Трайчо Трайков: Изненади със сметките за ток няма, но целта ни е никой да не плати повече от това, което е ползвал
Водим разговори със САЩ за удължаване на дерогацията за “Лукойл” и това да стане по-рано, казва служебният министър на енергетиката
Още акценти:
Влизането на България с 10% в блок "Хан Аспарух" може да се окаже добро решение
Вертикалният газов коридор отваря изцяло нова входна точка в газовата система на Европа с изцяло нов източник
Забраната на парламента да се вадят мините и ТЕЦ "Марица-изток 2" от БЕХ е късогледо, глупаво и популистко
- Г-н Трайков, върнахте се в енергетиката като министър след 14 години, но за малко, за три месеца, от които един отмина. Преди оглавявахте мегаминистерство на икономиката, енергетиката и туризма, сега това са 4 ведомства. Какво можете да направите за двата месеца, които остават?
- Коалициите стават все по-големи и има нужда от все повече министерства. Но се радвам, че е така, защото, оказва се, има работа не като за три месеца, а за много повече. Моята цел е да не се причиняват щети заради прекъсване на добри неща, напротив, искам да работя да се случват по-бързо, както и да помогна, ако мога, за започването на нови хубави неща. И естествено да решаваме текущи проблеми. Това не е слабо амбициозна задача, независимо дали си за три месеца, или три години.
- Като сме на текущи проблеми - в петък при омбудсмана се проведе среща за високите сметки за ток с участието на всички по веригата - от министър и председател на КЕВР до енергодружества и организации на потребителите. Какво се оказва в крайна сметка, има ли изненади?
- Изненади нямаше. Данните на макрониво за потребената електроенергия се потвърдиха. При проверките на електромерите, извършени от КЕВР, не са открити нарушения. Проверени са всичките около 20 000 жалби, открили са под 100 проблема, свързани с часовника, а оттам и с тарифирането, но нищо, което да обяснява така масовата истерия. Заради регулираната цена все повече хора са преминали към отопление с електроенергия. Знаете, че цената ѝ е не просто регулирана, тя реално е субсидирана. При парното цената също е регулирана, но е свързана с котировките на газа, за пелети и други горива да не говорим.
А отоплението на ток е много податливо на рязка промяна на времето, особено в недобре изолирани сгради. При намаляване на температурите прогресията не е линейна, както е с газа, а геометрична. Независимо от това моята цел и на колегите ми е да няма и един клиент, който да плати повече, отколкото е потребил. Така че са проверени всички случаи, включително медийно показаните. Констатира се, че това напрежение при сметките за ток е израз на недоверие към всичко, следователно и към тези, които ни събират парите.
- Нещо впечатли ли ви в тези жалби?
- Има стотици жалби от хора, които въобще не са клиенти на съответното дружество. Просто сигналът е - възразявам срещу сметката си за ток. Има и много, които са подали сигнали за по-високи сметки, когато всъщност имат по-ниски. Големият брой жалби и сигнали са постъпили след началото на медийния интерес по темата. Настоях на срещата, че към хора с високи сметки, които са в затруднено положение, да бъде проявено разбиране.
- Да плащат разсрочено ли?
- Това се позволява в Общите условия, а не всички знаят за тази опция.
- Министерството публикува новия начин за изчисляване на сградната инсталация при парното. Малко се притесних, като казахте, че може би 20% сградна инсталация е приемлива, защото сметките на хората, които ползват парно, ще скочат значително. В крайна сметка сте приели изчислителен метод с прибавен елемент - класа за енергийна ефективност на сградата. Това по-добре ли е?
- Хората ценят простотата до момента, в който не установят, че всъщност това им струва повече. Затова пак сме заложили на максимално прецизен начин на изчисляване на сградната инсталация, като даваме възможност, ако на някоя етажна собственост това им се стори трудно или объркващо, сами да си фиксират процента. Това мисля, че е честно.
- В последните дни на парламента депутатите дадоха всичко от себе си да спасят каквото могат от парите в плана за възстановяване, но май не се получи. Приемат един или друг закон и казват - спасихме 437 млн. евро от плана. В същото време забраниха да се извадят мините и ТЕЦ “Марица-изток 2” от БЕХ, което е реформа по плана и така тези пари губят ли се?
