Проф. Огнян Герджиков: Продължавам да мечтая и тренирам на 100 г. да пробягам 100 м за 30 секунди (Снимки)

08.03.2026 07:59 Лиляна Клисурова
Проф. Огнян Герджиков със сина си Светослав Герджиков
Три поколения Герджикови - професорът и съпругата му Светла, синът им Светослав и внукът Александър СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Огнян Герджиков с внука си Александър през 2009 г.
Проф. Огнян Герджиков с внука си Александър днес СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Проф. Огнян Герджиков и сина му Светослав Герджиков
Три поколения Герджикови - Огнян, Светослав и Александър СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Проф. Герджиков е голям почитател на музиката и обича да танцува.
Герджикови - баща и син, демонстрират акробатични умения на плажа в средата на 80-те. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Огнян Герджиков с внука си Александър през 2009 г.
Проф. Огнян Герджиков като председател на 39-ото НС
Огнян Герджиков с внука си Александър през 2009 г.
Светла и Огнян Герджикови на сватбения си ден през 1972 г. 30 г. по-късно двамата се венчаха и пред Бога в Клисурския манастир в пълна дискретност. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Огнян Герджиков със съпругата си Светла на награждаването в президентството през 2006 г.
Огнян Герджиков и негови приятели разиграват представление пред децата си - нещо, което редовно правели по празници. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Герджиков (в средата) свири на пикола в училищния оркестър през 1964 г. Бил водач на флейтите при ежегодните концерти на състава в зала “България”. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Огнян Герджиков много обича да свири на флейта.
Президентът Георги Първанов награждава проф. Огнян Герджиков с орден "Стара планина" за заслуги и по повод 60-ия му юбилей през 2006 г.
Председателят на 39-ото НС Огнян Герджиков с премиера Симеон Сакскобургготски и с президента Георги Първанов през ноември 2002 г. на коктейл на "Дондуков" 2 по повод приемането ни в НАТО.

Проф. Огнян Герджиков навършва 80 г. на 19 март. Завършил е право в СУ "Св. Кл. Охридски", след което развива научна дейност и преподава в Юридическия факултет. Автор на учебници, монографии и десетки статии в областта на търговското право. Изнасял е лекции и доклади в университети и институти в чужбина. През 2001 г. влиза в политиката с царя и НДСВ, избран е за председател на 39-ото НС, но след разпадането на управленската коалиция е свален 1 г. предсрочно от поста. Два мандата е депутат. През 2017 г. е избран от току-що встъпилия президент Румен Радев за служебен премиер, след което напуска политиката. Със съпругата му Светла имат 54 г. брак и един син - Светослав, от него имат внук Александър.

Светослав Герджиков е на 51 г. Завършил е Класическата гимназия, а после право в СУ. Управляващ партньор в Консултантска къща "Велинов и партньори" от 2002 г. досега.

Александър Герджиков е на 25 г. Дипломира се в Италианския лицей в София. През 2024 г. завършва финанси и контрол в Университет за приложни науки - Avans, Нидерландия. Оттогава работи във финансовия отдел в ASML, Айндховен.

- Професоре, след броени дни навършвате 80 години, но продължавате да сте все така зает, енергичен, духовит, какъвто ви познаваме от много години. Откъде е тази енергия?

Проф. Огнян Герджиков: Ами аз всъщност си наддавам годините. Аз съм на по-малко, но, с оглед на тежестта, се правя на по-възрастен. Извън шегата, това е фамилна черта. Моята майка живя 100 години, баща ми също беше подкарал 93. Така че - дълголетен род.

- Каква е рецептата? По-малко нерви, повече музика, четене, писане, спорт?

Проф. Герджиков: Основното е генът. Не трябва да пречим на гена да се прояви докрай. И това става с един балансиран начин на живот.

- Три поколения Герджиков в един разговор, макар единият да се включва дистанционно през телефона. Колко често сте заедно?

Проф. Герджиков: Тримата не сме често заедно. В последните години Алекс е на доста километри оттук, но слава Богу след няколко месеца се връща окончателно в България.

- Преди много години, Алекс беше на 7 г., вие, професоре, направихте следното признание пред “24 часа”: Бях много добър син, не бях добър баща, не съм добър дядо, но се надявам един ден да бъда добър прадядо. Чувствате ли вина пред сина си и внука си, професоре? И ако сега можете да върнете годините назад, какво бихте променили?

