Кой е Калибаф, с когото преговаря Тръмп и явно го подкрепя за следващ лидер на Иран
Познавачите на региона го сочат като човека, който ръководи военните действия. Самият той казва: Режимът ще се промени, но в новия няма да е главна ролята на САЩ
Кой е председателят на иранския парламент Мохамед Бакар Калибаф, с когото преговаря Доналд Тръмп и дори май го смята за следващ лидер на Иран? Снощи (по българско време) американският президент заяви пред журналисти на летището в Палм Бийч, че ще има съвместно управление на Ормузкия проток с новия лидер на Иран и че той ще е ясен знак за смяна на режима. Преди това Тръмп се похвали, че текат ползотворни преговори с ръководен фактор в Ислямската република, а американски и израелски медии писаха, че става въпрос за Калибаф.
Председателят на иранския парламент е бивш висш командир на „Революционната гвардия" и се очерта като една от най-изявените политически фигури в Техеран след поредицата от атентати, които отнеха живота на много от лидерите на страната.
Има много признаци, че Калибаф, който се счита за един от стълбовете на иранската политическа сцена от около три десетилетия и е една от най-изявените извън религиозните фигури в републиката, вече управлява хода на войната.
Докато новият върховен лидер Моджтаба Хаменей не се е появявал публично, откакто наследи баща си Али Хаменей, убит при американско-израелски удар, и е издал само три писмени изявления, Калибаф разпространява позициите си чрез профила си в платформата „X" и дава интервюта за медиите.
В сряда той заяви в интервю за иранската телевизия: „Ние сме в неравностойна война в неравностоен контекст и трябва да направим нещо, като използваме ресурсите на нашата среда, нашата решителност и нашето творчество".
В последваща публикация в „X" той посочи, че след бомбардирането на ирански енергийни съоръжения е влязло в сила ново уравнение – „око за око с началото на ново ниво на конфронтация".
За разлика от Али Лариджани
Но за разлика от генералния секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани, който също беше убит, Калибаф не се появи на проправителствените шествия миналата седмица по повод „Деня на Йерусалим", за да се предпази.
Калибаф притежава богат опит, обхващащ както военни, така и граждански сфери. Той е заемал постовете на командващ ВВС на „Революционната гвардия", началник на полицията в Техеран и три пъти кмет на иранската столица, преди да бъде назначен за председател на Меджлиса.
Той е известен с големите си амбиции, като се е кандидатирал за президент няколко пъти, без да спечели. През 2005 г. той беше победен от консерватора Махмуд Ахмадинеджад, който в началото не се радваше на голяма популярност.
Калибаф, който притежава пилотски лиценз, се хвали със способността си да пилотира големи самолети.
Фарзан Табит, старши изследовател в „Женевския институт за изследвания", твърди, че след убийството на Лариджани Калибаф вероятно е „този, който ръководи военните усилия и свързаната с тях стратегия".
Той добавя пред френската преса, че „като председател на Съвета на съветниците и бивш командир в „Революционната гвардия", той има силни връзки във фракциите и институциите, което го поставя в подходяща позиция да поеме тези задачи".
Много подходяща позиция
Калибаф участва в ирано-иракската война между 1980 и 1988 г. и бързо се издига във военната йерархия. Той достига най-високите чинове в армията в края на 90-те години, като поема командването на въздушните сили в новосъздадената „Революционна гвардия".
След това е назначен за шеф на полицията през 1999 г. на фона на безпрецедентни студентски протести.
Често е изразявал амбиции да заеме президентския пост и се е включвал в президентската надпревара през 2005, 2013 и 2024 г. През 2017 г. се оттегли в полза на друг консервативен кандидат. Най-доброто си представяне отбеляза през 2013 г., когато се класира на второ място.
След загубата на президентските избори през 2005 г. той беше избран за кмет на Техеран.
По време на 12-годишния си мандат като кмет неговите поддръжници похвалиха практичния му подход и фокуса му върху градското управление, докато критиците му го набеждаваха в корупция.
Правозащитни организации обвиняват Калибаф, че в различните си функции е играл водеща роля в потушаването на протестите – от студентските демонстрации през 1999 г. до „Зеленото движение", избухнало след оспорваните избори през 2009 г., и до мащабните протести, които разтърсиха страната през януари 2026 г.
