Доц. Здравка Медарова: Контрол над метастазите е новият научен хоризонт за лечението на рака
Исках нещо, което има реално отражение върху човешкия живот - първо медицина, после разбрах, че фундаменталната наука е начало на всяка бъдеща терапия, казва доцентът по радиология в Harvard Medical School
- Доц. Медарова, вашата работа адресира един от най-резистентните проблеми в онкологията - метастатичния процес. Кой е ключовият молекулярен механизъм, върху който стъпва вашата терапевтична стратегия?
- В основата на нашата стратегия стои некодиращата РНК miR-10b – регулаторна молекула, която не кодира протеини, а контролира експресията на гени, свързани с туморното поведение. Именно поради тази централна роля тя се оказа ключов фактор в процеса на метастазиране.
Още през 2007 г. бе установена връзката между miR-10b и способността на раковите клетки да се разпространяват. През 2013 г. нашият екип показа, че потискането ѝ не само ограничава появата на нови метастази, но и въздейства върху пролиферацията на вече формирани метастатични клетки.
Терапевтичният кандидат, който разработваме, представлява антисенс олигонуклеотид, насочен към специфично инактивиране на тази молекула. Така се намесваме не в последствията, а в самия механизъм на агресивното туморно поведение.
- РНК-базираните терапии променят начина, по който мислим за интервенция в клетъчната регулация. Какво позволява вашият подход, което досега оставаше извън обсега на класическата фармакология?
- Традиционната фармакология работи основно на нивото на протеините – крайния резултат от генната програма. РНК терапиите дават възможност за намеса на по-ранно регулаторно ниво. Когато въздействаме върху молекула като miR-10b,
влиянието не е изолирано, обхваща мрежа от гени,
участващи в метастатичния процес. Това разширява терапевтичния хоризонт отвъд класическите таргети. Критично предизвикателство в тази област беше доставянето на молекулата до солидните тумори. Разработената от нас платформа позволява системно приложение и ефективно достигане до метастатичните лезии, което превръща концепцията в клинично приложим подход.
- Клиничният напредък изисква строга доказателствена валидност. Кои резултати до този момент смятате за най-убедителни?
- Най-важният момент беше демонстрирането на реално доставяне до метастатични лезии при пациенти. Това потвърди, че терапията достига до своята цел в човешкия организъм.
Във фаза 1а шестнадесет пациенти с напреднали солидни тумори бяха лекувани в четири дозови нива. Не бяха наблюдавани дозоограничаващи токсичности, а при значителна част от пациентите бе отчетена стабилизация на заболяването за четири месеца или повече. Особено показателен беше случай на пациент с рак на щитовидната жлеза, при когото се наблюдава нормализиране на нивата на тиреоглобулин.
Тези данни показват безопасност и биологична активност. Дългосрочната клинична ефективност предстои да бъде установена в следващите етапи.
- Кой беше истинският тест за устойчивостта на идеята?
- Първото приложение при хора. Именно там лабораторната хипотеза се среща с клиничната реалност. Фактът, че терапията достигна целта си и показа добра поносимост, беше решаващ. Това не означава финал, а начало на по-широка клинична проверка.
- На прага ли сме на трансформация – от лечение на туморната маса към контрол върху генната програма?
- Онкологията постепенно преминава от фокус върху редуциране на туморната маса към разбиране и повлияване на молекулните механизми, които определят нейното поведение.
Ракът е динамична и адаптивна система. Поради това бъдещето вероятно ще бъде комбинирано – РНК терапии, съчетани с таргетни агенти и имунотерапия. Промяната не е внезапна, но посоката е ясно очертана.
- Как се защитава нова научна парадигма?
- С последователност и доказателства. Скептицизмът е част от научния процес. Утвърждаването идва чрез повторяеми резултати и прозрачност на данните.
- Как оценявате мястото на проекта в глобалния научен контекст?
- РНК терапиите са логично продължение на развитието към прецизна медицина. След успехите на имунотерапията и таргетните агенти следващата стъпка е
намеса в по-ранните регулаторни слоеве на заболяването
Потенциалът е значителен, но окончателната оценка ще даде устойчивата клинична полза.
- Бъдещето на метастатичния рак – контрол, хронифициране или преодоляване?
- В обозрим хоризонт най-реалистичната цел е контрол и превръщане на заболяването в управляемо състояние, особено когато се диагностицира в напреднал стадий. При ранно откриване възможностите за пълно преодоляване са значително по-големи. Целта е ракът постепенно да престане да бъде определящ фактор за продължителността и качеството на живота.
- Ако се върнете към началото на своя академичен път - имаше ли ранен импулс или среща, които предопределиха интереса ви към биомедицинските изследвания?
- Още в началото ме водеше желанието да се занимавам с нещо, което има реално отражение върху човешкия живот. Първо се насочих към медицината, но пътят ми пое в различна посока. По покана се включих в програмата по генетика на Университета на Ню Хемпшир. Именно там се оформи разбирането ми, че фундаменталната наука не е отдалечена от пациента – тя е началото на всяка бъдеща терапия. Този период трайно определи посоката на научния ми път.
- Удовлетворение или отговорност?
- По-скоро отговорност. Биотехнологията е област, в която неизвестните са много, а успехът никога не е даденост. Това изисква постоянна концентрация, дисциплина и научна скромност.
CV
- Д-р Здравка Медарова е сред разпознаваемите имена в съвременната биотехнология - учен и стратег с принос в раковата биология, молекулярната образна диагностика, наномедицината и РНК терапиите.
- Обучена като генетик и специалист по онкологична биология, тя е доцент по радиология в Harvard Medical School и провежда изследвания в Martinos Center for Biomedical Imaging към Massachusetts General Hospital. Там разработва наночастични системи за таргетирано доставяне на РНК терапии до тумори и методи за неинвазивно проследяване на тяхната ефективност.
- Като съосновател и главен научен директор на TransCode Therapeutics тя стои зад иновативни РНК базирани терапии, насочени към метастатични и резистентни форми на рак - онкологични мишени, доскоро считани за “недостъпни” за лечение.