Иран – повторение на енергийния шок като през 2022-а?
Цените на горивата вероятно ще започнат да се вдигат до седмица-две
Бомбардировките в Иран доведоха до елиминиране на върховния лидер Али Хаменей и други висши ръководители. Ответната реакция на Иран се фокусира върху петролните и енергийните пазари с цел да предизвика петролен шок и така да принуди САЩ да спрат военните действия.
Иран заплаши с обстрел корабите, които минават през
протока Ормуз – единствената връзка
между Персийския залив и открито море, през която преминават една трета от световните доставки на петрол и 20% на втечнен газ. Още преди това застрахователите прекратиха застраховките за военен риск за преминаване на протока, което почти спря трафика. Така Катар, Бахрейн, Кувейт и Ирак се оказаха отрязани от световния пазар на петрол и газ – съответно Катар спря производството на втечнен газ, Ирак спря най-голямото петролно находище и това ще се случи и с други производители, когато се запълнят хранилищата.
Някои страни като Обединените арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия не са толкова зависими от протока Ормуз, но и това не ги спасява от проблеми. Във вторник Иран удари пристанищата Фуджейра в ОАЕ и Дукм в Оман, а ден по-рано и рафинерия в Саудитска Арабия. Имаше учудване, че Иран удря дори свои традиционни съюзници като Оман. Друг ирански съюзник ще пострада силно от спирането на потоците на петрол и газ – Китай, най-големият потребител на енергия от Близкия изток. Това показва, че Иран играе ва банк и цели на всяка цена да предизвика енергийна криза.
Петролът поскъпва
Само за ден и половина активна търговия цената на петрола скочи с близо 20% и вече надмина нивата от юни 2025 година, когато бяха предишните удари срещу Иран. Но удължаване и ескалиране на конфликта носи риск от продължаващо поскъпване. Пример е 2022 г., когато Русия нападна Украйна – тогава петролът достигна пик от близо 128 долара около две седмици след началото на войната. Това е близо 50% над сегашните нива на черното злато.
Все още пазарите не са усетили физически дефицит на петрол, но ако спирането на петролните доставки продължи по-дълго време и конфликтът ескалира, тогава можем да видим и доста по-високи от сегашните цени, особено в Азия. Китай е основен купувач на петрол от региона, следван от други азиатски страни като Индия, Япония и Корея – те имат резерви, но при продължителен конфликт ще търсят доставки на всяка цена, което ще създава напрежение на световния пазар и ще вдига цените.
За разлика от петролните шокове от 70-те години на ХХ век, доминацията на ОПЕК и арабските страни не е толкова пълна. Появиха се и други сериозни износители извън ОПЕК, включително Бразилия, САЩ, Канада, Гвиана, Казахстан. Но въпреки това дълго спиране на доставките от Близкия изток ще създаде проблеми, особено в Азия и оттам поскъпване в целия свят. Съответно, при продължителен конфликт можем да очакваме пазарна интервенция – САЩ ще освободят количества от стратегическите резерви, последвани от други западни страни, а вероятно и Китай. Имаше такава интервенция през 2022 г. след началото на руската инвазия в Украйна.
Газът скача, но зимата свърши
Природният газ поскъпна много по-рязко от петрола и почти удвои цената си за два дни, достигайки пик от 65 евро на мегаватчас на европейската борса във вторник на обяд, последван от лек спад. Основната причина е невъзможността на Катар да товари танкери с втечнен газ и да ги прекарва през протока Ормуз.
Основен купувач на газ от Катар е отново Китай, следван от други азиатски страни – но за разлика от петрола, не всички страни имат запаси от газ. Редица страни са зависими от регулярни доставки на втечнен газ и спирането на катарските танкери ги принуждава да купуват на всяка цена, откъдето намерят по света. Затова и ценовата реакция на пазара е много по-силна и бърза, отколкото при петрола.
Положителното при газа е, че зимата скоро приключва и потреблението спада рязко както в Европа, така и в Азия. Европа внася само около 4% от газа си от Катар, така че е нисък краткосрочният риск за физическите доставки на газ. Освен това Канада, САЩ и други производители пускат нови терминали и постепенно увеличават износа. Затова въпреки скока цените на газа в Европа са 6 пъти по-ниски от върха, който достигнаха през 2022 г., когато “Газпром” врътна кранчето. Но ако конфликтът продължи повече от няколко седмици, ще е трудно да се напълнят газохранилищата, което ще оказва натиск на цените.
Ефекти върху цените на енергията
Борсовата търговия на газ за март вече приключи, ценовите равнища са установени – включително в България. КЕВР одобри цените на “Булгаргаз” за март и те са доста по-ниски от миналата година. Сега борсите търгуват доставките за април месец, така че едва след около месец потребителите на газ в България биха усетили промяна – но тогава отоплителният сезон ще е към края си и потреблението е ниско. Ако военните действия приключат по-рано, и този ефект ще се размине.
Обаче скокът в борсовите цени на газа може да окаже индиректно влияние върху цената на тока – особено сега, когато шести блок на АЕЦ “Козлодуй” спря за ремонт на мембрана.
За битовите потребители цената е фиксирана от КЕВР до края на юни месец, така че те няма да усетят нищо – основно бизнесът купува от борсата ток. Отново идването на пролетта ще е омекотяващ фактор, тъй като потреблението спада в целия регион, а производството на соларна енергия се увеличава, което потиска цените на тока през пролетта.
Относително най-бързо ще се усети ефектът върху цените на горивата, които вероятно ще започнат да се вдигат до седмица-две. Торовете за земеделието също ще бъдат засегнати – което при дълга продължителност на конфликта може да окаже влияние на отрасъла. Обратно,
туризмът може да спечели,
защото спирането на полетите към Близкия изток ще увеличи туристическия поток към Европа. Дори и конфликтът да приключи бързо, много американски и европейски туристи ще предпочетат резервации на стария континент заради рисковете. Така че има прозорец за българския туристически бизнес да навакса с резервациите за лятото.
В крайна сметка ефектите зависят от продължителността и ескалацията на конфликта. Засега САЩ дават индикации, че целят бързо приключване на военните действия. Това е логично предвид предстоящите избори в САЩ през ноември, тъй като избирателите там са особено чувствителни към цената на бензина. Бърз край на конфликта ще намали енергийните рискове. При по-продължителен конфликт има риск от повторение на енергийния шок от 2022 г., макар че този път най-много ще пострада Азия.
Все пак дълготрайно запазване на високи цени на енергията
би навредило и на Европа,
поради което Европейският съюз вероятно ще възобнови антикризисните мерки от 2022 г. при продължителен конфликт. Надеждата е всичко да приключи по-бързо и да не се налага вземане на мерки, но не може да се уповаваме на добрия сценарий. По-добре да сме подготвени за най-лошия възможен сценарий. Но и извън текущия конфликт Европа има нужда да отдели по-сериозно внимание на енергийната сигурност и конкурентността на цените на енергията. Това е по-важно дори от Иранската криза, защото засяга дългосрочно конкурентността на индустрията на континента.