Калибаф беше избран за председател на Меджлиса през 2020 г. Понякога той призоваваше за икономически реформи и по-широк законодателен надзор, а в други случаи се придържаше към официалната линия на държавните институции.
Арш Азизи, преподавател в университета „Йейл", казва: „Силният човек в Иран вероятно е Калибаф", като го описва като „рядка личност, чийто опит обхваща военната, политическата сфера тази на сигурността в режима".
И продължава: „Известно е, че в момента той ръководи военните действия. Изглежда, че в момента е в много подходяща позиция."
Калибаф прогнозира, че войната ще прекрои облика на Близкия изток, но не според условията на Вашингтон.
В записано интервю за иранската информационна агенция Ценним" той заявява: „Режимът тук ще се промени, но няма да бъде режим, в който доминира волята на САЩ", като подчерта, че „това ще бъде регионален режим, автентичен режим".
След убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност и човека, считан за „действителния лидер" на Иран по време на преходния период през март 2026 г., ситуацията не се ограничи само с отсъствието на централна фигура, а отвори вратата за пренареждане на силите в рамките на режима.
В тази празнина изпъква името на Калибаф, той е един от най-изявените кандидати за запълване на тази липса в ръководството.
Въпросът, който днес се поставя с настойчивост, е: защо точно Калибаф? И дали той наистина е човекът за следващия етап?
Калибаф (роден през 1961 г.) е рядък пример в иранския режим, който съчетава военен опит, управленски умения и политическо влияние. Започва кариерата си в Революционната гвардия на ранна възраст и се откроява като един от нейните командири по време на ирано-иракската война, след което по-късно поема командването на въздушните сили на гвардията (1997–2000) и допринася за развитието на нейните способности, включително ракетните програми. След това преминава в сферата на сигурността като командир на вътрешните сили за сигурност през 2000 г., където ръководи процеса на модернизация на апарата, като възприема строг подход спрямо протестите.
Утвърди имиджа си на ефективен ръководител по време на мандата си като кмет на Техеран (2005–2017 г.) чрез мащабни инфраструктурни проекти, въпреки че срещу него бяха заведени дела и обвинения в корупция. От 2020 г. заема поста председател на Ислямския консултативен съвет и е член на Върховния съвет за национална сигурност. Накратко, той е бивш генерал, ефективен управленец и политик в сърцевината на режима.
Защо името на Мохамед Багер Калибаф се споменава точно сега?
Поставянето на името на Калибаф в този момент не е подробност, а отразява структурна нужда в рамките на режима. Калибаф има двойна експертиза, съчетаваща познания в областта на сигурността на терен и способност за управление на държавните институции във времена на криза.
Благодарение на близостта си до центровете на вземане на решения, той се счита за една от фигурите, ползващи се с доверие във висшите кръгове, със силни връзки с Революционната гвардия и политическите институции.
След назначаването на Моджтаба Хаменей за лидер се забелязва явен недостиг на изпълнителен опит, което прави Мохамед Багер Калибаф подходящ избор за осигуряване на „изпълнителната ръка" на режима, особено в координацията между сигурността и политиката и управлението на чувствителни въпроси.
Какво представлява Калибаф в рамките на режима?
Калибаф представлява новото консервативно течение – група, която съчетава идеологията и реализма в управлението на държавата.
Той е роден от Революционната гвардия, което му придава легитимност в рамките на силите за сигурност и военните структури.
Въпреки силното му присъствие, властта в Иран не може да се сведе до една личност, защото решенията не се вземат индивидуално, а се основават на баланс между няколко центъра на влияние.
Триъгълникът на властта в Иран се състои от Върховния лидер (религиозната институция), Революционната гвардия (военната институция) и политическата бюрокрация (правителството и парламента)
Ролята на Калибаф, според анализатора по иранската политика Салих Мохамед не е на „управляващ", а на изпълнителен координатор, който управлява взаимодействието между тези центрове. Освен това членството му във Върховния съвет за национална сигурност му осигурява пряко влияние върху формулирането на стратегическите решения, особено след отсъствието на Лариджани.
