Проф. Огнян Герджиков - поет в правото, джентълмен в политиката
Именитият юрист, който става на 80 г., описан от четирима негови ученици
Именитият юрист проф. Огнян Герджиков навършва 80 години днес. Той е изтъкнат учен, автор на учебници по търговско право и енциклопедичен речник на търговското право, десетки монографии и статии в тази юридическа област. И безкомпромисен към небрежното законодателство.
Като държавник той винаги е бил принципен и почтен - и като председател на Народното събрание (2001-2005 г.) и служебен премиер (януари-май-2017 г.).
Той обаче има и друга страна - радетел на чистия български език, ценител на поезията, на музиката, сладкодумник, стихоплетец.
Възпял е в рими частното право, автор е на “История с Мечо, с патоци и с Лиса - история, дето съвсем ще ви слиса” и автобиографичната “Аз не бях политик”.
Но преди всичко проф. Герджиков е човек с чисто и добро сърце.
Затова за него с такава любов говорят учениците му. “24 часа” потърси мнението на четирима от тях.
Те го описват като поет в правото и джентълмен в политиката. Но сме сигурни, че то се споделя от стотиците юристи, на които е преподавал професорът.
Енциклопедични знания, блестяща научна кариера, но и държавническо поведение - такъв е проф. Огнян Герджиков.
Творих със хъс, със обич, със наслада –
това го казвам искрено накрая.
Успял ли съм? Не знам. Но се надявам
да съм придал на правото омая.
Георги Георгиев, депутат и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет:
Един разговор с него ме насърчи да се занимавам с обществена работа
- Г-н Георгиев, какво е да си ученик на проф. Герджиков? Какво научихте от него?
- Преди всичко, че за да разбираш правото, трябва да го обичаш. Че да бъдеш добър преподавател, трябва да обичаш студентите и правото. Винаги съм казвал, че правото е социална физика и без съмнение най-добрият, лауреатът в тази област е проф. Герджиков. За разлика от много алхимици на правото, той никога, не само в науката, но и в практиката си и в политическия си път не измени на правото.
- Помните ли първата ви среща?
- Да, и беше много любопитна. Далеч преди да му бъда студент в четвърти курс, още в първи-втори, в началото на следването ми, му написах писмо. По това време той беше председател на комисията в НС и бивш председател на парламента. Поисках да се видим и да обсъдим обществени въпроси, една неправда ме тревожеше и исках да се допитам до него. Изненадващо, той не само отговори на писмото ми, но и ме покани в парламента. Бях толкова впечатлен от тази наша среща, професорът ме насърчи да се занимавам с наука и с обществена работа. Говорихме много за правото като изкуство за доброто и справедливото, за това от какво има нужда обществото и как правото да бъде оня социален регулатор, който да бъде адекватен, за да защитава интересите на хората, техните права и да ги балансира, което е изключително трудно изкуство.
Затова лъжепророци в него не са допустими и е толкова важен приносът на професора. Нашата дружба започна оттогава, но имам и една любопитна история отпреди. Бях в 12-и клас, ученик в търговската гимназия в Стара Загора. По време на урок по литература при моята учителка Мария Бончева помолих да спрем, за да пуснем телевизора и да проследим дебатите и гласуването на предложението за неговото освобождаване като председател на Народното събрание. Няма да забравя как той, изправен пред всички, каза: “Моят Бог е правото и никаква политика няма да ми пречи да му се подчинявам”. И аз се обърнах и казах на учителката ми: “Госпожо, един ден искам да приличам на този човек.”
Разбира се, много съм далеч от проф. Герджиков и мнозина са далеч от него, но лично за мен той е вдъхновител, много повече от любим преподавател и наставник в научната работа. Впрочем той беше и в комисията, която ме избра за асистент и за мен неговата оценка означава огромна отговорност, допитвал съм се неведнъж до него за съвети и помощ. И все още се шегувам, че той е отговорен за вредите, които нанасям на студентите с моето преподаване. Така че от началото на кандидатстудентския ми период, през следването до постъпването ми като преподавател, до подготовката на дисертацията ми, която е по материя пак в нашата област - търговското право, професорът винаги неотклонно е бил до мен.
Последно се видяхме, когато в качеството на министър на правосъдието го поканих за една отдавна очаквана задача. И той стана доайенът на работната група за промени в Търговския закон, която назначих, защото принципът е, че Търговският закон без професор Герджиков и проф. Калайджиев не се пипа.
