Емилиян Станев разказва на Тодор Живков как ще прочисти Съюза на писателите и други весели истории

15.03.2026 07:00 Пенчо Ковачев
Емилиян Станев с Йордан Радичков и Тончо Жечев
Емилиян Станев със съпругата си
Невена Коканова и Раде Маркович в кадър от филма “Крадецът на праскови” по едноименната повест на писателя.

Емилиян Станев е литературният псевдоним на писателя Никола Стоянов Станев. Роден е на 28 февруари 1907 г. в Търново, но детството му минава в град Елена, където се преселва семейството му.

Средното си образование завършва като частен ученик във Враца. В София учи живопис при проф. Цено Тодоров, после записва финанси в Свободния университет (днес УНСС), но призванието да бъде писател надделява над другите му интереси.

Емилиян Станев е класик в българската литература, новатор в жанровете на философския и историческия роман, анималистичната проза, социалната белетристика и прозата за деца.

До 1944 работи в администрацията на столичната община,

през 1945 е управител на ловното стопанство в село Буковец, Софийско

И от 1950 завежда отдел “Белетристика” във в. “Литературен фронт”. 

Най-известните му творби са “Крадецът на праскови”, “Иван Кондарев” (писан 14 години), “Търновската царица”, детските му книги “През гори и води”, “Лакомото мече” и др. Негови творби са превеждани на повече от 20 езика. Писателят си отива на 15 март 1979 г.

Емилиян Станев открива таланта и дава път на писателя Йордан Радичков. Свидетел на първата им среща е съпругата му Надежда Станева.  В книгата си “Дневник с продължение”, излязла от печат през 1979 г., тя разказва как случайно присъства на първата срещата на Емилиян Станев с  Йордан Радичков, донесъл разказ в редакцията на в. “Литературен фронт”.

“Бях в кабинета на Емилиян, когато плахо,  със стеснение, влезе млад човек - слабичък, малко свит, и след като поздрави и каза кой е, седна на стола и замълча като пред  изпитна комисия...”

Емилиян Станев вади от папката разказа “Големият акумулатор”, преглежда още веднъж бележките си върху текста и строго пита:

-Вие какво работите?

-Работя в редакцията на вестник “Вечерни новини” - отговаря тихо младежът.

-Разказът ви е хубав и интересен - казва Емилиян, но защо сте го написали толкова лошо? Работите в редакция, а не умеете да пишете. Ето тук например, и тук, и тук - започва да му чете пасажите, които не одобрява.

“Младият човек се зачерви и запримига - продължава Надежда Станева. - Почувствах се неудобно и съжалих, че се случих там. Но Емилиян не се церемонеше - дълго и подробно му обясняваше кое в разказа е нужно и кое - излишно. Радичков мълчеше и внимателно слушаше, без да мръдне от края на стола. След това благодари тихо, стана и преди да излезе, помоли да му се даде ръкописът с поправките. До вратата  стигна заднешком.” 

Ето няколко епизода от живота на Емилиян Станев

Георги Караславов излиза от кабинета на Лозан Стрелков - поет и драматург, шеф на БТА. Вижда Емилиян Станев и вдига ръка:

- Мирно! Пристига самият генерал на българската литература!

Емилиян Станев отвръща:

- Аз не съм генерал в литературата. Аз съм маршал на ловджиите. Имам 4 пушки.                 

Когато през 1966 г. Павел Матев е назначен за председател на Комитета за култура, Емилиян Станев му изпраща следната телеграма: 

- Дръж перото, а не креслото.

На една ловна среща Тодор Живков агитира Емилиян Станев да стане председател на Съюза на писателите.

- Тая работа не е за мене - отговорил писателят. - Тя е за някого, който не може да пише!                     

    При друг лов Емилиян Станев обяснява на Живков как би прочистил писателския съюз:

- Заставам с пушката на вратата на съюза като портиер. Чук, чук! Отварям. Кой си ти? Еди-кой си. Какъв си? Писател. Няма такъв писател. Вдигам чифтето и между очите - дуум!" 

Емилиян Станев повтаря процедурата 2-3 пъти. И тях с чифтето между очите. Стига до Радичков.

- Ти кой си?

- Йордан Радичков.

- Какво търсиш тука?

- Ми, писател съм.

- Не си, но можеш да станеш. Влез и пиши!

Емилиян Станев влиза в ресторанта на СБП и пита преводача Михаил Маринов, наричан Княз Мишкин заради някогашното му актьорство:

- Княже, ще позволиш ли на един голям български писател да седне на твоята маса?