Проф. Герджиков: Наистина не им обръщах достатъчно внимание, защото бях прекалено зает професионално, с много дини под една мишница. И нямах много време за тях. Това го осъзнах, след като вече се поосвободих от многобройните си ангажименти и си дадох сметка колко малко всъщност съм им обръщал внимание. Нещо, което не е добре. Но те, както става ясно, успяха и без мен да израснат.

- Какъв баща е професорът?

Светослав: Добър баща е. Факт е, че не е имал страшно много време за мен, обаче не бих казал, че се е чувствало някакво отсъствие. Той не е бил капитан на кораб далечно плаване, за да пътува и отсъства дълго време. По-скоро ежедневието му беше много заето и натоварено, но сме се виждали сутрин и вечер почти всеки ден.

Това, че той непрекъснато работеше, пишеше, не беше проблем. Даже помня - като малък аз учех на дивана в хола, а той работеше на бюрото. И постоянно слушах класическа музика, защото това е единствената музика, която той слушаше. Така възникна и любовта ми към класиката. Не толкова, колкото неговата, но с удоволствие слушам класика.

- А какъв дядо е?

Алек с: Добър. Много се уча от него. Въодушевяващ човек е. С това, което е постигнал кариерно и в личния си живот е пример как и към какво може да се стреми човек в живота. Дал ми е много добър пример и как да се държиш към близките си и към хората, които обичаш.

- Въпреки че самият той признава, че не е имал много време за теб?

Алекс: Това е субективно. В моите очи, като сравня двамата ми дядовци, не мога да кажа, че съм имал липса от него. Но със сигурност беше и е доста зает човек.

- Светослав, вече като баща вие старали ли сте се да компенсирате в отношенията със сина си?

Светослав: Не ми е липсвало внимание чак до такава степен. Когато баща ми стана председател на парламента и наистина беше свръхзает, аз вече бях студент. Така че не е било някаква огромна липса, че да искам да компенсирам. Но със сигурност съм прекарвал повече време със сина ми, преди той да замине за чужбина.

- А вие, професоре, стараехте ли се с Алекс да бъдете по-добър като дядо, или отново бяхте твърде зает?

Проф. Герджиков: И към Алекс имам известна вина, че не съм му обръщал достатъчно внимание заради моята прекомерна заетост. Но той вече се връща и се надявам да компенсираме това.

- Алекс, защо се прибираш в България?

А лекс: През май се прибираме заедно с моята приятелка, която е българка. Много хора искат да живеят на Запад, но истината е, че като си говориш с българите тук, в Нидерландия, те са точно на обратното мнение. А и гледайки отстрани - доста позитивни неща се случват в България. А и ще е по-добре за нас, ще сме по-близо до семействата си.

- Светослав, вие сте тръгнал по стъпките на баща си в правото. Тежи ли фамилията Герджиков в юридическите среди?

Светослав: Със сигурност тежи. Огромна част от хората започват с нея... Но разликата между нас е, че баща ми е специалист по теория на правото, преподаване, докато аз съм с изцяло практическа насоченост. Даже, когато сме обсъждали някой път казуси, той теоретично е блестящо подготвен, обаче практиката е нещо съвсем различно. Аз пък съм наясно с технологията как се случват нещата.

- Спорите ли често за правни казуси?

Светослав: Не. Имаме си достатъчно други неща, които са по-интересни, за да превръщаме работата в поле за дискусии.

- Имал ли сте ситуация, в който не сте искали да се представите като Светослав Герджиков, а с друга фамилия?

Светослав: Даже в повечето случаи е така. Не наблягам на фамилията си, защото хората са предубедени в някаква степен, имат някакви очаквания и т.н. За мен няма необходимост това да е на първо място. В някакъв момент да, става ясно, но предпочитам това да не е първото впечатление.

- Как се представяте тогава?

Светослав: Светослав, Светльо... Не съм си измислил друга фамилия, разбира се, или други имена, но просто не наблягам излишно на фамилията.

- А Александър с какво се занимава?

Светослав: Завърши финанси в Нидерландия и сега работи в най-голямата холандска фирма. Имат няколко стотин финансисти и вече 2 г. се развива там. Причината се върне в България не е, че работата не му харесва, точно обратното. Просто там животът е по-различен.

Проф. Герджиков: С една дума - тук е много по-хубаво, отколкото там.

