Лифтинг за „Страшният съд", или как подмладяват шедьовъра на Микеланджело
Реставратори почистват гигантската фреска в Сикстинската капела
В продължение на близо три седмици техници монтираха специално скеле в Сикстинската капела, необходимо за работата по почистването на гигантската фреска на Микеланджело „Страшният съд". Монтажът най-после приключи, с което тези дни започна извънредната поддръжка на монументалния шедьовър. Директорката на Ватиканските музеи Барбара Ята обяви старта на деликатната операция по почистване на фреската пред десетки журналисти от цял свят, събрали се в капелата, където се провеждат и конклавите за избор на папа.
„До края на дейностите, които трябва да приключат преди Страстната седмица, Сикстинската капела ще остане отворена за поклонници и посетители", подчерта Ята. Реставраторите от Лабораторията по реставрация на живопис и дървени материали към Ватиканските музеи ще работят върху специално изградено скеле, защитено с платно. То възпроизвежда перфектно изображението на „Страшният съд", за да се запази визуалната цялост на пространството.
Монтажът на съоръжението е осъществен в сътрудничество с Дирекцията по инфраструктура и услуги на Губернаторството на Държавата Ватикан, ръководена от инженер Салваторе Фарина. Финансовата подкрепа за почистването е осигурена от филиала във Флорида на благотворителната фондация „Patrons of the Arts in the Vatican Museums".
Фреската „Страшният съд" е поръчана през 1533 г. от папа Климент VII и започната през 1536 г. при понтификата на Павел III. Завършена е през 1541 г., превръщайки се в един от най-мощните визуални символи на християнството. Според свидетелство на биографа Асканио Кондиви, идеята за темата за Страшния съд била замислена като предизвикателство, което да позволи на тосканския гений да демонстрира върховните си художествени способности.
Когато творбата била разкрита пред публика, се разказва, че Павел III бил толкова поразен от величието й, че паднал на колене и отправил молитва за прошка в деня на Последния съд.
Според главния реставратор Паоло Виолини настоящата намеса се налага поради наличието на белезникава патина по повърхността на живописта, която отслабва контрастите в светлосенките и нарушава хроматичната четимост на композицията.
Почистването се извършва чрез контролирано нанасяне с четка на деонизирана вода (от която са премахнати минералите -бел.а.), поставена между два слоя японска хартия. Тази техника позволява пълното разтваряне на повърхностните отлагания и внимателното им отстраняване, без да се засяга оригиналният живописен слой. Преди всяка намеса са извършени задълбочени научни изследвания, детайлна фотографска документация и прецизна оценка на състоянието на фреската.
Ръководителят на Кабинета за научни изследвания Фабио Морези уточнява, че след молекулярни анализи е установено наличието на калциев лактат - сол, натрупана върху най-външния слой на живописта. Тя е силно разтворима във вода, което прави възможно нейното отстраняване с минимална намеса върху пигментите.
Настоящата кампания продължава традиция, чиито корени се връщат към 1543 г., когато по време на управлението на Павел III е въведена длъжността mundator -служител, натоварен с периодичното почистване на декорациите в капелата.
От 2010 г. Ватиканските музеи прилагат систематичен план за обикновена поддръжка на Сикстинската капела. Вечер, през януари и февруари, след затварянето за посетители, специалисти по живопис и мрамор, експерти по диагностика и консервация, както и технически екипи извършват щателно обезпрашаване и инструментални проверки. Системите за климатизация и осветление, функциониращи от 2014 г., гарантират стабилни микроклиматични условия и оптимално възприемане на художественото пространство.
Тридесет години след последната голяма реставрация, завършена през 1994 г., светът отново ще може да съзерцава „Страшният съд" в пълната му прелест.
Очаква се отстраняването на белия воал да разкрие отново богатството и интензивността на цветовете, използвани от Микеланджело. Всички етапи на интервенцията се документират от Фотографската лаборатория на Ватиканските музеи, създавайки ценен архив за бъдещи поколения.