- Сядай, Емилияне. Но ще те призная за голям писател само ако почерпиш с един голям ром!

                 

Емилиян Станев и Кеворк Кеворкян стоят  на първия етаж в сградата на СБП и чакат асансьора, за да ги качи на третия етаж, където е редакцията на в. “Литературен фронт”. На пазара вече е най-новата книга на писателя - романът “Иван Кондарев”. 

По стълбите от мецанина се задава Георги Караславов. Бившият председател на СБП и Емилиян Станев не се долюбвали особено и Караславов подхвърля:

- Чета те, Емилияне, чета те! С молив в ръка те чета.

Станев се изпъчва и казва:

- И аз те чета, Гьорге, и аз те чета. С гумичка  в ръката!

Емилиян Станев разказва на литературния критик Пенчо Данчев за вълненията си около писането на втория том на романа “Иван Кондарев”:

- Ех, да свърша веднъж тази книга, че после може вече и нищо да не напиша. Само веднъж да я свърша. И да я напиша така, както аз си знам. От време на време вземам “Под игото”. Чакай, викам, байно, да видим да не напуснем националното, да не загубим народния ритъм на речта. Или взема, че чета “Хаджи Мурат” или “Казаци” на Лев Толстой. Особено “Казаци”. Как е написана само! Ох, иска ми се като дядо ви Толстоя да си напиша книгата. Нанякъде съм доволен. Добре върви. Нанякъде - още не.  Ех, да я напиша веднъж тази книга. Ще я прочете Караславов. Той не може да не разбере, че такава друга книга няма в нашата литература. Ще разбере той, ще разбере! Той е разбрал това и от тези глави, които излязоха в  сп. “Септември”. И той да не разбере, жена му ще му каже. Ще му рече: “Георге, ти такова нещо никога не можеш да напишеш...”

Емилиян Станев обичал да чете написаното най-напред на жена си Надежда. Веднъж й казал:

- Виждаш ли как ти чета всичко? И Молиер е чел така на слугинята си.

Съпругата му иронично отговаря:

- Да си слугиня на Молиер или съпруга на Емилиян Станев, е еднакво ценно. Все има начин да останеш в историята!

Среща на Емилиян Станев с пионери. Писателят им разказва как пише разказите си за деца и накрая ги кани да му задават въпроси. Едно момче вдига ръка и признава:

- Като чета вашите детски разкази, и ми се доспива.

Учителката изтръпва. Емилиян Станев мълчи известно време и широко се усмихва:

- Най-голямата похвала за един писател, деца, е да чуе, че някому се доспива, когато чете негов разказ.

Емилиян Станев е депутат в Шестото обикновено народно събрание.

- Бай Емилияне, как е в парламента? - питат го приятели в ресторанта на СБП.

- Как да е?! Всички вдигат ръка по команда. Имаме народни представителки работнички, фризирани, с минижупове, стоят като патици пред вир, ни разбират какво гласуват, нито се интересуват. Но нали получават 140 лв. на месец.  Други, които знаят добре как стоят работите, мълчат, разказвал писателят.

Други от Възход и падение

Рапърът от Fugees Прас Мишел се яви в американски затвор, за да излежи 14-годишна присъда

Рапърът Праказрел „Прас" Мишел от групата Fugees, носител на награда „Грами", се яви във федерален затвор в САЩ, за да излежи 14-годишна присъда след осъждането му за незаконно прехвърляне на милиони

Виктория се похвали с тялото на Дейвид Бекъм на 51-ия му рожден ден

Виктория Бекъм се похвали с тялото на съпруга си Дейвид навръх 51-ия му рожден ден. Бившата певица показа снимка на футболната легенда в изрязан червен бански на яхта и му се обясни в любов

Теодора Духовникова: Благодаря на Господ, че много пъти бях близо до другата страна, но се връщах

Благодаря на Господ за това, че много пъти бях близо до другата страна, но се връщах. Това каза пред Деси Банова-Плевнелиева по Нова тв актрисата Теодора Духовникова

Мария Стефанова буквално спяла в театъра, а сега е кралицата майка с нов "Аскеер"

Щастие е да си най-възрастната играеща актриса, казва тя Tалантливата и обичана актриса Мария Стефанова ще получи “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство на 24 май - Деня на българската

В Букурещ има паметник на Майкъл Джексън

В Букурещ има паметник на Майкъл Джексън. Той се намира в най-големия парк в румънската столица - „Крал Михай I" (бившия парк „Херастръу") и е разположен на алея, която носи името на Краля на попа

>