Проф. Миглена Темелкова: Трябва да изнасяме висше образование на изток и да внасяме студенти от Китай, Виетнам, Индия, Казахстан, Азербайджан
За да стане България привлекателна образователна дестинация обаче, трябва да се облекчи визовият режим, а не можем да убедим политиците, казва ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите
Още акценти от интервюто:
- Съветът на ректорите договори и осигури в университетите антиплагиатски софтуер на преференциална цена
- Ако направим реформи, от спестените публични ресурси за няколко години можем да имаме детска болница
- Вече сме в ЕС, НАТО, Шенген и еврозоната и станахме нация без нова цел. Нека това да е образованието като стратегически приоритет!
- Таксите на нашите университети са ценово неконкурентни на външния пазар. С изключение на медицинските продаваме висше образование на много по-високи цени от университетите на Западна Европа и Америка. А моделът на финансиране на вузовете ни е архаичен и неадекватен
- Проф. Темелкова, приключва първият ви мандат начело на Съвета на ректорите на висшите училища, какво се случи през тези 2 г.?
- Заедно успяхме да направим Съвета на ректорите разпознаваема обществена организация, чийто авторитет и експертиза са гарант за ефективните политики във висшето образование и препъникамък за неефективните решения, които често политиците се опитват да наложат.
Но конкретно на въпроса. За първи път в своята над 30-годишна история Съветът на ректорите има свой собствен офис и не е номад от университет в университет според принадлежността на председателя си. За първи път съветът излезе на международна сцена и вече партнира с Унгарската конференция на ректорите и с Обединението на турските ректори. Преди месец на организирания от нас първи българо-унгарски ректорски форум бяха подписани 42 споразумения за партньорство между български и унгарски висши училища.
За първи път Съветът на ректорите договори и осигури в университетите антиплагиатски софтуер на преференциална цена, след като МОН не поднови обществената поръчка за софтуера, а задължи висшите училища чрез политиките им за развитие да имат и да ползват такъв софтуер.
Над 30 са дадените от нас становища по различни проекти за нормативни актове, оперативни програми, стратегии и политики. Над 300 са изпратените писма и предложения до различни държавни и обществени институции и парламентарно представените политически сили. Разработили сме конкретни предложения за законодателни промени, свързани със статута на съвета, с превръщането на България в привлекателна образователна дестинация, с модела за финансиране на висшето образование, със създаването на фонд “Проф. д-р Иван Шишманов”, стимулиращ даровити деца за обучение не извън пределите на България, а в държавата ни. Участвали сме в над 100 форума, кръгли маси, дискусии.
През 2024 г., заради модела за финансиране на 18 висши училища средствата не достигаха дори за възнаграждения. Договорите за допълваща субсидия, които им бяха предложени от МОН, чертаеха безусловната им финансова капитулация, преминаваща първо през съкращения на преподаватели и администрация, после може би и през окрупняването им с други. Тогава именно авторитетът на Съвета на ректорите доведе до чуваемостта на политиците и корекция на поведението на МОН. Тук безспорна ключова роля изигра госпожа Рая Назарян, която като председател на Народното събрание тогава улови опасността от подобни ходове в консервативна система като образованието.
- А какво не успяхте да направите?
- Центърът се измества на изток и на нас ни трябват адекватни политики за износ на висше образование и внос на студенти от държави като Виетнам, Китай, Индия, Сирия, Алжир, Мароко, от държави като Казахстан, Узбекистан, Азербайджан, от държавите от Южна Африка. Студентите от тези държави, завършили български университети, са неформални посланици на България и интересите ѝ в родината си. Защо да се лишаваме от този стратегически актив, който можем да имаме?
В този смисъл не можахме да убедим политиците да се обединят около промени в закона, които да дават възможност за превръщането на България в привлекателна образователна дестинация чрез облекчаване на визовия режим за студентите от трети държави.
Не можахме да ги убедим и че за да сме разпознаваеми навън, трябва да изнасяме висше образование чрез филиали и франчайз.
- Какво е нужно, за да се отварят филиали на български вузове зад граница?
- На първо място промяна в Закона за висшето образование, тъй като в момента на фона на масово намаляваните оценки от акредитации от Националната агенция по оценяване и акредитация много университети не могат да прескочат административната бариера - в закона е заложена минимална такава оценка. Отделен е въпросът за тромавата и дори неадекватна, бих казала, методика на агенцията, която вече е оспорена от не един университет. Не коментирам изобщо субективизма и често наблюдаваните двойни стандарти в акредитационните процедури, за които също има заведени дела срещу агенцията.
В тази връзка е потребна спешна промяна на закона, като уточнявам, че става дума за промяна на една цифра - изискваната оценка за откриване на филиал в чужбина или сключване на договор за франчайз да бъде намалена от 9 на 8 или 8,5. На второ място, следва да се намали бюрократичната процедура, изискваща дори одобрението на МС. Нямаме нужда от административно-бюрократични препятствия, а от облекчен режим и мотивиране на университетите.
