Индустрията: без спешни компенсации за тока идват съкращения и изнасяне на производства
Българската енергоинтензивна индустрия е изправена пред реален риск от загуба на конкурентоспособност заради високите и силно променливи цени на електроенергията. Ако държавата не реагира бързо с компенсаторни механизми, ефектът ще се усети пряко чрез съкращения, ограничаване на производството и изместване на инвестиции извън страната.
Това предупреждават представители на всички работодателски организацияя в позиция, изпратена до институциите, на фона на решенията на Европейския съвет от 19 март и нарастващото напрежение на енергийните пазари. „Енергийният преход е дългосрочното решение, но в краткосрочен план са нужни спешни мерки срещу ценовите шокове", подчертават от бранша, позовавайки се на заключенията на Европейския съвет.
Според тях геополитическата ситуация, включително ескалацията в Близкия изток, вече пряко се отразява върху цените на газа и електроенергията и задълбочава кризата. От Европейската комисия също дават ясен сигнал към държавите членки да въведат национални механизми за компенсации, включително чрез по-гъвкаво прилагане на правилата за държавна помощ.
Паралелно с това България се включи в обща европейска инициатива за преразглеждане на ключови елементи на системата за търговия с емисии ETS, така че да се ограничи ценовият натиск върху индустрията. Остава и въпросът за ефективното прилагане на въглеродния механизъм CBAM.
Данните показват, че енергоинтензивната индустрия формира около 26% от брутния вътрешен продукт на България и има ключова роля за заетостта и регионалното развитие. Именно този сектор е най-силно изложен на риск при високи цени на енергията. „Липсата на адекватни компенсации създава реален риск от загуба на конкурентоспособност и пренасочване на инвестиции извън България и ЕС", предупреждават работодателите.
Според тях забавянето на мерките ще има незабавен ефект върху икономиката – от спад на производството до загуба на работни места. Бизнесът посочва, че европейската рамка вече позволява действия чрез т.нар. Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който дава възможност за целенасочена подкрепа. „Очакваме ускорена нотификация на механизма. Неясно защо тя се бави вече шест месеца", посочват от сектора. Освен това според тях предвидените параметри вече не отговарят на реалната ситуация на пазара.
В момента компенсациите са обвързани с праг от 63,9 евро за мегаватчас, но индустрията настоява той да бъде намален до 50 евро и да обхваща 50% от потреблението. Германия, Италия и други големи икономики вече обсъждали още по-амбициозен подход – крайна цена от 50 евро за мегаватчас за цялото потребление на енергоинтензивната индустрия, включително всички такси.
На този фон бизнесът формулира конкретни искания към правителството. Първо, незабавна нотификация на механизма за подкрепа с актуализирани параметри – компенсации за 50% от електроенергията при праг от 50 евро. Второ, активна позиция на България в европейските дебати за промени в ETS, CBAM, мрежовите такси и данъчната рамка, както и по-добра координация между институциите и индустрията. Ако мерките се забавят, ефектът няма да остане само в рамките на индустрията. Ще се пренесе към цялата икономика – чрез по-ниска заетост, спад на износа и забавяне на растежа, посочват работодателите.
„Своевременните действия ще позволят на индустрията да остане конкурентоспособна и да участва активно в зеления преход", казват от бранша. В противен случай рискът е България да загуби част от стратегическите си производства точно в момент, когато Европа се опитва да ги задържи на своя територия.