- Не това е същността на нещата. Говорим за едни инвестиции, които искаме и е добре да получим. Условията, които сами сме дефинирали, за да стане това, е въглищните мощности да работят без кръстосано субсидиране - това е същността. Обсъждани са различни варианти. Този, който аз заварих на масата, предвиждаше мините и тецът да излязат от холдинга, но това въобще не означава, че се търси тяхната смърт. Аз смятам, че те са стратегически актив за България, особено във времена като сегашните, а те се повтарят.
Тези мощности са най-лесният начин да гарантираме сигурността на електроенергийната система. Имаме действащи мощности, експертиза на хората, гориво, което не зависи от геополитическа ситуация. На всичко отгоре е с най-ниски оперативни разходи, като не броим цената на емисиите, а и са важни за стабилността на системата. Това, което искаме, е те да функционират устойчиво, което в момента не се случва. Планът е да се направят инвестиции, за да поддържаме тези мощности, да се осигури и заетост, и в същото време да изпълним ангажиментите си, така че да получим тези стотици милиони евро.
С решението си от 19 март парламентът - с една абсолютно фалшива загриженост, каза: Забраняваме ви България да получи парите, които и самите хора в “Марица-изток” очакват. Ето това стана. Според мен решението е късогледо, глупаво, популистко е слабо казано. Интересното е, че и подготвилите тази реформа гласуваха за това решение.
- Заради войната в Иран цените на горивата вървят нагоре, но не може да се каже, че са полудели все още. Каква е прогнозата ви?
- Да, виждали сме и по-високи цени. Газът отиде нагоре, но цените са четири пъти по-ниски от най-високите нива през 2022 г., когато спря доставката на руски газ за България. Петролът в момента, в който разговаряме, е 106 долара за барел, но и с тези високи цени е по-евтин от онези 140 долара от 2008 г., които сега сигурно се равняват на 250 долара. Но е факт, че в сравнение с преди месеци повишението е огромно.
Проблемът е, ако стане хронично и продължи по-дълго. Хубавото е, че в момента, в който приключи тази криза, цените ще се сгромолясат. Но несигурността е кога ще стане това и затова държавите предприемат различни подходи по темата. Има страни, които оставят всичко на пазара. Други, като Германия, предприемат меки мерки - да не могат да се увеличават цените по бензиностанциите до обяд. Има една-две страни с по-здрави ограничения - като Хърватия с таван на цените, но той не е изключен от пазара, а се изчислява по формула.
- Но я казва държавата, нали?
- Да, този таван може да се променя, но държавата казва, за да няма спекула и надпазарни повишения. В Гърция контролират маржовете. В България, въпреки че не сме го записали в регламент, ние също го правим, защото говорим с търговците, говорим с рафинерията.
- И ги убеждавате?
- Убеждаваме ги, а КЗК също контролира това. Социалната мярка за помощ за уязвимите от 20 евро беше оповестена.
- И като сме още на тема петрол, ще се удължи ли дерогацията за “Лукойл” и дружествата ѝ от САЩ - знаем, че е до края на април?
- Водя разговори от самото начало на мандата си и сега сме в по-голяма конкретика за удължаването на дерогацията. Допълнително разговаряме, ако може този път удължаването да стане малко по-рано, защото, ако е в последния ден, създава много стрес не само за рафинерията, а и при тези, които имат отношение към продукцията ѝ, както и за доставчиците. Така че говорим по въпроса и основният апел е първо да го има това удължаване, а ако може – да се обяви по-рано.
- Не бяхте на първото заседание на кабинета, защото летяхте за САЩ за среща на 12-те държави по Вертикалния газов коридор. Какво се случва с пътищата на газа през България?
- Вертикалният газов коридор е изключително перспективен, защото отваря изцяло нова входна точка в газовата система на Европа с изцяло нов източник. Говори се основно за LNG от САЩ с входни точки през Гърция, като ние смятаме, че това може да се съчетае и с входните точки от Турция. Тоест единият коридор е през Гърция на север и през Румъния към Молдова, Украйна и към Унгария. Другият коридор би могъл да е през Турция, защото в крайна сметка всичко минава през България и защото има капацитета, който е необходим. Така че това са темите, по които работим, и смятам, че не е изключено да го съчетаем с преговорите с турската държавна компания “Боташ” и оптимизирането на параметрите на този договор.
