Държавата ще плати 770 000 евро за отнет през 1946 г. апартамент в София
Апартамент в центъра на София, отнет на семейство през 1946 г., стана повод за присъждане на обезщетение от над 750 000 евро на наследничка на имота.
Жилището е с площ от 62 кв. м и се намира на ъгъла на улица „Г. С. Раковски" и булевард „Васил Левски". То е придобито през 1942 г. от майката на ищцата, която разполага с нотариален акт за собственост.
През 1946 г., със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов, на родителите ѝ е отнето софийското жителство. Семейството е принудително изселено в Габрово, а имотът остава извън тяхно владение.
Според решението по случая държавата не е съдействала за възстановяване на фамилната собственост след демократичните промени в България, което води до присъждането на значително обезщетение на наследницата.
Свидетелски показания сочат, че причините са били политически - бащата е работил в Дирекция на полицията и е бил считан за близък до Никола Гешев, известен преди 9 септември като противник на нелегалната комунистическа съпротива.
Години наред наследницата А.К. е опитвала да разбере кой живее в жилището на родителите ѝ в центъра на София и на какво законово основание, съобщава "Медиапул".
Майка ѝ е притежавала нотариален акт за собственост, а в държавните служби не е имало данни за промяна на собствеността. Докато се опитва да получи информация, тя губи правото да влезе във владение на имота, тъй като междувременно е изтекла придобивна давност.
През 1992 г., когато родителите на ищцата вече са починали, А.К. започва опити да установи какво се е случило с апартамента. В институциите обаче не са открити актове за държавна или общинска собственост върху имота.
Десетилетия по-късно, през 2013 г., жената разбира, че в жилището живеят други хора, но не успява да получи информация на какво основание го обитават.
В Агенцията по вписванията няма данни за сделки с имота, като по партидата собственик продължава да е вписана единствено майката на ищцата. В кадастъра също няма данни за друг собственик, а данъчната служба отказва да открие данъчна партида за имота.
Чрез нотариална кантора А.К. успява да установи кой живее в апартамента и изпраща нотариална покана за предаването му, но получава отказ. Претенциите ѝ са отхвърлени от всички съдебни инстанции с аргумента, че е загубила правото си на собственост поради изтекла придобивна давност в полза на трето лице.
След това жената завежда дело срещу държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) пред Софийския градски съд.
Искът е за 536 680 лв. имуществени вреди, които са равни на пазарната стойност на апартамента, както и за 500 000 лв. неимуществени вреди.
От свидетелски показания на близките ѝ става ясно и че дядо ѝ е загинал при атентата в църквата "Света Неделя", след което царят е отпуснал пенсия на семейството. С тези средства те са се включили във финансирането на строителството на апартамента.
По делото съдът приема, че държавата не е осигурила възможност наследницата своевременно да получи информация за имота си и да защити правата си върху него. Според решението това представлява нарушение както на Конституцията, така и на Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът приема за безспорно, че семейството е било лишено насилствено от имота по време на комунистическия режим, а след демократичните промени наследницата не е имала реална възможност да се възползва от законовите механизми за възстановяване на собствеността.
Размерът на имуществените вреди е определен според пазарната стойност на апартамента – 274 400 евро (536 680 лв.). Към момента лихвите върху тази сума, начислявани от 20 януари 2023 г., възлизат на около 116 000 евро.
Съдът присъжда и пълния размер на претендираните неимуществени вреди – 500 000 лв (255 000 евро). В мотивите се посочва, че апартаментът е свързан със семейната история на ищцата, със страданията на близките ѝ и със спомена за дядо ѝ, загинал при атентата в „Света Неделя", което е причинило „изключително силни негативни преживявания".
Лихвите върху тази сума възлизат на около 108 000 евро. Отделно съдът присъжда и 20 632 евро разноски за адвокатска защита.