- Това, че не тръгна по стъпките ви в правото, беше ли обект на семейна дискусия или го оставихте да си избере какво иска?

Светослав: Не, никой не го е насочвал. Той първо искаше да се занимава с програмиране, IT, после се пренасочи към финанси. Най-важното е да прави това, което го влече. А да не е задължен - защото аз съм трето поколение юрист, той да е четвърто. Няма такива неща.

Проф. Герджиков: Огромна грешка правят някои родители, които насила карат децата да изберат определена специалност. Имал съм такива случаи. Беше преди години - дъщерята на един професор ми се оплака: “Аз съм съвсем различно устроена, артистична професия исках, театър... А пък баща ми - на всяка цена право, право. Сега много ми тежи, ставам 8 часа, в 8 и половина вече ми е лошо от правото.” Това е голяма мъка! Да се карат насила децата да учат нещо, което те не искат.

- Алекс, защо избра път, различен от правото?

Алекс: Мога да кажа, че и дядо ми е играл роля в това решение. Той ми е разказал много за правото, както и баща ми. И двамата са ми обяснявали колко е интересно като наука. И аз го намирам за изключително интересно. Но историята, която разказа за неговата студентка - изключително умна, полагаща доста усилия в правото, но просто то не я вдъхновявало. Разказвал я е и на мен преди години и тя ме накара да се замисля. А и той ми е казвал, че ако наистина искаш да си добър в нещо, трябва да го обичаш. Така че дядо ми даде мотивация да избера посока извън правото.

- Като сподели твоето решение с баща си и дядо си, каква беше реакцията им? Три поколения юристи и изведнъж - черна овца, ако мога така да го нарека.

Алекс: Доста позитивно подходиха и двамата, нямах притеснения да споделя с тях. Със сигурност баща ми щеше да се радва, ако бях избрал право, но никога не е държал да е това. А и сферата, с която се занимавам, не е чак толкова далече от правото - някои неща от теорията по корпоративно право съм ги изучавал и аз в университета, макар и от друга гледна точка.

- А вие ли, професоре, повлияхте на Светослав да учи право?

Проф. Герджиков: Не, не, не. Той сам си реши.

- Как избрахте точно правото, като виждахте ангажираността на баща си?

Светослав: Ясно е, че той като университетски преподавател има друга ангажираност. Да не говорим, че се занимаваше едновременно с много неща. Още преди политиката винаги е имал по над 10 други съпътстващи дейности.

Правото има много пътища за развитие, но това, което съм знаел винаги, е, че не искам да се занимавам с преподаване, с научна дейност.

- Как реагира баща ви, когато му казахте, че искате да учите право?

Светослав: Е, със сигурност му е станало приятно. Между другото, първата година не ми стигна бала и влязох педагогика, бях приет право от следващата година. Така че съм пробвал и друго нещо.

- Преподавал ли ви е?

Светослав: Да, чел ми е лекции един семестър.

- И как беше на изпита?

Светослав: Не ме е изпитвал, защото по това време беше в Германия.

- За какво бихте му писал двойка?

Проф. Герджиков: Ако не знае, иначе не.

- А имате ли наблюдения над работата на Светослав сега? Как се справя с правото, с различните казуси?

Проф. Герджиков: Син ми е и не би трябвало така да го хваля, обаче наистина има много качества за юрист и изобщо за много неща.

- Професорът е супер енергична натура. Толкова много неща прави... Как успявате да го догоните в ритъма на ежедневието и на ангажиментите му?

Светослав: То няма догонване, всеки си бяга по различна писта. Няма съревнование.

- Правила съм с вас интервюта и за 60-ата ви годишнина, и за 70-ата...

Проф. Герджиков: Е, сега какво остава? 90, 100 и повече няма да има.

- Да, вие сте си го поставил за цел достигането на 100 г. Както сам казахте по-рано - дълголетието е характерно за вашата фамилия. Майка ви живя 100 г., леля ви мина 104 г. Преди 10 г. ми казахте, че мечтаете на 100 години да пробягате 100 м за по-малко от 30 секунди.

Проф. Герджиков: Продължавам да го мечтая.

- Колко бягате сега?

Проф. Герджиков: Ами не съм пробвал и мерил, но сега може би ще ги пробягам за 17 секунди.

- Продължавате да тренирате за тези 30 секунди на 100 години?