- Съобщихте за печалбата от “Балкански поток” - впечатляващите 560 млн. лв. Излиза, че инвестицията се изплаща?
- Проблемът е, че той от самото начало вървеше с геополитически риск и сега той се материализира под формата на това, че от догодина трябва да спре да работи и тази печалба изчезва.
- Дали наистина ще изчезне и ще спре да работи?
- Ако спре да работи, приходите, които няма да бъдат получени, са милиарди до края на живота на това съоръжение и затова България е гласувала с “въздържал се” при приемането на регламента за спиране на доставките на руски газ, защото никакви компенсации в тази връзка не са били дадени. Но това вече е минало. Сега говорим за настоящето и за бъдещето.
- Да се върнем на договора с “Боташ”. Борисов каза, че Турция иска капацитет в мрежата ни за пренос на газ и дял от консорциума на “Шел”, който проучва в блок “Хан Тервел”. Така ли е? Какво наистина предлагат турците и какво предлагаме ние?
- Има най-различни идеи и искания. Аз няма да влизам в подробности, тъй като преговорите предстоят. Но предвид разговорите, които проведох този месец, мисля, че идеите са повече от онези, които са били в края на 2025 г. Така че имаме план.
- В предишни варианти се подучуваше, че “Боташ” настоява да се удължи срокът на споразумението с 20-30 г. и така да се намалят плащанията, което е едно и също, но разсрочено. Ако обаче искат да транзитират газ през наша територия, това е различно. Кое е актуално?
- При разсрочването за по-дълъг период става дума и за по-ниски такси, а не просто за удължаване във времето, така че не е едно и също. Но всички тези идеи са предмет на внимателно обсъждане и съчетаването им в общ пакет и стратегия.
- Появи се информация, че турска компания и румънската “ОМВ Петром” се присъединяват към “Шел” за търсене и проучване на нефт и газ в блок “Хан Тервел”. За това трябва решение на правителството, нали?
- Да, ние разглеждаме това искане, но все още не сме дали одобрение, има фактори, които да преценим. Включително разглеждаме и възможността България да влезе с 10%. Това тя направи с блок “Хан Аспарух”, което може би ще се окаже добро решение.
- Смятате ли, че с “Боташ” може да се стигне до приемливо решение? Кога очаквате турският енергиен министър Алпарслан Байрактар да дойде в София, докато сте министър?
- Вие го казахте - докато съм министър.
- Енергийната стратегия на България е от ваше време. Няма ли нужда от нова?
- Много е хубаво, като видиш как нещата, които си смятал преди 15 години, че са добри, действително се оказват такива. Например гръцката връзка - за която много хора ни питаха за какво ги даваме тия пари, като не знаем дали ще има газ. Друг пример е договорът с Азербайджан, за който от екипа на “Сокар” ми казаха - ако не бяхте вие, нямаше да се стигне до него. Участието на България в терминала при Александруполис също е част от тази стратегия. Даже, ако щете, и АЕЦ “Белене” - ако бяхме продължили както руснаците искаха, без таван на разходите, представете си колко щеше да струва сега с една недовършена руска централа и отворени сметки.
- Със седми и осми блок АЕЦ “Козлодуй” докъде стигнаха нещата? И не трябваше ли вече да се знае колко ще струват?
- Не очаквам в тези два месеца да се случи нещо решаващо, но се работи. А иначе хубавото е, че тази технология, която избра страната ни, е с много високи нива на пасивна безопасност и могат да работят с между 40 и 100% от капацитета си без проблем и бързо да увеличават или намаляват мощност. При по-старите технологии това се смята за аварийна ситуация.
- Най-големите батерии за съхранение на ток и за балансиране на системата са ПАВЕЦ. Предшествениците ви работеха по идеите за четири такива централи. Как ще се строят, с какво финансиране?
- Към сегашния момент две ПАВЕЦ - “Батак” и “Доспат”, и язовир “Яденица” имат статут на проекти от общ интерес, което носи значителни предимства, а целият портфейл проекти от ПАВЕЦ са в 10-годишния план за развитие на европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия.