Нова сцена "събаря" търговския център в археологическия подлез на Пловдив (Снимки)
На мястото на стъклената сграда ще се прави малък амфитеатър сред зеленина
20 години просъществува стъкленият търговски център, издигнат в емблематичния археологически подлез на Пловдив.
Много неодобрения от архитекти и културни дейци срещна той в началото на новото хилядолетие, когато беше построен. Мнозина и до днес повтарят думите на покойната общинска съветничка Пенка Калинкова, която го нарече "стъклен токмак".
Тази сграда сега ще бъде премахната от най-представителния подлез на Пловдив,
застлан с каменни блокове от римско време
Събарянето е част от нов проект за превръщането на съоръжението до Понеделник пазара в ново културно пространство на града, обясни кметът Костадин Димитров.
На мястото на стъкленото тяло ще се обособи открита сцена с около 100 места за публика - нещо като малък амфитеатър.
"Ще се съчетават археология, зелени площи и артпространство, а проектът е внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство", обясни авторът арх. Димитър Джугаланов.
Освен търговския център ще се премахнат и други обекти на ниво тротоар. Пространството ще бъде озеленено.
"Концепцията стъпва върху първоначалния замисъл на арх. Румяна Пройкова от 90-те години, като запазва максимално археологията в западната част на подлеза", обясни арх. Джугаланов.
След съгласуване с Министерството на културата ще се пристъпи към изготвяне на технически проект.
Магазините от южната страна на подлеза пък са предоставени на общинската фондация "Пловдив 2019" за артпрояви.
"Най-после ще бъде премахнат този абсурден "стъклен токмак"
Търговският център отдавна не функционира, на втория етаж има един-два магазина. Отвътре е пълна руина. Когато влязох преди година, беше страшно", описа пред "24 часа" проф. Елена Кантарева, директор на "Старинен Пловдив".
По думите й подземните води в подлеза са много високи и под въпросния търговски център нонстоп работи помпа вече 20 години.
"Ако тя спре, долу става басейн. Това трябва да се махне и да се направи едно културно пространство", категорична е тя.
Очакванията са, че след реконструкцията западната част на подлеза ще се "върже" с късноатичната сграда "Ирини", разположена от северната страна на съоръжението. В нея са експонирани импозантни римски мозайки.
"Добре е да се направи проект за целия подлез
В сграда "Ирини" покривите текат и сега е затворена, тъй като в момента се опитваме да спрем течовете за сметка на "Старинен Пловдив", обясни Кантарева.
Широка каменна настилка от римско време отвежда в богатия дом на виден гражданин на Филипопол. Сред изящните мозайки се откроява образът на богинята на мира Ирини.
Това импозантно жилище от IV век е застлано с многоцветни подови мозайки. Къщата вероятно е имала и богато архитектурно оформление, което не е запазено до наши дни.
Притежателят й е бил изключително състоятелен и влиятелен човек. За това напомнят две от ключовите помещения - залата за пиршества и приемната на собственика. Те са богато украсени.
Оцелели са само изящните мозайки с флорални и геометрични фигури, а в центъра е изобразена Ирини. Оттам идва и наименованието на обекта.
Мозайките са открити през 80-те години на XX век от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (и двамата вече не са между нас). Те попадат на този обект при разширението на тогавашния бул. "Георги Димитров", сега "Цар Борис Трети Обединител". Трябвало да се изгради пешеходен подлез и точно там цветните подови картини се появяват.
Сградата е кръстена на богинята на мира заради самото изображение на Ирини, която в древността е езическо божество, но след това преминава и в християнската религия.
Има хипотеза, че в по-късния период
сградата се е превърнала в резиденция на епископа
"Преди да бъде надстроен подлезът с този търговски център, наблизо течеше вода. Изпратихме я за изследване, което установи, че тя е с отлични качества за пиене. В първоначалния мой проект предвиждах там да се направи чешма", разказа арх. Румяна Пройкова. Но така или иначе това не е станало.
Нейният проект, върху който стъпва сега Джугаланов, също е предвиждал експониране на археологията сред естествена зеленина.