Проф. Герджиков: Играя редовно тенис - и на корт, и на маса, всяка седмица.

- Вие спортувате ли с баща си?

Светослав: Не, защото тенисът е единственото, което не спортувам. Но сме карали заедно ски, колела.

- Професорът е позитивен, с много чувство за хумор и голяма доза самоирония. Вие какво сте наследили от него като качества?

Светослав: Чувството за хумор със сигурност съм го наследил. Самоиронията също е хубаво нещо, човек не трябва да се взима прекалено сериозно. Това е много важно.

Алекс: Аз се надявам да съм наследил голямо количество интелект. Тук и баща ми има голяма заслуга. И се надявам, че лека-полека и аз ще развия чувството за хумор като тях. Обичам да пътувам като баща ми.

- По какво се различавате?

Светослав: В точността. Той е фиксиран до стотни от секундата. Докато аз пак съм много точен, но не чак до такава степен. Има разлика.

- Кара ли ви се, ако закъснявате?

Светослав: Постоянно. Аз знам, че той свръхточен и се съобразявам.

- Тормозите ли близките с изискването за точност?

Проф. Герджиков: Може би се изтормозват леко, защото аз съм много педант в това отношение. Даже помня един случай: Веднъж един искаше услуга от мен и се разбрахме да се чакаме пред Съдебната палата в 1 часа. И става точно 1 часа - него го няма. В 1 и 1 минути гледам как той отдалече се задава. Обърнах си гърба и си тръгнах. След 5-6-7 минути ми звъни: Айде, аз чакам тука. Какво чакаш? Звънни ми, кажи - наложи се, ще закъснея. ОК, ще те изчакам. Ама като сме казали 1,00 часа, а ти ще идваш, когато си искаш - не става. Така че това съм го правил.

- И вкъщи ли?

Проф. Герджиков: Е, вкъщи съм малко по-либерален.

Светослав: Опитва се. Невинаги му се получава.

- Алекс, а ти точен ли си или закъсняваш?

Алекс: Зависи от ситуацията, но по принцип съм сравнително точен. Даже приятелите ми знаят, че не съм доволен, когато хората закъсняват доста. И обичам да върша нещата на минутата. В сравнение с дядо ми не съм точен, но в сравнение с повечето хора - да.

- Професоре, как тази ваша емоционалност се отразява в отношенията със семейството? За какво се карате например?

Проф. Герджиков: Не се караме. Ние скандали не обичаме. Това е въпрос на вътрешно усещане. Не ги обичам скандалите и толкова.

Светослав: То няма полза от скандали. По-скоро има различни мнения. Някой път аз не съм съгласен с някои неща, казвам си мнението. Или той на мен.

- А в споровете кой надделява?

Проф. Герджиков: По-умният.

- Вие тактично замълчавате.

Светослав: Няма универсален отговор - единият надделява, другият не. Всяко нещо си е за себе си. А и то не е надделяване, а по-скоро да стигнем до някакво мнение. Разбира се, има много неща, за които винаги сме на различни мнения, но това не е проблем.

- За какво, например?

Светослав: Много работи. Например технологично аз много неща ги правя по един начин и му казвам: “Това може да го правиш 100 пъти по-лесно.” Например мобилното банкиране... Но той си е традиционалист, свикнал си е по един начин.

Проф. Герджиков: Старото поколение сме така.

Светослав: Каквото мога, се опитвам да го улеснявам. Но е ясно, че не всичко ще възприеме по моя начин.

- Алекс, ти как си контактуваш с дядо ти извън чуванията по телефона? Пишете ли си в социалните мрежи например? Установих, че той откри вайбър преди месец. Или си му писал писма от Нидерландия?

Алекс: Писмо нямам спомен да съм писал, но той ми пише в WhatsApp, което използваме в Нидерландия.

Светослав: Той много неща има, оборудван е технологично, въпросът е да ги ползва.

- Плашат ли ви технологиите, професоре?

Проф. Герджиков: Не си падам много по съвременните технологии, защото съм такова поколение, дето по мое време телефонът беше най-голямата технология.

Светослав: Аз постоянно инсталирам, ъпдейтвам. Горе-долу всеки път, като отида у тях и има някакви неща да се нагласят, поправят.

- За какво ви се е карал професорът?

Светослав: Като малък например ми се караше, ако кажа нещо, а после не го изпълня.

- Коя е най-голямата ви беля?

Светослав: Не мога да си спомня такава.

Проф. Герджиков: И аз нямам спомен.

- Алекс, ти като малък правил ли си бели, да ядосаш дядо си?

Алекс: За мое щастие, не си спомням такава ситуация. Като бях по-малък, с баща ми повече сме имали конфликти и днес мога да призная, че в 95% случаите аз съм бил в грешка. А дядо е идвал при мен повече да ме поучава.

- Какви съвети си давате?

Проф. Герджиков: Нямам спомен даже съвети да съм ти давал. Имаш ли спомен?

Светослав: Някакво специално съветване - не.

- Докато професорът беше в политиката, какво го съветвахте, като го гледахте отстрани?

Светослав: О, обичам да си казвам мнението. Както обичам и на мен да ми казват. Това е различна гледна точка. Освен това аз също получавам информация - много неща, които той няма как да ги разбере, но му ги казвам, за да знае, да е информиран.

- Какво му казахте, когато го свалиха като председател на Народното събрание, например?

Светослав: Не помня конкретно. Тогава имаше толкова много положителни мнения, че едва ли се е налагало нещо повече да му казвам.

- А сега за какво съветвате Алекс?

Светослав: Когато поиска съветите ми, казвам му. Но непоискани съвети гледам да не давам. Иначе си казвам мнението за някои въпроси, но го оставям той да си решава.

- Ти за какво най-често си търсил съвети от баща си и от дядо си?

Алекс: От баща ми за много неща - както от това как да се оправям с битовизми, така и за някакви по-професионални неща. А от дядо - ако нещо ми е доста интересно, или ако знам, че е специалист по дадена тема.

- Светослав, казахте, че като дете сте учил в една стая с баща си, докато той е работил. Тормозеше ли ви много за ученето?

Светослав: Не.

Проф. Герджиков: Изобщо не.

Светослав: Аз сам си гледах всичко, той въобще не се занимаваше. Първо си имаше достатъчно задачи, второ аз учех в Класическата гимназия - латински, старогръцки, старобългарски. Той латински също е учил, но аз нямах нужда някой да ми седи на главата и да ми помага.

- Не ви е строявал?

Проф. Герджиков: Не.

Светослав: Не, изобщо такива неща не е имало.

- Налагало ли се е да си криете бележника?

Светослав: Не, никога.

Проф. Герджиков: Аз даже не знам дали съм го поглеждал бележника, нямам спомен.

Светослав: Когато започнах в четвърти клас в кварталното училище, в което бях записан като най-близко и най-удобно. Попаднах в нов клас, където нивото беше ниско като цяло и след първия срок, когато за първи път имахме оценки, аз бях с някакви четворки... Съответно от втория срок вече бях в друго училище, в което нивото беше високо и аз станах отличник.

- Алекс, а на теб дядо ти помагал ли ти е за уроците?

Алекс: Имало е моменти, в които съм оставал при него и баба, особено когато майка ми и баща ми пътуваха. И ми помагаше по история например. Успяваше да ми опише дадения период много по-добре, отколкото беше написан в учебника, и по-лесно научавах урока.

- Обичате историята, така ли?

Проф. Герджиков: Да.

Светослав: И история много, но географията повече я обичам.

- Вие, професоре, сега като сте вече истински пенсионер - не само от политиката, ами и от университета, какво успявате да свършите и какво не? Все още ли е толкова натоварен денят ви?

Проф. Герджиков: Сега вече не е толкова натоварен, защото нямам толкова ангажименти по д час, но пиша непрекъснато. Не се оплаквам, имам какво да правя. За разлика от моите съученици, които се чудят какво да правят.

- Какво пишете сега?

Проф. Герджиков: Ново издание на една книга, която сме в съавторство - “Обезпеченията в правото”, 900 страници. Първото издание се е изчерпало, сега го преиздаваме и допълва ме. Аз съм и научен редактор на екипа от 9-10 души.

- Светослав, вие отваряте ли правните книги на баща си, ако имате казус, който се чудите как да решите?

Светослав: Не стигам до тях от ежедневните задачи. Ако се чудя за нещо, по-лесно е да го обсъдя с него, отколкото да отварям дебели книги и да чета.

- И тримата редите рими, а пишете ли заедно стихове?

Светослав: Досега не сме.