- Но не е ли професорът от този изчезващ вид именити български юристи, за които правото е над всичко?
- Да, като всеки изключителен човек нашият професор не е от конфекцията, която виждаме навсякъде около нас.
Веднъж го срещам на плажа на къмпинг “Градина”. Той обича да почива там. Затичвам се с възгласи: “Професоре, професоре”. А той се обръща към мен и казва: “Ах, Георги, тук никой не ме нарича така.”
Той е много повече от учен. Много повече от един от най-достойните председатели на Народното събрание и уважаван нормотворец. Много повече от един от авторите на Търговския закон и на фундаменталните коментари на закона в три тома и на учебна литература, която до ден днешен издава, актуализира по всички основни въпроси в търговското право.
Проф. Герджиков е много повече и от поета на нашето търговско и частно право, който го възпя в цели съчинения, които наскоро издаде. Представете си колко добре трябва да познаваш правото, за да можеш да го разкажеш в стих.
А наред с всичко е човеколюбието, отзивчивостта и добротата. Това, че е здраво стъпил на земята, че винаги отделя време, за да се чуем, видим и да помогне, показва какъв е нашият професор. Така че на въпроса дали той може да бъде сравнен, дали е поредният именит наш учен - не, той е много повече. Изключителен и земен човек. И не говорим само за авторството на детската опера, за енциклопедичните му познания, но и заради десетилетията в принос на изграждане на млади докторанти, преподаватели. Той е от хората, които оставиха школа от много добри учени, специалисти по търговско право.
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет:
Чистосърдечен, с изострено чувство за справедливост
- Проф. Вълчев, какво е да си ученик на проф. Герджиков, какво научихте от него?
- Наистина за пръв път срещнах Огнян Герджиков, когато бях студент в ЮФ на СУ. По онова време той беше главен асистент в Катедрата по гражданскоправни науки и му предстоеше хабилитация. Най-яркият ми спомен от онези години, свързан с него, е изпитът ми по облигационно право. Изпитваше проф. Петко Попов – титуляра на дисциплината, а Огнян Герджиков му помагаше. Единият от въпросите, които изтеглих, беше свързан с дарението. Колегите юристи знаят, че в българския правен ред дарението е уредено като договор. По отношение обаче на характеристиките на този договор има известни спорове – като се започне от това, дали винаги е едностранен договор (за какъвто той се счита по правило), и се стигне до възможността в някои случаи да бъде консесуален. Та аз нещо говорих, проф. Попов се усъмни, че познавам неговото мнение по тези въпроси, и добре, че беше Герджиков да разведри атмосферата и всичко да завърши благополучно. Та така съм го запомнил – компетентен и добронамерен и с лек уклон към по-категоричните цветове.
- Като какъв гледате на него – юрист, държавник, преподавател, ментор, приятел?
- Веднага след като завърших, спечелих докторантура (тогава се казваше аспирантура) в нашия факултет, година по-късно започнах да водя семинарни занятия и така станахме колеги. През всички години след това Огнян Герджиков беше един от най-изявените преподаватели във факултета. Колегите го харесваха – той беше усмихнат, енергичен и любезен, с желание да се пошегува или при нужда да помогне. Харесваха го и студентите – умееше да скъсява дистанцията, а едновременно с това да запази академично поведение. Той и като цяло е много симпатичен човек – обича да пее, да танцува, пише стихове и други малки форми. По-късно, когато заедно влязохме в публичния живот, се оказа, че и политическата публичност доста му се удава. Той винаги заема ясна позиция и не се притеснява да я изрази и аргументира. Доста открит човек е – нещо, което не е толкова често срещано в политиката.
- Ще сгреша ли, ако кажа, че проф. Герджиков е от онзи изчезващ вид юристи, за които правото е над всичко – над лични пристрастия, интереси и политически амбиции?
- За мен Огнян Герджиков е не само учител в правото и колега, но също (смея да кажа) и приятел. Така че съм донякъде пристрастен, и по тази причина не съм сигурен, че моята оценка е напълно обективна. Но мисля, че всички, които поне малко познават професора, ще се съгласят, че той е преди всичко добър човек. Това може да звучи малко общо, но аз мисля, че всъщност автентично добрите хора днес са голяма рядкост. Освен това у Огнян има една почти детска чистосърдечност, която е съчетана с изострено чувство за справедливост. И затова, когато кажем, че за него правото е над всичко, това означава както че следва да уважаваме закона, така и че справедливостта е висша ценност. Към това ми се иска да добавя и неговото усещане за чест и достойнство – уважението към самия себе си като предпоставка за уважението към правилата и към другите хора – нещо, което един юрист задължително трябва да притежава.
