Вигенин: Европа плаща най-високата цена за войната в Иран, ядрената енергия е инструмент за независимост
Евродепутатът призова България да развива и АЕЦ „Козлодуй", и АЕЦ „Белене", за да остане енергиен фактор в региона
„От случващото се в Иран най-потърпевша е Европа. Отново имаме проблем с енергийните доставки, които уж бяхме диверсифицирали. В тази ситуация алтернативата на ядрената енергия излиза на преден план. Нашият континент понася преките последици от блокирането на Ормузкия проток." Това заяви българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента и бивш външен министър Кристиан Вигенин в предаването „РеВизия" по NOVA NEWS. Той подчерта, че Европейският съюз отново се оказва уязвим от външни шокове, въпреки че именно след войната в Украйна трябваше да е изградил по-устойчив модел на енергийна сигурност. По думите му настоящата криза още веднъж показва, че Европейският съюз трябва по-активно да развива собствени енергийни източници. Кристиан Вигенин коментира изказването на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че отказът от ядрените мощности в Европа е било грешка: „Очевидно е, че ВЕИ не е достатъчно. Алтернативата на ядрената енергия изпъква на преден план. Макар и късно, това признание е надежда, че ще се предприемат мерки."
Вигенин уточни, че в определен период в Европа е доминирало разбирането, че континентът може и без ядрена енергия, което е довело до отслабване на политическата подкрепа за сектора и до ограничен достъп до финансиране. Той акцентира, че БСП винаги е била за запазване и развитие на ядрената енергетика. Според него е логично да се реализира и АЕЦ "Белене", и да се изградят новите мощности в АЕЦ "Козлодуй". „Този въпрос не е до БСП, а до национален интерес. „Белене" беше забавяна с десетилетия с обяснението, че не е ефективен проект, което прикриваше идеологически причини. А дори и в момента има данни, че проектът би бил ефективен при цена до 9,5 евроцента на киловатчас. Ние вече сме над тази цена. Войната в Украйна ще свърши. След няколко години Русия ще работи с Европейския съюз, включително по темите за сигурността и енергетиката. В същото време виждате, че отношенията със Съединените щати са доста променливи. Моето мнение е, че ако България иска да продължи да бъде играч на енергийния пазар и в същото време да привлече нови източници на растеж, ние трябва да се възползваме и от двата проекта", аргументира се евродепутатът.
Вигенин изтъкна, че вече има нов фактор, който връща ядрената енергетика в центъра на дебата. „Бурното развитие на изкуствения изисква огромни и постоянни количества електроенергия", отбеляза той. По думите му именно тази нова технологична реалност принуждава Европа да преосмисли темповете и инструментите на прехода. „Системите за изкуствен интелект, центровете за данни, не могат да функционират и да се възползваме от тях без масово строителство на нови ядрени мощности в двата им варианта - големите реактори и малките модулни реактори", подчерта той.
Вигенин призна, че Европейският съюз продължава да бъде сред най-уязвимите към външни кризи региони, въпреки огромната си икономическа тежест. „Може би не стигна времето на ЕС, за да осъзнае собствената си сила. Това ни е основният проблем. Партньорите, особено Съединените щати, гледат на Съюза като на разнородна смес от държави, които трудно постигат съгласие", коментира той. Подчерта обаче, че вторият мандат на Доналд Тръмп е ускорил осъзнаването в Европа, че досегашният модел вече е изчерпан.
Кристиан Вигенин беше категоричен, че Европейският съюз трябва да започне да взема сам решения и да отстоява по-ясно собствения си интерес, вместо да чака външни фактори да определят дневния му ред. Той предупреди, че енергийната сигурност, геополитическата стабилност и технологичното бъдеще на Европа вече не могат да бъдат разглеждани като отделни теми. „Те са дълбоко свързани, а ядрената енергетика отново се очертава като много важен инструмент за гарантиране на европейската независимост, конкурентоспособност и способност да посрещне новите предизвикателства на дигиталната епоха", заключи Кристиан Вигенин.