Уж повече не иска и да чуе за работа, а след “Аврора” и филм за телепатията Джеки Стоев с идеи за още
Режисьорът става на 85 г. на 22 март, но ще празнува наесен
Животът може да предложи достатъчно хубави работи. Няма нужда да си ги пожелаваме. Ако сме ги заслужили, ще ни се случат. Засега нямам оплаквания. Аз не обичам да се оплаквам, а да се хваля! Това казва с типичното си чувство за хумор режисьорът Георги Стоев за 85-ия си рожден ден.
Той обаче няма да го празнува сега, а чак наесен, когато мечтаният му филм “Аврора”, замислен от над 15 години, ще има премиера по кината. Всъщност режисьорът празнува преди дни, на 19 февруари, 84-ата си годишнина, с почти година закъснение. Направи го с парти след премиерата на филма на Международния фестивал “София филм фест”, когато гостува и синът на италианската звезда Микеле Плачидо - Брено. Младият актьор играе главната роля в лентата.
Заради много работа режисьорът не празнува рождения си ден през последните години. Едва ли празнува и имения си - на 6 май, защото всички го наричат Джеки, а не Георги, както е истинското му име. Баба му обаче го е нарекла така заради актьора Джеки Куган, който играе Хлапето в едноименния филм на Чарли Чаплин.
“Човек празнува, когато нещо е приключило. Аз няма да отбележа 85-ия рожден ден предварително, защото не е редно, ако чуе дяволът, знаете какво става. А както Кольо (реж. Никола Бошнаков - б.а.) казва: “Дяволът в България има много добър слух”, шегува се Джеки Стоев.
Той навършва 85 г. на 22 март. “Кольо направи едно изчисление: като се сметне моята пенсия, която получавам, и предвид, че все пак съм дал нещичко за тази държава, за да имам някаква полза,
трябва да живея до 135
години. Така че
ще се амбицирам,
но колкото дава Господ”, казва с усмивка режисьорът.
Сега чака да дойде ноември, за да има още една премиера на филма “Аврора”, преди да тръгне по кината. Тогава Брено Плачидо сигурно отново ще дойде в България, обещал е и Франко Неро, който също участва във филма. Лентата е българо-италианска продукция.
“Франко Неро беше удостоен със звезда на Холивудската алея на славата. Добре че го снимахме преди това, че иначе щеше да му се вдигне хонорарът”, казва Джеки Стоев. По думите му италианската звезда от емблематичния филм “Джанго” излъчва кино, затова и не може да учуди зрителите с ролята си. В началото обаче се безпокоял за Брено Плачидо, защото “децата на добрите актьори невинаги са талантливи. Но тук талантът се е предал. Той ще стане по-известен и по-добър от баща си”, категоричен е режисьорът.
Със същата увереност казва и че Койна Русева прави най-добрата си кинороля в “Аврора”. “Христо Гърбов също е чудесен актьор, но ролята му също никога не я е правил нито в киното, нито в театъра. Но ще го видите, тогава ще приказваме пак”, обяснява Джеки.
Не обича да говори за филма, преди да са го видели зрителите, но категорично заявява, че младите актьори са се справили блестящо. Ивана Керанова например е част от трупата на Русенския театър, а “след време ще има табелка там, на която ще пише, че е играла там”. Тя ще стане една от водещите актриси, заявява Джеки Стоев.
Всъщност той преди време обявил, че “Аврора” е дебют за колегата му сърежисьор Никола Бошнаков, за когото това е първият игрален филм. А за самия него е “лебедова песен”. Тогава обаче близки и приятели не били съгласни, затова и Джеки Стоев решил да направи “Лебедова песнопойка”.
В момента работи и върху филм за телепатията, който е почти готов. Лентата е комбинация между негова автобиография и биологическо разсъждение за биологичния смисъл на телепатията. Автобиография, защото разказва как е стигнал до това разсъждение. “Никой не се е сетил откъде идва телепатията, но тя си има много нормално биологично обяснение. Това не е откритие, просто описвам как съм стигнал до тези изводи. Научните работници също са доста учудени как съм се сетил и защо никой досега не го е направил”, казва Джеки Стоев.
Той всъщност е завършил биология в Германия, където
обещал на професорите си, че
никога няма да работи като
биолог, за да не излага
учебното заведение
пред българските им колеги. Така го и пуснали да завърши, въпреки че бил слаб студент.
Мотото му е “Изкуството иска жертви, но те не трябва да бъдат от публиката”. Той обаче никога не е “давал жертви” за филмите, които създава, защото, “когато човек прави нещо, което му е приятно и хубаво, не брои колко часа е работил”. И се шегува, че по принцип не е мързелив човек, обаче не обича труда. Трудно му е всяко нещо, което не го може - да забие пирон в стената или да подреди изрядно къщата например.
Джеки е част от великолепната тройка в българското кино заедно с Джони (Георги Пенков) и Чарли (Христо Илиев). Известни със своя нестандартен, често абсурден и хумористичен поглед към действителността, те имали основен принцип на работа - всяко нещо, което им хрумне, да го споделят помежду си, дори и да им се струва глупаво. “Някой, като каже нещо, никой не казваше: Това е глупаво. Не! Щом ти е хрумнало първоначално, много е възможно това да доведе до трето, четвърто и пето, което да е истинско”, обяснява Джеки Стоев. Тримата създават десетки проекти, сред които “Хляб и зрелища”, “Добро утро, капитане” и автобиографичния документален дилм “Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета”.
Сега работи заедно със сина си Антони, който също е от другата страна на камерата - като оператор. Дори “Аврора” е първият му пълнометражен филм, който снима.
Преди време на премиерата на игралния филм “Моят чичо Любен”, който е представен в Германия, една жена от публиката казва колко много го е харесала, обаче ѝ направило изключително впечатление какви точни операторски находки има. “Заслугата за това е моя!”, казал гордо Джеки Стоев. “Голяма част от публиката почна да се подсмихва леко, защото често режисьорът гледа да се удари в гърдите и да се похвали. Допълних, че заслугата наистина е моя, защото оператор е синът ми и преди 30 и няколко години лично аз съм го правил”, обяснява режисьорът.
Тогава заслугата му всъщност е двойна, защото във филма участва и големият му син Рей, който играе ролята на разказвач.
Джеки вече има идеи и за следващи филми, въпреки че си е мислил как повече не иска да чуе за работа под никаква форма. “Май че може би няма да е така. До есента няма нищо да правя. Отивам на морето и лягам на плажа, ако няма слънце, ще легна в градината. Това е най-добрата ми почивка. Важното е да сме живи и здрави...”