Проф. Герджиков: Но той също умее да пише. Много хубаво пише, не е за подценяване.

Светослав: По разни поводи - за рождени дни или други празници. Но доста по-малко от него.

Алекс: Заедно не сме писали до момента. За вбъдеще ще видим. Но със сигурност дядо доста ми е служил като мотивация да се опитвам да пиша.

- Преди 10 години ти написа поема за рождения ден на дядо си, в която го посочи за свой ангел-хранител. Сега подготвил ли си нещо подобно?

Алекс: Да, но ще я представя на рождения ден, нека не разваляме изненадата.

- Кой ти е чел повече приказки? Баща ти или дядо ти?

Алекс: Може би баща ми, имайки предвид, че повече време съм прекарвал с него. Но дядо също ми е чел приказки.

- Каква тема бихте избрали, ако трябва да напишете заедно тримата нещо? Какво би ви вдъхновило и в какъв стил?

Проф. Герджиков: Нямам отговор.

Светослав: Всеки има различен стил и не знам как ще напишем тримата нещо общо. Не ни е хрумвало. Иначе той много пъти ми е давал да чета първи нещо, което той е написал. Даже няколко пъти съм му давал някакви съвети. Защото той има стотици стихове, по всякакви поводи.

Алекс: При мен зависи от ситуацията, но най-често пиша в стихотворна форма по празнични поводи. Но можем да опитаме да напишем нещо като разказ, разделен на три части, за поколенията.

Светослав: Никога не сме мислили за такива съвместни изпълнения.

- Какво обичате да правите тримата, когато сте заедно?

Алекс: Говорим си много, играем игри. Баща ми и дядо ми са големи фенове на пътешествията и с голямо удоволствие пътуваме заедно.

Светослав: Да, много пътуваме.

- Театър заедно играли ли сте?

Проф. Герджиков: Не.

- Вие сте разказвали, че като млади сте правили с приятелите си театър за децата ви. А за Алекс?

Проф. Герджиков: Не. Когато той беше малък, аз вече бях в политиката. Но при Светослав четиримата приятели правехме много театрални постановки.

Светослав: Алекс като се роди, баща ми беше председател на парламента и нямаше много възможност за такива активности.

- Ходили ли сте заедно с внука си на куклен театър, на театър?

Проф. Герджиков: На куклен театър сме ходили.

- А на концерти ходили ли сте заедно?

Проф. Герджиков: Алекс е много музикален, но с него май не сме.

- Алекс, ти каква музика слушаш?

Алекс: Много различна - от поп музика до класическа. От време на време слушам българска музика, но обичам музика на различни езици - френски, немски, даже на руски.

Като бях малък и отивах на гости у тях, дядо често ми свиреше на пиколо и на флейта. Аз свирех на пиано известно време и той обичаше да слуша нещата, които съм научил.

- Не сте ли правили импровизирани концерти за пиано и флейта?

Проф. Герджиков: Още не сме.

Светослав: Алекс и на електронни барабани свиреше преди пианото.

- Остава ли ви време за флейтата сега, професоре?

Проф. Герджиков: Срам ме е да кажа. Посягам към нея и си казвам: “Боже, не мога да издам красив звук!” Мине няколко месеца - пак се опитам... и така на няколко пъти се боря със себе си. Това е и капризен инструмент, иска повече време и внимание.

- Ходили ли сте заедно на лов, риболов?

Светослав: Аз ходя от време на време на лов, но повече за разходка сред природата.

Проф. Герджиков: Не мога да си представя става да убие животно, за мен е изключено. Най-много мога да убия муха, това е максимумът.

Алекс: Били сме веднъж на лов с баща ми преди години, но беше повече разходка.

- Какво обичате да правите заедно с баща ти?

Алекс: Много обичаме да си говорим, да тренираме, да караме нещо или да пътуваме някъде.

Светослав: Най-много обичаме да ходим на Escape Rooms. Винаги, когато се прибира от Холандия, гледам да организирам. Обичаме страшните стаи, но те се изчерпват. Вече е трудно да намерим стая, в която не сме били.

Иначе обичаме да сме сред природата, правим преходи в планината. От време на време ходим заедно на фитнес. Лятото плуваме в морето. Ходим да гледаме Формула 1 на различни писти. Понякога играем и настолни игри, но дядо му не е по тази част.

- Какво не успяхте да свършите заедно?

