергей Игнатов: Без него нямаше да има 3 март, другите народи почитат кога са започнали борбата за освобождението си, а не датите на международни договори
20 април - денят, в който избухва Априлското въстание, да стане официален празник, а дори и национален. За това заговориха служебните министри на образованието и на културата проф.
Тази година се навършват 150 години от паметните събития в Копривщица през 1876 г. А министрите на културата и образованието лансираха дори идея националният празник да бъде преместен на 20 април.
Първи темата постави Сергей Игнатов.
Тази дата е важна, защото това е денят на българското достойнство. На 20 април се ражда третата българска държава - това е истината, не е на 3 март. А с първата пушка, която е пукнала. Исторически 3 март всъщност до 9 септември е бил национален празник, така че това е отделна дискусия, но тук става дума, че 3 март е възможен, защото имаме 20 април преди 150 години, коментира проф. Игнатов.
С идентична позиция излезе и министърът на културата Найден Тодоров, който по време на конференцията “14 века България в Европа” заяви, че в служебния кабинет има консенсус по тази тема и той би започнал подготовка за реализирането на идеята 20 април да стане официален празник.
Очаква се правителството да отпусне около 1 млн. евро за отбелязването на 150-ата годишнина от избухването на Априлското въстание.
20 април се пада в понеделник веднага след изборите, когато по принцип не се учи, тъй като повечето от секциите за гласуване са в училищата. И тази година денят ще бъде неучебен, но разликата е, че ще се води присъствен, за да се отбележи годишнината от въстанието. И ще остане такъв и в бъдеще.
150 г. след Априлското въстание имаме добър повод не просто да отбележим тази годишнина, а да поставим началото на нова традиция в нейното честване. Това е възможност да преосмислим какво означава този ден за нас днес и как го предаваме на следващите поколения, обясни министърът пред директори на столични училища. И допълни: Да честваме деня, в който нашето освобождение започва - с гръмването на първата пушка, не е просто историческа формула, а дълбоко осъзнаване на момента, в който един народ взема съдбата си в свои ръце. Това е денят, в който не просто започва едно въстание, а в който българите преодоляват страха си. Този момент може
да се сравни с боксьор, който прекрачва ринга без значение дали ще спечели, или не
Въпросът не е в резултата, а в решението да излезеш, да се изправиш и да се бориш. Именно това прави българският народ - той преодолява страха си и се впуска в битка.
Затова проф. Игнатов предлага денят на Априлското въстание да се отбелязва по нов начин - като присъствен, но неучебен ден. Идеята не била свързана с конкретните обстоятелства - изборите, а с дългосрочна визия. Целта била да се създаде една критична маса от хора, които преживяват и отбелязват по този начин датата, за да може тя да заеме своето достойно място като празник. А тази година трябвало да бъде посветена на събуждането. Защото “всичко, което става в България става бавно и от време на време е необходим някакъв тласък”. Този тласък трябва да дойде именно от образованието, категоричен е министърът.
Затова и усилията трябвало да бъдат насочени към учениците. Да се върнем към българския героизъм - чрез децата да посеем семената на закъснялото българско самоосъзнаване. Това е инвестиция не само в паметта, но и в бъдещето, категоричен е проф. Игнатов. Държавата също щяла да застане зад този процес.
Всички министри ще посетят събития в различни области,
за да дадат тежест и видимост на инициативата.
Преди дни пък министърът каза: Нашите съседи не празнуват деня на сключване на мирния договор след поредната руско-турска война, а празнуват деня на своя героизъм, началото на борбата за освобождение. И би трябвало ние да направим същото.
Национален инициативен комитет за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание беше създаден на 13 март в БАН. Той ще координира инициативите по честванията. “БАН реши да поеме тази отговорност не само защото държавата не го направи, а защото мисията, завещана ни от основателите на Българското книжовно дружество още през 1869 г., е да работи не само за материалното, но и за духовното благополучие и израстване на нацията”, каза председателят на академията чл.-кор. Евелина Славчева.
В комитета влизат известни учени като акад. Георги Марков, акад. Иван Илчев, акад. Иван Гранитски, чл.-кор. Атанас Семов, чл.-кор. Александър Костов и зам.-шефът на БАН проф. Емануел Мутафов.
С тази активност БАН потвърждава ролята си на един от духовните стожери на нацията
Това е най-голямата годишнина, която България отбелязва в последните 50 г., съпоставима само с 1300-годишнината за учредяването на българската държава, коментира Атанас Семов.
Комитетът предвижда много международни и национални конференции, изложби, тържествени събрания. (24часа)
ПРОФ. СЕРГЕЙ ИГНАТОВ