Доц. д-р Таня Бузева, преподавател по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет:
По немски подреден, по южняшки емоционален
Ако ме питате откога познавам проф. Герджиков, ще трябва да кажа - през целия си съзнателен живот. Винаги съм го познавала – от семинарите по гражданско право, през цялата ми професионална кариера като негова асистентка и доцент по търговско право. Свързва ни не само академичната кариера, но и едно дългогодишно искрено и много ценно приятелство.
Проф. Герджиков е безспорният доайен на съвременното българско търговско право. За всички юристи от последните 30 години той е олицетворение на Търговския закон и на школата, свързана със законодателството и преподаването на търговското право в България. С първия многотомен Коментар на Търговския закон през 90-те години той постави началото и досега продължава да е един от безспорните авторитети в тази област.
Блестящ цивилист, искрено отдаден на правото, при това с такава страст и посветеност, които са не просто забележителни, а са вдъхновявали през годините поколения негови студенти и последователи. У проф. Герджиков има едно необикновено съчетание на вътрешно усещане за система и подреденост, почти по немски образец, заедно с емоционалност и възторженост, типични за южняшките народи. Всички, които са работили с него - в академичната сфера или в законодателния процес, познават неговата изключителна прецизност като юрист, понякога до болка педантичен относно термини, правопис (не ценни книги, а ценни книжа!), сравнима единствено с пословичната му точност. Прецизност и подреденост, които са първата предпоставка за качествено законодателство, с които, за съжаление, все по-често се правят непростими компромиси.
Щастлива съм, че имах шанса и възможността да се уча от него и да вървя след него в професионалния си път. Макар че ми е казвал, че съм най-талантливата му ученичка, бях поласкана, когато ме покани да напиша предговора към неговата Търговскоправна поема от поетичния цикъл, с който проф. Герджиков увенча забележителната си кариера.
Като преподавател в Юридическия факултет той винаги ме е впечатлявал с уникалния си подход към студентите. С неповторимо умение да представи по интересен и разбираем начин и най-сложните и скучни правни институти, така че да събуди студентския интерес, с фокус върху същественото, а не върху детайлите, с апел да разбират и прилагат духа, а не буквата на закона. Винаги с голямо уважение и респект към студентите, и същевременно с много взискателност и съзнание за отговорността, която имаме към следващото поколение юристи, които обучаваме и които ще влязат в правораздавателната система. От него съм научила максимата при оценяване на студентите: ако отговорът е между много добър и отличен, оценката е отличен, за да бъде стимулиран студентът, а когато отговорът е между слаб и среден – оценката е слаб, защото откъслечно поназнайване не е достатъчно за юридическа диплома.
И най-важното - Огнян е забележителен човек. Човек на честта и на дадената дума, реалист, здраво стъпил на земята и с дълбоко чувство за справедливост. Изключително позитивно настроен към хората и към света, той не би изоставил приятел и не би подминал човек, на когото може да помогне. Безкраен ценител на красивото, на музиката и изкуството.
Необичайно за нашето време, но неизкушен от пари и власт. Човек без комплекси, уверен в онова което знае и може. Дори като председател на Народното събрание и като служебен министър-председател не промени отношението си към колеги и приятели, не загуби чувството си за хумор и самоирония. Аристократизъм, който могат да си позволят хората, които са личности, а не, които са известни само с временната си визитна картичка.
Проф. Герджиков е личност, която е гордост за нашето съвремие и от сърце му пожелавам на многая лета!
Гергана Паси:
Има две безценни качества - добро сърце и способност да се удивлява
Моят скъп професор, колега и приятел Огнян Герджиков става на 80 години, но това няма никакво значение извън културния столичен календар. Той е един от редките човешки екземпляри, които са призвани да бъдат вечномлади по дух. Нямам съмнение, че това ще го следва до края на дните му, защото той има две безценни качества - добро сърце и способност да се удивлява.
Желая му само здраве и много поводи за истинско, човешко удивление - със семейството си и с голямата група от приятели, която е съхранил около себе си. Честит рожден ден, професоре!