На Запад мебелни фирми фалират, а у нас подем – чака се 6 месеца за обзавеждане по поръчка
Секторът с производство за 1,8 млрд. лв. за миналата година, движено от строителството
Нестихващото строителство показва, че поне засега все още много хора купуват нови жилища. А те трябва да се обзаведат. Благодарение на това мебелната промишленост у нас се развива с много добри темпове, а сегментът на обзавеждане по поръчка направо прегрява.
В момента, за да се вземат шкафове, гардероби, дивани и легла, направени специално по проект, трябва да се чака поне 6 месеца, тъй като майсторите са залети с поръчки. За да ускорят нещата, някои клиенти са склонни да предложат дори по-високи суми. Така че голямото търсене и гладът за производители
на дизайнерски мебели вероятно вдигат цените
С колко точно обаче, е трудно да се определи, защото всичко е индивидуално и зависи от предпочитанията на клиента, използваните материали, избраните механизми и технологии. Част от клиентите посочват, че цените са се качили с над 30% спрямо тези в началото на проекта за обзавеждане.
При масовата мебел има по-голяма конкуренция, а и пазарът е зависим от общата покупателна способност на хората, обяснява Васил Живков - председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Той признава, че е възможно да има повишение на цените вследствие на закръгляне заради еврото. Но конкурентната среда е толкова силна, че няма как да има картелни споразумения.
Мебелните фирми в България са между 2200 и 2300, почти 90% от които са микро- и малки. По данни на камарата продажбите на мебели в България са били рекордни през 2024 г. – 503 млн. долара, повече дори от нивата през пандемичните 2021 и 2022 г. Това се дължи на нарастващия стандарт на живот на българина, но и на офис и хотелско обзавеждане.
Самото производство обаче леко намалява спрямо 2023 г. и е на стойност 535 млн. долара. Съответно по-нисък е и износът – през 2024 г. той възлиза на 501 млн. долара – спад с 67% спрямо рекордната 2021 г. България изнася за над 50 страни, най-много за Румъния, Гърция, Полша, Франция, Германия. За сметка на това вносът нараства до 471 млн. долара. За десет години увеличението е 3,5 пъти. Основно той идва от Китай, Турция и Полша.
Тези тенденции се запазват и през миналата година, макар още да няма точни данни. Но стагнацията в западните европейски държави определено дава отражение на износа ни, като там потреблението, включително на мебели, спада от 2023 г. насам. На пазара в Западна Европа се случва сериозно преструктуриране, стига се до фалити и затваряне на предприятия. В същото време експортът ни към държави извън Европа все още не е развит.
Но на българския пазар на мебели не само че няма сериозни сътресения, а дори напротив -
това е един от най-растящите сектори у нас
По данни на НСИ към ноември ръстът на годишна база в производството е 15%. Ако общият оборот в бранша през 2024 г. е бил 1,5 млрд. лева, може да се предположи, че за 2025 г. той ще е около 1,8 млрд. Освен на голямото строителство според Живков това се дължи и на въвеждането на еврото, тъй като хората се притесняваха от предстоящо поскъпване. Данните на статистиката го потвърждават – сред основните покупки на българина през декември са били по-дълготрайни стоки като битова техника, мебели, обзавеждане за дома. В тези категории оборотите са се вдигнали с 29,3% за година.
От измерената инфлация от статистическия институт пък става ясно, че през декември спрямо ноември цените на мебелите са паднали с 0,6%. През януари също са поевтинели с 0,3%, но пък има поскъпване при част от битовата техника (1,6%), материалите за текущ ремонт и поддържане на жилища (1,8%).
Живков все още не може да направи прогноза какво ще се случи с цените през 2026 г. Но предупреждава, че българските производители са притиснати от вноса от трети страни. Мебелите от Турция и Китай стават все по-качествени. От южната ни съседка обаче влиза голямо количество недекларирана стока.
Добър знак е това, че материалите са успокоили цените си и са в достатъчна наличност. Все пак браншът все още е на тръни заради принудителното затваряне от екологичните органи на завода за дървесни плоскости “Кроношпан”, който беше обвинен, че замърсява с миризми въздуха във Велико Търново. Тогава целият бизнес изрази много сериозни притеснения, тъй като основно се снабдява с дървесина от австрийското предприятие. Засега “Кроношпан” успява да удържи цените, компенсирайки с продукция от производството си от други страни.
“За масовия потребител цената остава водеща, нашият стандарт още не е толкова висок. Голяма част от българските компании работят в ниския ценови сектор, но това не е лошо, защото трябва да има продукти за всеки потребител”, казва председателят на камарата. Но добавя, че родните фирми вече започват да осъзнават, че да работят на ишлеме е ограничение за дейността им, и започват да се преориентират към разработване на собствени модели, иновации в материалите и технологиите.
А мебелите с кратък живот и ниско качество така или иначе скоро ще изчезнат
от европейския пазар заради въвеждането на нова директива за екодизайн. Тя цели всеки етап от производството на продукти, сред които мебели и матраци, да бъде по-дългосрочен. Това значи, че те трябва да са от рециклируеми и възобновяеми суровини и материали, да може да се поправят и рециклират. Следователно дори и най-евтините мебели ще поскъпнат поне малко, но няма да изчезнат. Все още обаче няма яснота кога регламентът ще влезе в сила.
Браншът е по-притеснен относно друг регламент – този за обезлесяването, който ще следи произхода на дървесина, за да се намали незаконната сеч. И макар целта да е правилна, това е много голяма административна тежест за компаниите. Бизнесът в Европа все пак успява втора година да отложи влизането в сила на тези изисквания, за да се облекчи процедурата.
Тенденциите – изчистени форми, природни и рециклируеми материали
Българинът в момента търси изчистени форми, земни декори и природни материали. Младите ценят рециклируеми, качествени и функционални мебели. Връщат се на мода цветни витрини, както и комбинации между дървесни материали с мрамор, стъкло, метал. При дамаските тенденциите са да са релефни тип букле, да са меки и приятни на допир, лесно почистващи се. Има клиенти, които обръщат повече внимание на детайла – не само в мебелите, но и в стените и тавана, така че да носят усещане за лукс.
За да се хванат тези детайли и да се решат индивидуалните проблеми, свързани с конкретното пространство, са нужни добри дизайнери, които все още не може да бъдат изместени от програмите за интериорни визуализации, уверен е Живков. А клиентите имат нужда от съвет от професионалист.
Все пак признава, че изкуственият интелект все повече навлиза и в мебелния бранш, но у нас тези процеси все още са далеч. Особено при мебелите по поръчка, които трябва да се сглобят, при тапицерията, която изисква прецизност.
Не трябва обаче да чакаме и е време образованието да се ориентира към новите нужди в индустрията, предупреждава проф. Живков, който е и ръководител на катедра “Интериор и дизайн за мебели” в Лесотехническия университет в София.
Предизвикателство в бранша е липсата на кадри. В България в сектора работят 22 000 души при производство от 500 милиона евро, докато във Франция – 18 000 души при производство от 7,5 милиарда евро. Това показва сериозно изоставане в производителността, което трябва да бъде преодоляно. А заплатите в сектора не са лоши – работник може да получава средно 1300 евро.