По какво стигнахме европейците, че и ги задминахме дори (Графика)
Евростат поздрави България за 3 март, посочвайки в кои области сме по-добре от средното ниво за ЕС, но има поне два пъти повече, в които изоставаме
Евростат поздрави България по случай националния празник 3 март, като разпространи във вторник инфографика с показатели в различни области, по които страната ни е по-добре от средното ниво в ЕС.
Данните в нея са верни, показа проверка на “24 часа”, но на втори план нещата дори в цитираните области не са чак толкова розови.
Например продължителността на живота. Според поздравителната инфографика на Евростат очакваната продължителност на живота в добро здраве след раждането в България е 69 години, докато средният за ЕС показател е 63 години.
В действителност
България има най-ниската средна продължителност на живота в целия ЕС
– 75 години и 9 месеца, докато средната за Евросъюза е 81 години и 7 месеца.
Има държави като Италия и Швеция, в които е по над 84 години, докато ние се класираме определено на последно място, а преди нас е Румъния с нейните 76 години и 6 месеца.
Евростат обаче е избрал в случая друг показател – HALE (Healthy Life Expectancy), а това е нещо, което се следи по поръчка на Световната здравна организация и представлява част от изследването на Евростат на условията на живот.
В него на анкетен принцип хората отговарят на въпроси при какви условия живеят и
дават самооценка на това колко години смятат, че ще живеят в добро здраве
Изглежда, останалото население на ЕС е доста по-самокритично или просто хората там оценяват по-реалистично здравословното си състояние.
Иначе България традиционно се класира на едно от първите места в ЕС по дял на хората с болести на кръвоносната система, като инфарктите и инсултите са причина за над 50% от смъртните случаи, което е значително над средното за ЕС.
Ние имаме и едни от най-високите нива на рискови фактори за онкологични заболявания, включително замърсяването на въздуха и ниската физическа активност.
Нещо подобно се получава и с показателите за рециклиране. Евростат е избрал само един от многото видове отпадъци – от електроника и електронно оборудване.
Според данните за 2023 г., които са последните до момента, България оползотворява 86% от отпадъците от електроника, докато средното за ЕС ниво е 82%.
Но това не е кой знае колко голям успех, защото общият резултат се получава нисък заради Дания, която точно през тази година е прекъснала подаването на данни и отчита едва 62% оползотворяване на такива отпадъци, при положение че дотогава е отчитала по над 80% рециклиране.
В такива случаи Евростат отбелязва в съответната таблица, че има прекъсване на данните, но цифрата вече е послужила за изчисление на средното ниво, което
точно през тази година се получава по-ниско от обичайното
Пък и България не е първенец в ЕС по дела на рециклираното електронно оборудване - пред нас има още 8 страни членки с по-висок резултат.
Един от най-големите проблеми на околната среда в България е всъщност делът на рециклираните битови отпадъци, който е сред най-ниските. В това отношение единствено Кипър и Румъния са по-зле от нас.
В България на рециклиране подлежат само 16,7% от битовите отпадъци, докато средно в ЕС това се прави за 47,7% от битовия боклук.
Има, разбира се, държави в Европа, които не оползотворяват и толкова, но това са Косово, Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина, където процентите са по 1-2, най-много 5%.
Но пък Албания, която също не е член на Евросъюза, рециклира 18% от битовите си отпадъци, т.е. повече от нас.
Показателите за заетостта в България също изглеждат много добри - у нас 77% от населението в трудоспособната възраст 20-64 години е заето с някаква форма на труд, докато в ЕС средният показател е 76%.
Но
числата са такива заради закръглянето,
което е направено така, че инфографиката да изглежда добре. Действителните цифри са 75,8% за ЕС, което при закръгляне става 76%, и 76,8% за България, което се закръглява на 77%.
Ако беше с 4 стотни по-малък резултат, и двата показателя щяха да са напълно еднакви.