В този контекст сценариите, свързани с възхода на Мохамед Багер Калибаф, варират между три възможни пътя.
Първият е превръщането му в действителен лидер на режима, така че той практически да управлява държавата зад фасадата на лидерството на Моджтаба Хаменей, което може да тласне Иран към модел, по-близък до военна република, в която институцията за сигурност изпреварва останалите институции.
Вторият сценарии се основава на това, че Калибаф ще поеме временна функция, ограничаваща се до управлението на настоящата криза и осигуряването на прехода в рамките на режима, преди да се преразпределят ролите в съответствие с вътрешните баланси на силите.
Третият сценарий пък се основава на вероятността той да бъде само временно име, което може да бъде възпрепятствано от вътрешна опозиция, особено в светлината на случаите на корупция, които го преследват от преди, което може да ограничи шансовете му да се утвърди на постоянна позиция в йерархията на властта.
Какво означава лидерство на Мохамед Бакир Калибаф за региона?
Заставането на Калибаф начело на процеса на вземане на решения ще има пряко отражение върху регионалното поведение на Иран, тъй като отразява подход, съчетаващ твърдост в областта на сигурността и политически прагматизъм. По отношение на Ливан, той разглежда „Хизбула" като неразделна част от иранската система за национална сигурност и отхвърля всяко споразумение, което би отслабило позицията ѝ, като предишното му посещение в Бейрут и личното му пилотиране на самолета бяха ясен символичен сигнал в този контекст.
От друга страна Калибаф е склонен да възприеме стратегия на „дефанзивна отбрана", като управлява конфликта чрез несиметрични инструменти, включително натиск върху морските пътища в пролива Ормуз и използване на картите на регионалното влияние. Въпреки това, и въпреки този твърд подход, той е известен с прагматизма си, който го прави отворен към компромиси, при условие че те гарантират продължителността на режима и запазват мрежата му от влияние в региона.
Калибаф е ръководител, когото режимът търси в момент на нестабилност. Той представлява пресечна точка между сигурността, политиката и управлението и стои на кръстопътя на отношенията между Революционната гвардия и държавните институции. Оттук нататък истинският въпрос вече не се свежда до това дали той ще стане човекът, който взема решенията, а отива по-далеч – към един по-дълбок въпрос: позволява ли изобщо структурата на иранския режим появата на „един лидер" на този етап?
Как Калибаф се превърна в преговарящия с Америка?
Днес в Иран въпросът вече не е кой е върховният лидер, а кой управлява държавата след удара по най-висшите нива на властта. След убийството на предишния лидер Али Хаменей на 28 февруари, а след това и на генералния секретар на Върховния съвет за национална сигурност Али Лариджани на 18 март, започна да се разкрива по-сложна форма на управление от образа на „един главен лидер".
Това, което се очертава досега, е практическо разпределение на властта, изразяващо се в предоставяне на легитимност и приемственост на новия лидер, докато Революционната гвардия държи инструментите на войната и сигурността, а председателят на парламента Калибаф излиза на преден план в политиката повече от всеки друг граждански представител, докато правителството се занимава с ежедневното управление и предотвратяването на разклащане на държавните институции.
Днес Иран не се управлява от един-единствен човек. Най-ясната схема в момента е триъгълник, който обединява Върховния лидер – за приемственост и легитимност, Революционната гвардия – за изпълнение и твърда сила, както и Калибаф, Пезешкиан и Аракчи – за политическата фасада и сключването на споразумения.
Между тези кръгове правителството и бюрокрацията продължават да управляват държавата. Балансът между религиозните, военните и политическите сили не се е срутил, но е явно нарушен в полза на силите за сигурност след удара срещу върха и убийството на Лариджани.
Между сигурността и прагматизма... многолиса фигура
Ако има описание, което обобщава политическия път на Калбиаф, то е, че той е човек, който непрекъснато се преоткрива. При почти всеки изборен цикъл той представяше различна версия на публичния си образ. През 2005 г. той беше технократът „пилотът". През 2013 г. се появи с по-ясно изразени черти на силовия профил и с реторика, по-близка до тази на твърдите консерватори. През 2017 г. се опита да се вдъхнови от социалния популизъм и да говори от името на „96 процента" срещу „4 процента" от облагодетелстваните.