Светослав: Много неща не сме успели, ама сега ще ги вършим тепърва.

- Имате ли си план или мечта да направите нещо тримата заедно?

Проф. Герджиков: Не ни е идвало на ума.

Светослав: Но сега може да направим, да фиксираме.

Алекс: Със сигурност може да ни хрумне нещо оригинално.

- Алекс, ти си от поколението Z, което свали властта в България и за което днес е толкова модерно да се говори. Имаш ли интерес към политиката в България и следиш ли политическите процеси тук? Замислял ли си се да се включиш?

Алекс: Не. Интересувам се, но отстрани. Забелязвам, че на много хора това им влиза под кожата, но аз не бих искал да имам някаква влиятелна сила. Като не живееш в България е малко по-трудно някои да ги почувстваш така директно, но следя какво се случва.

- А вие замисляли ли сте, след като тръгнахте по стъпките на баща си в правото, да го последвате и в политика?

Светослав: Замислял съм се, само че в отрицателна посока - не искам да се занимавам! В интерес на истината, баща ми е бил много в политиката, само президент не е бил от високите постове.

Проф. Герджиков: Засега.

Светослав: Засега, да. Но той е абсолютно изключение като политик, има съвсем различна нагласа, нищо общо няма с останалите. В България цялото общество е много негативно настроено към политиците. Казва се, че политиката е мръсна работа, ама това го правят хората, които са политици. А баща ми е абсолютно изключение, като бяла лястовица.

Аз никога не съм се занимавал с нищо, свързано с политиката. Пък и то няма смисъл за какво да се бутам. Достатъчно е, че един Герджиков се е жертвал. Той имаше висок рейтинг, за разлика от сегашните политици, но въпреки това винаги има един негативизъм, опити да го оплюват.

Така че политиката не е за мен изобщо. Не харесвам политиката, която се прави в България, тя все още е посткомунистическа, въпреки че много време мина оттогава.

- Ако някой от тях двамата тръгне към политиката - дали Светослав, дали Алекс, вие, професоре, какво бихте му казали?

Проф. Герджиков: Няма да тръгне.

- Защо сте толкова убеден? Алекс е млад човек.

Проф. Герджиков: Аз си познавам хората. Това е.

- Професоре, имате традиция на рождения си ден да не искате подаръци, а да сложите кутия за дарения. На 70-ия си юбилей събирахте за 19-годишния Борислав от Русе, страдащ от прогресивна мускулна дистрофия, преди това за Дома за сираци в Габрово. Сега каква кауза избрахте?

Проф. Герджиков: Ще събираме пари за едно болно момиче. Няма да обявяваме подробности за болестта, но има нужда от средства, а родителите и близките са затруднени. Хубаво е да се помага и понеже в такива случаи се събират не малко пари - аз съм казал никакви подаръци, никакви цветя, вместо това - кутия за помощ за болно дете.

Други от Интервюта

Проф. Сотир Марчев: Жените живеят по-дълго и заради ролята им на баби в хилядолетията

Жените се страхуват от рак на гърдата, от рак на матката, но обикновено умират от сърце  Загубата на кръв е тайното оръжие на „слабия" пол срещу инфаркт Природата гениално е направила майчиното

Доц. Здравка Медарова: Контрол над метастазите е новият научен хоризонт за лечението на рака

Исках нещо, което има реално отражение върху човешкия живот - първо медицина, после разбрах, че фундаменталната наука е начало на всяка бъдеща терапия

Десислава Желязкова: Въвеждаме райониране и за прием в детска градина в София от 2027/2028 г.

Така ще отговорим на очакванията на семействата тя да е близо до дома Още акценти в интервюто със зам.-кмета на София по образование, спорт и младежки дейности: При кандидатстване за 1-и клас

Д-р Силвия Михалкова: Обградихме оставените в болницата деца с толкова любов, че се шегувам: май ги разглезихме

9-месечните близнаци медицински са абсолютно изрядни. Майката не се е отказала официално от тях, но няма условия да ги гледа. Другите ѝ деца - едно по-голямо и още две двойки

Хасан Адемов: Пенсиите ще се увеличат със 7,8% от 1 юли по швейцарското правило

Схема “глас срещу хляб” няма да има. Ще проверим всеки сигнал за купуване на вот с помощи, казва той Още акценти от интервюто със социалния министър Хасан Адемов: От първия ден работим за добавки за

>