Автономните машини: 75-годишната мечта на Тюринг оживя на Марс
Роувърите все по-често ще разчитат на своя изкуствен интелект, "очи", "уши" и "умения", за да ни превърнат в междупланетна раса
Пътят към автономните машини, които нямат нужда от човешки напътствия в Космоса, е открит, след като НАСА повери на изкуствен интелект планирането на безопасен маршрут на роувъра Perseverance на повърхността на Марс. До момента това бе запазена територия за хората и нямаше нито едно основание да доверят “перла в короната” като храбрата машинка на модели като Claude.
Усъвършенстването на “очите” и “логиката” му обаче бе на такова ниво, че в агенцията решиха да стартират смел експеримент. На 8 декември НАСА повери на Claude задачата да сканира повърхността около древното езеро Джезеро и да избере подходящи координати, така че ултраскъпият Perseverance да не се преобърне, изпълнявайки напътствията. По същество това представлява комплексна задача, изпъстрена с непрекъснати преценки кое е най-доброто, най-краткото и най-безопасното решение от всички възможни опции.
Ситуацията допълнително се усложнява, защото Марс не е някое отдалечено място на Земята, където с помощта на GPS автономният автомобил ще ни отведе от точка А до точка Б. Червената планета е на 225 милиона километра, което по неописуем начин забавя комуникациите и прави абсолютно невъзможно контролирането на роувъра дистанционно от Земята в реално време.
Затова през последните 29 години хора от мисията анализираха терена, данните за състоянието му, скицираха обширен маршрут, използвайки точки на около 100 метра една от друга и изпратиха програмата на машината, за да я реализира. В този коридор, осеян с десетки възможни линии, роувърът трябваше да избере откъде да мине.
Усъвършенстваният Claude надмина очакванията, предоставяйки анализ на изображенията с висока резолюция, заснети от камерата HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment). Нещо повече, осигури данни за района и наклона от цифровите модели на релефа. След идентифициране на критичните характеристики на местността - скална основа, кратери, опасни каменни полета, пясъчни дюни и др., той сам успя да генерира маршрут, осеян с точки.
За да е сигурно, че Perseverance правилно ще възприеме инструкциите и че те са съвместими с неговия софтуер, инженерите създадоха негово виртуално копие на Земята, което провери над 500 000 телеметрични променливи. Едва когато всичко бе проиграно многократно и бе безпощадно ясно, че Claude “схваща” какво точно се иска от него, тези команди бяха изпратени до Марс.
Благодарение на това тези дни стана ясно, че роувърът е изминал самостоятелно на 8 декември 210 метра, а на 10 декември 246 метра. От тази гледна точка, за инженерите на НАСА AI има огромен потенциал да рационализира автономната навигация за шофиране, но не на Земята, а в Космоса. Причината е, че успява да “види” и да “анализира” скалите, дюните, да локализира къде точно се намира, да планира най-безопасния маршрут и да упражни контрол доколко една машина, натоварена с изключително сложен инструментариум, хардуер и софтуер, може да го спазва.
Според екипа много скоро с помощта на изкуствения интелект и други смарттехнологии
роувърите ще изминават километрични разстояния,
ще минимизират натоварванията за операторите на Земята и ще маркират най-интересните повърхностни характеристики, претърсвайки огромен брой изображения.
“Представете си интелигентни системи не само на земята, но и в периферни приложения в нашите роувъри, хеликоптери, дронове и други повърхностни елементи, обучени с колективната мъдрост на нашите инженери, учени и астронавти от НАСА”, казва Мат Уолъс, мениджър на отдела за изследователски системи на JPL на НАСА, цитиран на сайта на космическата агенция.
Главният ѝ администратор Джаред Айзъкман е още по-оптимистично настроен след пробива: “Това е революционна технология, от която се нуждаем, за да изградим инфраструктурата и необходимите системи за постоянно човешко присъствие на Луната и да отведем САЩ до Марс и отвъд него.”
Това е и една от централните теми в книгата “Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация” на КК “Труд”. В нея е описан не само генезисът, а и бъдещето на автономните машини. Всичко започва преди 75 години, когато гениалният математик Алън Тюринг публично обявява мечтата си. Любопитството му е огромно и той непрекъснато се питал - могат ли машините да мислят. Оттогава човечеството изминава дълъг път преди да се въведат през 2015 г. системите за откриване и проследяване на подозрителни лица и хора, подготвящи терористични атаки и атентати.
Технологията бе тествана и в управляващите системи на ракетите, които “виждат” и преследват целта автономно без помощта на човек. Каквито и маневри да направи мишената, веднъж прехваната от радарите и динамичните оптически стереовизьори, тя няма шанс да избяга. Доказателствата за напредъка в това отношение са и автономните дронове, демонстрирани във войната между Русия и Украйна.
В основата на този тип технологии са суперкомпютрите с няколкостотин милиона милиарда операции в секунда, с огромна памет, които разполагат с достатъчна мощност, за да акумулират и асимилират знания, използвайки различни методи за обучение и софтуер.
Целта на дълбокото учене и алгоритмите за обучение на големите изкуствени невронни мрежи е машините да получат нов мисловен апарат и интелигентните компютри един ден да еволюират до креативни роботи. С тяхна помощ, когато бъде избрана подходяща екзопланета или потенциален втори дом за хората, интелигентни роувъри, натоварени със суперкомпютри, сами ще я кръстосват, за да я анализират. Там ще трябва спешно да си намират убежища, ако възникне природен катаклизъм, запрашаване, което може да повреди "очите" им и инструментариума, да изследват природните условия и дали позволяват по-дълги разузнавателни преходи, да анализират средата, почвите, да преценят има ли леснодостъпна течна вода, какъв е съставът й, дали хората ще могат да дишат, къде трябва да се изградят първите оранжерии, как ще се отглеждат водораслите, за да могат човешките екипажи да разчитат на прясна храна, протеини и т.н.
С усъвършенстването на машините те ще изграждат човешки колонии в непознати светове, ще създават необходимия комфорт и вместо да разчитат на хората ще преценяват всеки детайл със своя “интелект”, “очи”, “уши”, “умения”, често без да имат никаква връзка със Земята.
Така мечтата на Алън Тюринг стъпка след стъпка ще върви към своята реализация, а ние неусетно с помощта на мислещите роботи ще можем да се превърнем в междупланетна раса.