- Защо се получава така, че нашето висше образование понякога е по-скъпо от това в чужбина и губи пазарен дял?
- Неадекватен ни е моделът за финансиране. Архаичен е и не отговаря на реалностите, а ни поставя в строга регулация. Държавните университети не формират таксите за платено обучение автономно, а на базата на този модел. Дори броят на студентите, които приемаме в платена форма на обучение, е регулиран от държавата. Това поставя държавните вузове на ръба на финансовото оцеляване, защото в някои от тях заплатите изяждат над 90% от бюджетите. Същевременно този модел влияе косвено и на частните университети, защото чрез регулацията на държавните им задава стандарти за работни заплати и за такси.
Нашите политици и обществото ни не припознават образованието като стратегически актив, без който няма да има нация, икономика и държава. Но като се замисля, ние като държава постигнахме целите, които провокираха, макар и крехко национално единство. Вече сме нация без цел! Част сме от НАТО, от ЕС, от Шенген и от еврозоната, време е за нов публичен консенсус, който целеполага образованието като стратегически приоритет! Нов обществен договор!
- Как си представяте да се постигне това?
- На първо място да се спазват законите. Факт е, че висшето образование не е получавало никога 0,9% от БВП. Университетите никога не получиха и 10% от бюджетите си за наука. А всичко това е записано в закона!
На второ място - да се промени начинът, по който се финансира висшето образование.
На трето - да се направят законодателни изменения и да се облекчи визовият режим за студенти от трети държави. И да се отключи опцията повече български университети да изнасят висше образование.
Само тези три мерки, ако се приложат, ще се отпуши бентът и финансовият недоимък в държавните университети ще е история, а и частните ще открият нови хоризонти за развитието си.
- Искате да кажете, че държавните университети няма да имат толкова голяма нужда от субсидия?
- Да. Казвам, че и държавните, и частните университети ще повишат автономността си и ще са неподвластни на политическата конюнктура. Няма да се налага, ако на един университет му се наводни библиотеката например, ректорът да тича при министъра, за да моли за средства, защото има само 30 хиляди евро в бюджета си за капиталови разходи. Ако този университет генерира приходи от чужбина, той съвсем спокойно ще посрещне този разход.
Казвам още, че ако превърнем образованието си в печеливш отрасъл, както го е направила Турция например, и променим модела за финансиране на университетите, държавата ще си спести част от публичния ресурс и той може да води до преки икономически ползи за местната общност. Ако реализираме тези реформи, гарантирам, че от спестените публични ресурси за няколко години можем да имаме детска болница или десетки нови детски градини.
Вносът на студенти от чужбина води и до освежаване на трудовия пазар, и до повишаване на оборота в икономиката - тези студенти наемат жилища, пазаруват, плащат такси, транспорт.
Износът на висше образование може да решава редица междудържавни проблеми чрез завършилите български университети чуждестранни граждани.
- Убедихте обаче политиците от всички партии в парламента да подкрепят предложението ви за програмата за стимулиране на даровити деца, които да останат да учат в България. Как ще работи тя?
- “Избирам да следвам в България” е припознаване на нашето предложение, което внесохме в МОН през есента на 2024 г. за създаване на фонд “Проф. д-р Иван Шишманов”. Приетата преди месеци програма е натоварена със същата философия, която и ние влагахме в предложението си за фонд “Проф. д-р Иван Шишманов”.
Цели да концентрира фонд, насочен към изявени български кандидат-студенти, с постижения в определени области на олимпиади, състезания, конкурси, които да се превърнат в стипендианти, за да учат в български държавни и частни висши училища.
- Успяхте драстично да намалите таксите в платена форма на обучение, депутатите дори бламираха предложението на министъра, което предвиждаше да се редуцират минимално. Сега формулата им удачна ли е?
- През лятото на миналата година те бяха придобили гигантски размери. Нещо повече - таксите на нашите университети бяха и за съжаление, все още са ценово неконкурентоспособни на външния пазар.
Ние с изключение на медицинските университети продаваме висше образование на много по-високи цени от университетите на Западна Европа и Америка. Това ни изтласква от глобалния пазар, на който и без друго едва присъстваме заради липса на адекватна политика от страна на държавата за позиционирането на България на него.
CV
- Родена във Варна
- Първата жена, избрана за ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи през 2019 г.
- Завършила е “Финанси” в Икономически университет - Варна, и “Право” във ВТУ. Специализирала е “Лидерство” в университета “Джорджтаун”, Вашингтон
- Автор на над 80 публикации на български, английски, немски и руски език. Първият български “професор хонорис кауза” от университет “Скопие” в Северна Македония
- Научните ѝ интереси са в областта на адитивни производствени технологии, кибер-физични производствени системи, оптимизация на процесите, управление на производството, контрол, дигитално лидерство, стратегическо бизнес лидерство.